О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                            № 327                                 гр. София, 04.05.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 881  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „У” А. , гр. С. чрез процесуален представител адв. Н срещу определение от 28.10.2009г. по ч. гр. д. № 10223/2009г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение в частта, с която е обезсилено разпореждането от 29.12.2008г. по гр. д. № 38465/2008г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „У” А. против Н. П. П. и Г. Г. К. , и производството в тази част е прекратено поради липса на сезиране. Частният жалбоподател е посочил, че обжалва въззивното определение и в частта, с която е обезсилено разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение против А. С. С. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано – неправилно съдът е приел, че посочените от касатора солидарно отговорни лица не фигурират в заявлението и не е съобразил т. 6 от Указанията за попълване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, установени в Наредба № 6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и срещу поръчителите със законните последици. Ответникът Н. П. П. от гр. С. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че не е подадено редовно заявление, както и че не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Ответницата Г. Г. К. от гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е недопустима в частта по отношение на А. С. С. поради липса на предмет, тъй като спрямо този поръчител не е постановено определение от Софийски градски съд, нито има произнасяне от Софийски районен съд с обжалваното пред СГС разпореждане или с друг съдебен акт. Частната касационна жалба по отношение на поръчителите Н. П. П. и Г. Г. К. е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че срещу поръчителите Н. П. П. и Г. Г. К. няма подадено редовно заявление – в т. 5 на образеца по чл. 425 ГПК е посочен само един длъжник, т. 5а и 5б не са попълнени, а имената на двамата поръчители фигурират единствено в т. 14 от заявлението, което не е достатъчно, за да се приеме, че съдът е надлежно сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу тях. Поради това първоинстанционният съд не е следвало да се произнася по същество по искането за издаване на заповед за изпълнение срещу поръчителите. Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос може да бъде конкретизиран по следния начин: сезиран ли е съдът с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по отношение на поръчителите, ако техните имена, адреси и ЕГН са посочени в т. 14 на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Този въпрос е релевантен за спора поради това, че от него зависи изходът на делото. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като видно от приложените към частната касационна жалба решение № 2267/11.09.2009г. по гр. д. № 987/2009г. на Търговищки РС, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.06.2009г. по ч. гр. д. № 26436/2009г. на СРС, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5058/10.08.2009г. по ч. гр. д. № 9306/2009г.на РС Пловдив и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2637/18.09.2009г. по ч. гр. д. № 3177/2009г.на РС Велико Търново релевантният процесуалноправен въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Неправилно въззивният съд е обезсилил частично разпореждането на СРС и е прекратил производството. Решаващият съдебен състав не е съобразил Указанията за попълване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, установени в Наредба № 6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съгласно т. 6, изр. второ и трето от Указанията, ако длъжниците са двама, данните за втория се попълват в т. 5а и 6а, а ако са повече, данните за тях се попълват в т. 14. Поръчителите са достатъчно индивидуализирани с трите им имена, адреси и съответни Единни граждански номера. Обстоятелството, че данните са посочени в т. 14 от заявлението, а не в т. 5, 5а или 6а, не обосновава извод, че съдът не е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу поръчителите. Аргументация за надлежно сезиране на съда може да се изведе и от изричното посочване в т. 14, че неизпълнението на задължението е към дата 03.07.2008г., като същото е дължимо солидарно от длъжника и поръчителите на договора. Ако молителят нямаше воля да сезира съда с издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу поръчителите, той не би включил пълните им данни в заявлението, нито би посочил солидарната отговорност с основния длъжник по кредита – кредитополучателя. Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички визирани в закона предпоставки за уважаване на подаденото от частния жалбоподател заявление срещу поръчителите Н. П. П. и Г. Г. К. , двамата от гр. С.. Актът, въз основа на който е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, а именно извлечение от сметка въз основа на договор за банков кредит е сред изрично посочените в чл. 417 ГПК актове. Освен това, изпълнено е императивното изискване на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК - актът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу поръчителите. Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на въззивното определение и към настоящия момент е настъпил падежът на всички задължения на кредитополучателя /последният падеж е 04.08.2009г./, то е без значение дали преди това кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем от банката, предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от договора за банков кредит. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени разпореждането на СРС и се издаде исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят и направените по делото за трите съдебни производства разноски в размер общо на 150,59 лв. Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение от 28.10.2009г. по ч. гр. д. № 10223/2009г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение в частта, с която е обезсилено разпореждането от 29.12.2008г. по гр. д. № 38465/2008г. на Софийски районен съд, 28 състав, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „У” А. против Н. П. П. и Г. Г. К. , и производството в тази част е прекратено поради липса на сезиране. ОТМЕНЯ разпореждането от 29.12.2008г. по гр. д. № 38465/2008г. на Софийски районен съд, 28 състав в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „У” А. против Н. П. П. и Г. Г. К. ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ и изпълнителен лист за плащане от Н. П. П. от гр. С., ул. „Д” № 24, ет. 1, ап. 1 и Г. Г. К. от гр. С., жк Л. , бл. 8, вх. Б, ет. 7, ап. 31 солидарно на „У” А. , гр. С. на сумата 3 375,92 лв. /три хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ – главница по договор за банков кредит № 450 от 04.09.2004г., законната лихва върху тази сума от 25.11.2008г. до окончателното й плащане, сумата 1 250,97 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за период от 03.07.2007г. до 23.11.2008г., както и сумата 390,02 лв. /триста и деветдесет лева и две стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „У” А. , гр. С. срещу определение от 28.10.2009г. по ч. гр. д. № 10223/2009г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение в частта относно А. С. С. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване в отменителната част. В частта, с която частната касационна жалба частично е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, Търговска колегия, друг тричленен състав с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.