Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 04.07. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 25.09.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 230 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на “Е.О.Н. Б.- П.” АД, гр.В. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 498 от 09.11.2010 год., по т.д.№ 867/2010 год., с което е обезсилено решението на Варненския районен съд № 1057/29.03.2010 год., по гр. д. № 8389/2009 год. и е прекратено производството по делото, в частта по предявения положителен установителен иск, основан на чл.422 ГПК- за установяване на вземането му на заявител - краен снабдител срещу потребителя – [фирма], [населено място], произтичащо от доставена и консумирана ел. енергия в размер на сумата 11 340.08 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6395/2009 год. на В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението и обезщетение за забава за 35 бр. фактури, издадени въз основа на отчетени показания от разпределителя по всеобщо предлагана услуга при ОУ, както и в частта относно установяване на вземането за деловодни разноски, извършени в заповедното производство. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на В. за произнасяне по същество на въззивната жалба. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че в облигационните отношения по покупко- продажба на ел. енергия [фирма] следва да е страна в процеса като задължително необходим другар, заедно с “Е.О.Н. Б. П.”АД, поради което отсъствието му води до прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Наведени са и доводи, че дори и да се приеме изразената в обжалвания съдебен акт теза, то неконституирането на задължително необходим другар в процеса е нередовност на исковата молба, който порок, констатиран от въззивния съд би могъл единствено да обуслови връщане на делото на първоинстанционния съд по реда на чл.129, ал.1 и сл. ГПК и доколкото [фирма] не е страна в заповедното производство - създаване на възможност за изменение на заявената установителна искова претенция в осъдителна. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания, като по реда на чл.287, ал.2 ГПК е подала насрещна касационна жалба. С определение № 327 от 02.05.2011 год., по т.д.№ 230/2011 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на В. само по касационната жалба на ищеца “Е. Б.- П.” АД на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси: за вида на евентуално съществуващото другарство между дружеството доставчик на ел. енергия и електрозапределителното дружество в отношенията покупко- продажба на ел. енергия с крайния потребител и за наличието на процесуална възможност, когато заповедно производство е образувано при участие само на едно от тези ТД, като заявител, в исковото производство по предявен положителен установителен иск от последното да бъде конституиран като задължителен необходим другар и другото ЮЛ- търговец. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и проведи данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилен първоинстанционния съдебен акт на В., Варненският окръжен съд е приел, че с оглед специфичния предмет на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в проведеното заповедно производство, при направено възражение от длъжника, разноските на кредитора – заявител не са част от същото. Макар и акцесорни по своя характер, те са самостоятелно вземане, по което, при условията на чл.416 ГПК, е оправомощен да се произнесе единствено заповедният съд. Съобразено гореизложеното, според съжденията в съобразителната част на обжалваното въззивно решение, обуславя правен извод, че иск по чл.422 ГПК за установяване размера на направените разноски в заповедното производство е недопустим и в съответствие с процесуалното правило на чл.270, ал.3 ГПК постановеното първоинстанционно решение в тази му част следва да бъде обезсилено. В останалата част решението на В. е счетено за недопустимо по съображения, че спецификата на правоотношенията, породени от доставка на електрическа енергия за битови нужди и комплексният характер на самата доставка, включваща като елемент както платеното потребление, така пренасянето на електрическата енергия, осчетоводяване стойността на потребеното доставено количество и събиране на фактурираната цена, налагат да се приеме, че правото на вземане за цената на пренесената и доставена на крайния потребител електрическа енергия принадлежи общо на търговските дружества - “Е.О.Н. Б.- П.” АД, гр. В. и [фирма], гр.В., като неделимо тяхно вземане. Следователно обстоятелството, че спецификата на съвместната легитимация на двете дружества –кредитори не е намерила отражение при заявяване на общото им вземане в заповедното производство, а ограниченият предмет на установителния иск на заявителя изключва наличието на процесуална възможност едва в исковия процес да бъде отстранена тази липса на абсолютната положителна процесуална предпоставка – съвместно упражняване на общите права от задължително необходимите другари, според Варненския окръжен съд, обуславя недопустимостта на предявения само от заявителя продавач -“Е.О.Н. Б.- П.” АД иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Задължителното другарство, като една от проявните форми на необходимото другарство е налице, само когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона връзката между необходимите другари е до такава степен обща, че решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички, поради което участието им в процеса е процесуална предпоставка за неговата допустимост. В случая спорното правоотношение породено от доставката на консумирана, но незаплатена от крайния потребител електрическа енергия не е по естеството си такова, че решението на съда да трябва да бъде еднакво както към доставчика на същата, така и към ТД, осъществяващо действия по разпределението и, нито законодателят го е предвидил изрично. Обстоятелството, че двете търговски дружества - “Е.О.Н. Б.- П.” АД и [фирма] са предприятия от една икономическа група и според В. биха могли да се разглеждат като една икономическа единица, не се отразява на принадлежността на вземането за неплатена ел. енергия и не го прави е общо т.е. еднакво за двете ЮЛ. Облигационното правоотношение между енергийното предприятие доставчик - “Е.О.Н. Б.- П.” АД и крайния потребител, както е прието и ТР № 4/2012 год. на ОСГТК на ВКС всякога е породено от сключен помежду им договор, чието съдържание включва задължение за доставка на електрическа енергия от конкретен доставчик- енергийно предприятие за определен период, срещу задължение на потребителя да заплати доставеното му количество ел. енергия, поради което обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от ОУ на доставчика, третиращ в различните си раздели, снабдяването и разпределението като съвместна дейност по доставка на ел. енергия, не влияе на естеството на източника на задължението- договор, нито дава основание да се приеме, че разпределителното дружество [фирма] участва в това правоотношение наред с продавача и може успешно да претендира заплащане на неплатената цена за доставената ел. енергия. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самото разграничение в ОУ на доставчика на функциите на преносното предприятие и на енергийното предприятие - обществен доставчик, както и изричната разпоредба на чл.43 от тези ОУ, че [фирма], предоставя данните от отчитането на крайния снабдител за целите на разплащането. Съпоставката на тази разпоредба с нормата на чл.8 от ОУ , според която “Е.О.Н. Б.- П.” АД извършва конкретната продажба на електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителната мрежа на „Е.О.Н. Б. М.” АД позволява да се приеме, че в случая не се касае до възникнало неделимо за двете АД – енергийни предприятия, общо правоотношение с крайния потребител. С оглед гореизложеното на поставения процесуалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, следва са се отговори, че между двете търговски дружества - [фирма] и “Е.О.Н. Б.- П.” АД не е налице необходимо другарство в никоя от проявните му форми- задължително и факултативно. Съобразно възприетото разрешение и предмета на делото по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – установяване със сила на пресъдено нещо спрямо длъжника- ответник, съществуването на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на заявлението дават основание на следващия значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, по отношение на който касационно обжалване е допуснато, да се отговори, че когато заповедно производство е образувано при участие само на едно от търговските дружества - [фирма] и “Е.О.Н. Б.- П.” АД като заявител, отсъства процесуална възможност в исковото производство по предявен положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК от последното да бъде конституиран като задължителен необходим другар и- [фирма]. Обстоятелството, че легитимацията на двете търговски дружества - [фирма] и “Е.О.Н. Б.- П.” АД не е съвместна и те не са задължителни другари,конституирането на които като страна в процеса да е процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск означава, че като е обезсилил първоинстанционното решение на В., поради неучастие в заповедното производство на необходим и задължителен другар в лицето на- [фирма] , въззивният съд е постановил обжалваното решение при наличие на соченото от касатора касационно основание, обуславящо отмяната му.. С оглед липсата на произнасяне по съществото на спора от въззивния съд, поради приетата недопустимост на предявения иск, делото ще следва да се върне на В., на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази предвидените от законодателя предпоставки за предявяване на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, предопределящи както предмета на делото и пределите на търсената по този ред съдебна защита, така и страните в исковия процес. При новото разглеждане на делото В. следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 498 от 09.11.2010 год., по т.д.№ 867/2010 год.. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: