2 гр. д. № 252/2010 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 37 С., 06.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 252/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Л. Г. Ц., Й. Б. Ц., Р. Г. Ц., К. Б. Ц., Б. Н. Ц., Д. В. Ц., Н. Г. Г. Г. Г. Ц., Б. Д. А., А. Б. А. и Т. П. Ц. са подали касационна жалба на срещу решение от 19.10.2009 г. по гр. д. № 1846/2007 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 02.02.2007 г. по гр. д. № 9455/2005 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Ц. П., Р. П. и А. П. ревандикационен иск за 1189/1380 ид. ч. от УПИ VІІ-207, в кв. 14, по плана на[населено място], м. вилна зона “М. долина” - ІІб част, целия с площ от 1380 кв. м. Доводите са за необоснованост на решението и нарушаване на съдопроизводствени правила при постановяването му – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение от 04.10.2010 г., тричленен състав на І г. о. на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешеният от съда въпрос за допустимостта на иска за ревандикация на имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ, с оглед завършване на процедурата за това по § 4к ПДР на ЗСПЗЗ. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и по въпроса за неговата допустимост и намери следното: Касаторите, ищци по ревандикационния иск, основават легитимацията си на собственици на имота на решение № 6308 от 25.06.2003 г. на ОСЗ, при [община] купел,[населено място], въз основа на което са се снабдили с констативен нот. акт № 86, т. Іа, по н. д. № 588/2003 г. съставен от нот. Р. Д. с рег. № 274 на НК. Въззивният съд е отхвърлил иска като недоказан, след като е приел, че по делото не е установено част с площ от 1189 кв. м. от УПИ VІІ -207 в кв. 14 по плана на[населено място], м. вилна зона “М. долина” - ІІб част, целия с площ от 1380 кв. м, да е идентична с признатите за възстановяване 7.527 кв. м. от имот пл. № 2578, целия с площ от 10480 кв., а по действащия план, съставляващ части от 15 парцела между които и спорния, за които е отразено че се намират извън регулацията от кв. кв. 14 и 15 по регулационния план на в. з. „М. долина - ІІ Б част” (м. „Разширението - Дупките”). От фактическа страна по делото е установено, че с решение на ОСЗ № 1275 от 18.10.93 г. на касаторите е признато право на възстановяване на ливада с площ от 10.500 дка от седма категория, който имот попада в терен по §4 в землището на[населено място]. В решението имотът не е индивидуализиран с граници и съседи, към него не е приложена скица, поради което то няма конститутивно действие. С него само е признато правото на възстановяване на описания имот. Със следващо решение № 1275-2 от 22.10.2002 г. е отказано възстановяване на имота, поради това, че се намира в землището на[населено място], което е извън териториалната компетентност на органа, постановил прървото решение. С решение № 6308 от 25.06.2003 г. на ОСЗ –О. купел, област С.-град е възстановен на ищците в съществуващи граници имот – ливада с площ от 7.527 дка, намираща се в строителните граници на [населено място], в местността (кв.) Фращене, съставляващ имот пл. № 2578, в к. лист № 758 по кадастралния план от 1950 г., а по действащия план възстановеният имот е описан като части от петнадесет парцели един от които е УПИ ХІІІ-205, 203, част от който е предмет на ревандикационния иск. Застроената част от имота, която не се възстановява, е определена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от техническата служба с решение № 31 по протокол № 48 от 28.09.1998 г., което е одобрено със заповед № РД-09-99 от 10.03.2003 г. В тази заповед е посочено, че десет от образуваните от реституирания имот парцели, между които и VІІ-207, са застроени със сгради без да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ1 както и че парцелите са извън регулацията на кв. м. 14 и 15 на в. з. „М. долина” ІІ Б част – разширение „Дупките”.. С техническа експертиза е установено, че парцелът е застроен със сграда. Установено е и това, че наследодателката на ищците е била собственик на две ливади с площ от по 5 дка, индивидуализирани с граници, в съставените нот. актове за собственост от 1923 г. Въз основа на индивидуализиращите белези на имотите по актовете за собственост и съхраняваните планове в общината експертът не е могъл да направи извод, дали имотите са били съседни и дали в плана от 1950 г. са заснети и нанесени под общ пл. № 2578, к. л. 758 по кадастралния план на С. от с. г.. Ответниците са представили предварителен договор за продажба сключен на 25.04.1960 г. с ОТКЗС „Витоша”,[населено място] за дворно място с площ от 900 кв. м., попадащо във вилна зона създадена съгласно ПМС № 176 от 18.08.1958 г. за утвърждаване на частичното изменение и допълнение на общия градоустройствен план на[населено място] и околоградската зона за вилни зони (в. Изв. бр. 43/1959 г.). В договора е посочено, че имот е бивша собственост на П. Г. Ц.. Ответниците не са посочили в каква връзка представят договора. От удостоверение, издадено от ОА„П.” Б. на 28.09.1993 г., се установява, че имот пл. № 207 е застроен със сграда, построена без одобрени строителни книжа. От скица № 159 от 04.12.2002 г. се установява, че имотът по действащия ПУП съставлява УПИ VІІ-207 и е застроен с двуетажна жилищна сграда. Поземления имот е част от бивш имот пл. № 2578, в кв. 14, 15 във вилна зона „М. долина”. По данни от разписния лист към кадастралния план за м. „М. долина-Б. от 1976 г. (л. 19 по гр. д. № 1846/07 г. СГС) имот пл. № 207 е записан на Н. Ц. П. и Ц. Н. П. без да са отразени актове за собственост или друго основание за ползване на имота. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен ревандикационния иск. Намерил е, че ищците не са установили наследодателката им К. Ц. да е била собственица към момента на внасяне на имотите в ТКЗС на заявения за възстановяване имот с площ от 10.500 дка, в м. „Фращене”, в землището на[населено място]. Изводът си е основал и на това, че имот пл. № 2578, за който се твърди, че е идентичен със заявения за възстановяване на наследниците на Ц. имот от 10.5 дка, е бил записан на името на съпруга на наследодателката П. Ц., в разписния лист към кадастралния план от 1950 г.. Ответниците се противопоставили недопустимото възражение, че праводателят на ищците не е бил собственик на имота, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, както и че заявения за възстановяване имот не е идентичен с владяния от тях. Като е основал решението си само на направените изводи по него, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При влязло в сила решение за възстановяване на имота, когато ползувателят не заявява свои права върху него към момента на обобществяването му, той няма интерес от оспорване идентичността на внесения в ТКЗС имот и възстановения. Той може да противопостави само свои права за ползване на имота, които са пречка за реституирането му. Такова би било предоставяне на имота за ползване на основание актове по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, закупуване или предоставяне на имота от ТКЗС, Д. и други образувани въз основа на тях организации и застрояването му преди влизане в сила на ЗСПЗЗ ( чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ) и други, които законодателят изрично е определил като ограничения за реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съдът е следвало да ориентира доказателственото търсене към установяване основанието, на което ответниците владеят имота и са го застроили. При направеното оспорване валидността на решението на ОСЗ, съдът е следвало да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност върху него, тъй като страната – ответник по ревандикационния иск не е взела участие в административното производство, в което то е постановено, и за нея това е единствения път на защита срещу незаконосъобразността на този акт. Проверката за законосъобразност е следвало да се проведе и относно това дали са били налице предпоставките за възстановяване на имота предвид на това, че е застроен. В удостоверение № 492/-8.09.1993 г., издадено от Т. „П.”, кметство Б., е посочено, че бившият имот пл. № 2578 е извън обсега на действащата регулация и е идентичен с имот пл. № № 202 до 212, вкл. и 207, които са застроени със сгради без строителни книжа. Противоречивите данни относно статута на имота към момента на застрояването му е налагало изслушване на допълнителна техническа експертиза за установяване на тези факти: кога е застроен, на какво основание и дали е имал статут на урегулиран имот, за да се направи обоснован извод дали наличието на предпоставките за реституция следва да се съобразят с тези по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ или тези по чл. 10б ЗСПЗЗ, в която норма не е установено изискване застрояването да е законно. При изследването на елемента законност на застрояването от фактическия състав на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, ако тя е приложима, следва да се вземе предвид дали няма да намерят приложение разпоредбите на Постановление № 4 на МС от 12.02.1998 г. за по-нататъшното усъвършенстване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване на нарушенията при изграждането на сгради в тях (ДВ. бр. 19, от 11.03.1998 г., изм. бр. 34 от 1990 г. С тях е установена възможност за запазване на изградените постройки, в случай че не е проведена предвидената в нормативния акт процедура за отстраняване нарушенията, свързани с неправомерно взетите и раздадени държавни земи от селскостопанския и горски фонд, като се отнемат и възстановяват в съответния фонд, както и да премахнат по реда на З. изградените постройки в терени, в които не се разрешава строителство. Не попълването на делото с относимите за спора факти е пречка за обосноваване на извод, за правилност на съдебния акт като краен резултат. Този процесуален пропуск обуславя основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 19.10.2009 г. по гр. д. № 1846/2007 г. на С. градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: