4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 202 [населено място], 02.05.2019г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 300/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. С определение №346/22.11.2018 г. по ч.т.д. №274/18 г. на Апелативен съд Бургас е потвърдено определение №916/08.10.2018 г. по т.д. №207/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което производството по делото е прекратено пред него и изпратено по подсъдност на Административен съд Бургас. Срещу определението е подадена частна касационна жалба от МБАЛ „Лайф хоспитал“ЕООД, в която са изложени оплаквания за неговата необоснованост, незаконосъобразност и наличие на съществени процесуални нарушения. В писмен отговор частната касационна жалба е оспорена от насрещната страна Национална здравно-осигурителна каса по съображения за липса на предпоставки за допускането на касационния контрол по отношение на обжалвания съдебен акт, а по същество – за неоснователност на изложените в нея оплаквания. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд Бургас е приел,че договорите, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ са особен вид договори, като правилата, принципите и условията при които се сключват, са изрично регламентирани в специален закон, какъвто е Законът за здравното осигуряване и Националния рамков договор, който е нормативен акт. Поради това съдът е приел, че , независимо, че отношенията между страните се уреждат с договор /който, според съда, е коренно различен като правен институт от този в гражданското и търговското право/, не е налице равнопоставеност между тях, а, с оглед значимия обществен интерес, който засягат, тези субекти се намират в съотношение на власт и подчинение.Цитирайки нормата на чл.19а АПК, приета от законодателя с изменение на закона от 2016г. при липса на обратно действие, съдът е посочил,че даденото с нея легално определение на административния договор не въвежда за първи път този правен институт, който до този момент се е уреждал от специални закони, а през 2016г. материята по този въпрос само е кодифицирана.Приел е,че договорите по чл.20 ал.1 т.4 ЗЗО не са променили качеството си с въвеждането през 2016г. в АПК на общи разпоредби за административния договор, а новото в регламентацията е само редът , по който се разглеждат споровете по изпълнението им и, като процесуални, тези правила са приложими към всички заварени спорни материални правоотношения.В заключение с наличието на разпоредбата на чл.128 ал.1 т.3 АПК към момента на повдигане на спора между страните във връзка с изпълнението на сключения през 2015г. административен договор между тях, предвиждаща подведомственост на такъв вид дела на административния съд, съдът е обосновал крайния си извод за правилност на постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане от Административен съд Бургас. Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Искането за допускане на касационно обжалване частният касатор поддържа по въпросите: 1.Каква е подсъдността на осъдителен иск на лечебно заведение, изпълнител на медицинска помощ, срещу НЗОК за незаплатени суми по договор за оказване на болнична помощ, сключен преди влизане в сила на чл.19а АПК – на граждански или административен съд?; 2. Приложима ли е нормата на чл.128 ал.1 т.3 АПК към заварени договори, сключени между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ преди влизането й в сила? и 3. Приложима ли е посочената в §149 ал.4 ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ бр.77/2018г./ подсъдност на гражданския съд към процесния, вече повдигнат спор по договор между ИМП и НЗОК, в качеството му на договор, сключен по смисъла на нормата преди влизането й в сила – 01.01.2019г., считано от кой момент? По отношение на зададените въпроси се поддържат едновременно основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, обосновавани с твърдения за произнасяне в противоречие с практика на ВКС /решение №87/07.06.2010г. по т.д.№730/09г. на второ т.о. , определение №3/19.01.2018г. по адм.д.№78/17г., определение №75/27.07.18г. по адм.д.№19/18г. и определение №41/03.05.18г. по адм.д.№23/18г. на смесени състави на ВКС и ВАС, всички постановени по реда на чл.135 ал.4 АПК/, както и с такива за наличие на съдебна практика на съдилищата, налагаща обобщено разрешаване на повдигнатите въпроси, с цел унифицирането й. Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира за обоснована общата предпоставка за допустимост на обжалването пред ВКС по всички въпроси. По първите два от тях въззивният съд има изрично произнасяне, обосновавайки подсъдността на делото на административния съд с изводи за приложимост на разпоредбата на чл.128 ал.1 т.3 АПК /в редакцията й след измененията с ДВ бр.74/16г./ и към заварените производства по дела за неизпълнение на договори , сключени между НЗОК и изпълнители на медицинска помощ, както и ,че приемането на изричната разпоредба на чл.19а АПК след сключването на договора,от който ищецът черпи основанието си, не влияе върху характера на същия като административен такъв. Третият въпрос също е обуславящ, доколкото приложението на нормата на §149 ал.4 ПЗР към ЗИД на АПК е игнорирано в мотивите на определението на въззивния съд, въпреки изричното позоваване на страната на нея. Обжалването следва да се допусне при допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като дадените от апелативния съд разрешения са в противоречие с практиката на ВКС.С посочената от частния касатор практика и служебно известна такава на настоящия състав /напр. опр.№236/05.04.2019г. по ч.т.д.№787/19г. на второ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, опр. №16/28.02.2019г. по гр.д.№4/2019г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, постановено по реда на чл.135 ал.4 АПК и др./ без да се отрича административния характер на договорите, сключени преди тяхното изрично регламентиране с измененията на АПК в ДВ бр.74/2016г., се приема,че споровете, възникнали във връзка с тяхната действителност, изпълнение, изменение и прекратяване се разрешават по общия исков ред от гражданските съдилища.Този извод практиката обосновава по аргумент от новите разпоредби на чл.19ж АПК, чл.128 ал.1 т.3 АПК и §149 ал.4 ПЗР към ЗИД на АПК и липсата на предвидена преди измененията изрична друга процедура в специалния Закон за здравното осигуряване. Наличието на такова разрешение в практиката на ВКС, на което постановеното и обжалвано пред настоящия състав въззивно определение противоречи, е основание същото да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а ведно с него – и потвърденото от него определение на Бургаски окръжен съд. След отмяната му делото следва да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждането и решаването на възникналия спор. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №346/22.11.2018 г. по ч.т.д. №274/18 г. на Апелативен съд Бургас. ОТМЕНЯ определение №346/22.11.2018 г. по ч.т.д. №274/18 г. на Апелативен съд Бургас и потвърденото с него определение №916/08.10.2018 г. по т.д. №207/2018 г. на Окръжен съд Бургас. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на процесуалните действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.