Р Е Ш Е Н И Е   № 627   гр.София, 13.01.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                                                                                                   със секретар       А.ДАВИДОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под №      17/2009 г.   Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на О. А. Д. от гр. Ст. З. против решение № 32/ 10.03.2008 г. по гр.дело № 653/2007 г. на Окръжен съд Ст. З. , в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и претенцията му за подобрения, за сумата 6 938 лв., съобразно делбената му квота е отхвърлена. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част. Ответницата по касационната жалба М. С. Д. от гр. Ст. З. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. По реда и условията на чл. 288 ГПК е постановено определение № 106/12.02.2009 г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, защото е констатирано, че по отношение на прилагане на материалноправните норми на чл.60 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС. Обсъждайки доказателствата по предявената от касатора претенция за подобрения, извършени в апартамента на ул.”Българско опълчение” № 5, допуснат до делба, наред с апартамент, находящ се на ул.”П” № 6, в гр. Ст. З. , въззивният съд е обосновал извода, че ищецът е направил подобренията в съсобствения имот със съзнанието, че не е владеел този имот изключително за себе си, затова приел, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл.61 ал.2 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощно. Позовавайки се на заключенията на назначените по делото технически експертизи, съдът не е възприел изразеното в тях становище, че се касае до извършени от ищеца подобрения, които са увеличили стойността на недвижимия имот – апартамент на ул.”Българско опълчение” № 5. Аргументирал се е с показанията на разпитаните свидетели и приел, че извършеният ремонт не бил нито наложителен, нито необходим, не бил и в интерес на другия съсобственик, за да мотивира извода, за отсъствие на обогатяване, по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Касационният съд счита, че въззивното решение е неправилно, защото е необосновано. Правните изводи се основават на неустановени по делото обстоятелства, касаещи качеството на касатора, извършил претендираните от него подобрения в съсобствения имот. Отричайки качеството му на добросъвестен владелец, въззивният съд е приел, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл.61 ал.2 ЗЗД, защото подобренията са били извършени без съгласие на другия съсобственик. Без да изложи аргументи и без да обсъди доказателства в тяхна подкрепа е приел, че отсъства интерес от тези подобрения за другия съсобственик, поради което отказал да приложи разпоредбата на чл.61 ал.2 ЗЗД. Становището на въззивния съд, че имотът при закупуването му през 1994 г. бил в добро състояние и не се нуждаел от ремонта, извършен през 2005 г. почива на показанията на св. Д, но е следвало да го мотивира към изследване на предпоставките на чл.74 ЗС, за да се установи дали се касае до извършване на необходими разноски, когато подобренията са извършени от касатора в качеството му на владелец на своята част и държател на частта на ответницата, която не се е противопоставила и се е обогатила до размера на обедняването, или да изследва предпоставките на чл. 60 и сл. ЗЗД - и чл. 59 ЗЗД, в какъвто смисъл са задължителните указания в П. № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/1974 г. на Пленума на ВС. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, затова     Р Е Ш И:       ОТМЕНЯВА решение № 32/10.03.2008 г. по гр.дело № 653/2007 г. на Окръжен съд, гр. С., в частта с която е оставено в сила решение № 177/17.01.2007 г. по гр.дело № 227/2005 г. на Районен съд гр. С. и искът на О. А. Д. от гр. С. против М. С. Д. от с.гр. за сумата 6938 лева, представляваща подобрения в недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.”Българско опълчение” № 5 е отхвърлен, като неоснователен и недоказан и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: