О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77
София, 08.02.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 816/2020 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. И. А., касационна жалба на Д. П. Р., касационна жалба на Г. Д. Н. и частна касационна жалба от адв. К. Б. като пълномощник на Д. П. Р. и К. И. А. против решение № 133 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 398/2018г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Обединена Българска банка”АД, [населено място] чрез пълномощника си- юрк.Л. Б. е на становище, че по подадените жалби и изложения, касаторите не обосновават предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационните жалби на К. И. А., Д. П. Р. и Г. Д. Н. подадени от процесуалния им представител - от адв. К. Б..
Касационните жалби са напълно идентични по съдържание, като такива са и изложенията на основанията по чл.280 ГПК, приложени към тях, поради което същите следва да бъдат разгледани общо, с оглед допускането им до касационно обжалване.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника им адв. К. Б. са поддържали основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК., както и чл.280, ал.2 ГПК, в хипотеза на „очевидна неправилност“.Страната е формулирала въпросите: „Налице ли е редовно връчване на уведомлението за обявената от банката предсрочна изискуемост на банковия кредит на кредитополучателя, чрез нотариална покана по реда на чл.47 ГПК…. ако служителят на нотариуса е посетил адреса само веднъж, не е открил нито кредитополучателя, нито друго лице което е съгласно да приеме уведомлението …без да е отразил в официалния документ – разписка по връчването всички обстоятелства, поради които по време на първото и единствено посещение кредитополучателят не е бил открит, не е намерено друго лице, което е съгласно да приеме нотариалната покана,не е установил дали кредитополучателят живее на адреса или го е напуснал, дали отсъства временно или за дълъг период от време и въпреки това е залепил съобщение за получаване на нотариалната покана по реда на чл.47 ГПК?“ и „ С оглед обстоятелството че служителят на нотариуса е залепил съобщение на адреса на получателя преди приемане на измененията на процедурата по залепяне на съобщения, регламентирана в чл.47 ГПК / ДВ бр.86/2017г./, следвало ли е да направи повече от две посещения на адреса на кредитополучателя…“ Страната е изложила съображения за неправилност на изводите на състава относно редовност на връченото на кредитополучателя съобщение на банката за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем. Признато е, че това връчване е било осъществено преди изменението на нормата на чл.47 ГПК, но е поддържано, че съдебната практика към този момент е определяла различни от приетите от съда предпоставки за редовност на връчването, като е посочено противоречие с приетото в решение №14 от 20.04.2015г. по гр.д. 5741/14г. на ВКС, І г.о. и решение №233 от 03.07.2014г. по гр.д. №7723/13г. на ВКС, ІV г.о., от които е възпроизведена част от мотивите, третираща поставените въпроси. В заключение, лаконично е отбелязано, че страната счита, че е налице и основание по чл.280, ал.2 ГПК „ тъй като решението е очевидно неправилно“. Други доводи не са развити.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника им – адв. К. Б. са формулирали два въпроса със сходно съдържание, които могат да бъдат обобщени като – „Какви са предпоставките за редовност на връчването на адресата по реда на чл.47 ГПК, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.86/17г.“ Така обобщеният въпрос на касаторите е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като е разгледан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод, че процесният кредит е бил обявен редовно за предсрочно изискуем. Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е обосновано противоречие с приетото с решение №14 от 20.04.2015г. по гр.д. 5741/14г. на ВКС, І г.о. и решение №233 от 03.07.2014г. по гр.д. №7723/13г., ВКС ІV г.о. по разгледания въпрос. По него, съставите на ВКС са мотивирали, че съобразно обобщената съдебна практика по приложението на чл.47 ГПК, преди неговото изменение, отсъствието на адресата от адреса се удостоверява изрично при всяко посещение, като посещенията следва да бъдат най-малко три в рамките на един календарен месец, а връчителят следва да изготви протокол, в който неговите действия, както по посещенията на адреса, така и по причините, поради които не е осъществено връчването да бъдат отразени изрично, както и да бъдат посочени лицата дали такива сведения, като едва след това е следвало да бъде залепено съобщение. В противоречие с тази практика, въззивният съд е приел, че приложимата редакция на чл.47 ГПК / преди изменението с ДВ бр.86/17г./ предполага единствено залепване на уведомление, ако адресатът не бъде намерен на адреса, поради което е приел редовност на връчване на съобщението на банката до кредитополучателя и съответно е направил извод за установена предсрочна изискуемост на целия дълг. Направен, в тази връзка, е и друг извод- че съобразно връчването осъществено по този начин на 14.07.2016г., срокът по чл.147,ал.1 ЗЗД не е изтекъл. Следователно, както бе посочено в случая е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед това, че въззивният съд е приел различни предпоставки за редовност на връчване на съобщения по реда на чл. 47 ГПК /в ред. преди изм. ДВ86/17г./
По другите посочени основания - чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК не са развити конкретни доводи.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по разгледания въпрос. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите- всеки едни от тях, следва да внесе държавна такса в размер от по 791.67лв. Този извод произтича от това, че макар и еднакви по съдържание, всяка една от страните е подала самостоятелна касационна жалба.
По частната касационна жалба и частната жалба, с предмет разноските по делото за цялото производство, с оглед възобновената му висящност, настоящата инстанция следва да се произнесе с решението по чл.290 ГПК, съобразно постановения резултат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 10.06.2015 г. по гр.д. № 398/2018г. на Великотърновски апелативен съд
УКАЗВА на касаторите – К. И. А., Д. П. Р. и Г. Д. Н., в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от по 791.67лв. за всеки едни от тях, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: