3 решение по гр.д.№ 787 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 126 София, 05.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 787 по описа за 2011 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Централен кооперативен съюз против решение № 132 от 17.03.2011 г. по в.гр.д.№ 984 от 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 246 от 15.05.2010 г. по гр.д.№ 940 от 2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия за отхвърляне на предявения от Ц. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: УПИ I-2697 за санаториум с площ от 23 507 кв.м., включващ имот пл.№ 2697, част от имот № 7651, имот пл.№ 6843 и имот пл.№ 6969, в кв.414 Б по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед № РД-14-03-163 от 13.10.1983 г., с административен адрес: [населено място], обл.П., [улица], заедно с изградените в него две четириетажни масивни сгради със застроена площ от 910 кв.м./блок А/ и 510 кв.м. /блок Б/ и една триетажна сграда /столова/ със застроена площ от 452 кв.м., свързани с топли връзки от едноетажна сграда със застроена площ от 49 кв.м. и двуетажна сграда с площ от 96 кв.м., помощно стопанство, състоящо се от едноетажни масивни сгради с гаражи с площ от 40 кв.м., транспорт и складово стопанство и за уважаване на предявения от [фирма] срещу Ц. насрещен установителен иск за собственост върху този имот. В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 22.06.2011 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата като недопустима. В писмена защита от 21.03.2012 г. представителят на третото лице- помагач Министерство на здравеопазването оспорва жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с определение на ВКС № 1144 от 25.11.2011 г. по настоящото дело. С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато поради противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВКС /решение № 956 от 19.09.1996 г. по гр.д.№ 451 от 1995 г. на ВКС, Трето г.о. и в решение от 16.06.1997 г. по гр.д.№ 1374 от 1996 г. на Пловдивския окръжен съд, ТО/. В тези решения е прието, че решението на Бюрото на МС № 538 от 26.12.1967 г. за преминаване на стопанско предприятие СП „Почивни домове и балнеосанаториуми на трудещите се селяни” от МЗ към Ц. представлява прехвърляне на право на собственост върху стопанското предприятие в неговата цялост и вследствие на този акт на МС имотите- включени в активите на това стопанско предприятие са станали кооперативна собственост, а последващото преминаване на процесния санаториум от Ц. към М. по решение на П. на ЦК на Б. № А 471 от 27.08.1973 г. представлява акт на изземване и одържавяване на имуществото на кооперацията по смисъла на пар.1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./. В обжалваното решение е прието обратното: Искът за собственост, предявен от Ц. срещу [фирма], е отхвърлен, тъй като е прието, че с решение № 538 от 26.12.1967 г. на Бюрото на МС ищецът Ц. не е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като това решение не съдържа властническо волеизявление за прехвърляне на правото на собственост върху конкретен недвижим имот. Настоящият състав на ВКС приема за правилно възприетото в обжалваното решение поради следното: Към датата на вземане на решение № 538 от 26.12.1967 г. на Бюрото на МС режимът на управление, стопанисване, ползване и разпореждане с държавната собственост е регламентиран в Конституцията на НРБ от 1947 г., в Закона за собствеността и в Правилника за държавните имоти от 1952 г. /отм. през 1975 г./. В чл.8, ал.2 от Конституцията от 1947 г. е предвидено, че Държавата може да стопанисва сама или да отстъпи другиму стопанисването на средствата за производство, а в чл.9 е предвидено, че Държавата подпомага и насърчава кооперативните сдружения. Предвиденото в този член от конституцията подпомагане и насърчаване на кооперативните сдружения се осъществява чрез посочените в законите начини. Такива например са безвъзмездното прехвърляне на държавно имущество от Държавата на кооперациите /чл.25 от ЗС/, безвъзмездното предоставяне на кооперациите на право на строеж върху държавна земя /чл.15, ал.1 от ЗС, редакция, действаща към 1967 г. и чл.38 от П./, безвъзмездното отстъпване в полза на кооперациите на правото на ползване върху държавен имот /чл.15, ал.2 от ЗС, редакция, действаща към 1967 г. и чл.33 от Правилника за държавните имоти във връзка с чл.29, 30, 31 и 32 от този правилник/, заменянето на държавни имоти с имоти на кооперации /чл.14 от ЗС, редакция, действаща към 1967 г. и чл.34 от П./. Това са способите, по които към 1967 г. кооперациите биха могли да придобият право на собственост или ограничено вещно право върху имот от Държавата. За всеки един от тези способи обаче законът изисква форма за действителност- съгласно чл.18 от ЗС прехвърлянето на правото на собственост или учредяването на друго вещно право върху недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел, се извършва писмено /с писмен договор/ като нотариална форма не е необходима. Процесното решение на Бюрото на МС № 538 от 26.12.1967 г. за преминаване на стопанско предприятие СП „Почивни домове и балнеосанаториуми на трудещите се селяни” от МЗ към Ц. не представлява договор по смисъла на чл.18 от ЗС, поради което не е довело до придобиване на собствеността от Ц.. По същество това решение е акт на компетентния съгласно чл.7 от ЗС и чл.15 от П. орган /МС/ за предоставяне на Ц. на правото на стопанисване и оперативно управление на държавни имоти. Поради това настоящият състав на ВКС приеме, че в резултат на разпореждането на МС за преминаване на СП „Почивни домове и балнеосанаториуми на трудещите се селяни”, заедно с активите и пасивите от МЗ към Ц. всички имоти, включени в капитала на това стопанско предприятие, включително и процесния санаториум, не са станали кооперативна собственост, а само са били предоставени на Ц. за оперативно управление и съответно с последващото решение на П. на ЦК на Б. № А 471 от 27.08.1973 г. от Ц. не е отнета собствеността, а имотите на СП „Почивни домове и балнеосанаториуми на трудещите се селяни” са предоставени за стопанисване и оперативно управление на друго държавно учреждение. С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието по същество същото /че Ц. не е собственик на процесния имот, тъй като с горепосоченото решение на Бюрото на МС от 1967 г. не му е било прехвърлено правото на собственост и поради това е отхвърлен предявения от Ц. иск за собственост/, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 17.03.2011 г. по в.гр.д.№ 984 от 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.