О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60349 [населено място],08.06.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1999 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на А. И. А., срещу решение №66 от 22.06.2020г. по в.гр.д.№122/2020г. на Варненски апелативен съд, ГО, в частта, с която е потвърдено решение №154/20.11.2019г. по гр.д.№318/2018г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 29.09.2017г., за разликата над 50 000 лева до размера от 80 000 лева. Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е частично неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51 ал.2 от ЗЗД и е необосновано. Поддържа, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалата е неправилен, предвид всички събрани в процеса доказателства, че получените от нея травматични увреждания не биха били напълно изключени и при поставен предпазен колан. Счита, че размерът на съпричиняването възлиза на 20%, поради което следва да й бъдат присъдени още 30 000 лева. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация, като сочи като обуславящ следния материалноправен въпрос: При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие? Твърди, че по този въпрос въззивният съд е допуснал отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №96 от 15.10.2012г. по т.д.№551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №43 от 15.04.2009г. по т.д.№648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.. Ответникът "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД оспорва жалбата, като счита, че не са налице поддържаните от касационната жалбоподателка основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 100 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими претърпените от ищцата множество травматични увреждания, довели до тежък травматичен шок и създали временна опасност за живота й, преодоляна единствено в резултат на временната и адекватна медицинска помощ, а също и проведените оперативни интервенции и продължителния период от време, през който ищцата е търпяла болки и страдания. Съдът е приел за доказано възражението на ответника за принос на пострадалата за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувала без поставен предпазен колан. С оглед на това съставът на Варненски апелативен съд е определил приноса на пострадалата в размер на 50% . Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Заявеният в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въпрос е поставен във връзка с извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от А. И. А., направен от въззивния съд, поради обстоятелството, че същата е била без поставен предпазен колан. Въпросът е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора по предявения иск по чл.432 от КЗ. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото съгласно постоянната практика на ВКС – цитираните от касационната жалбоподателка решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение №118 от 27.06.2014г. по т.д.№3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, при определяне на степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по материалноправния въпрос: „При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационната жалбоподателка следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 600 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №66 от 22.06.2020г. по в.гр.д.№122/2020г. на Варненски апелативен съд, ГО, в частта, с която е потвърдено решение №154/20.11.2019г. по гр.д.№318/2018г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. И. А. срещу "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 29.09.2017г., за разликата над 50 000 лева до размера от 80 000 лева. УКАЗВА на касационната жалбоподателка А. И. А., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 600 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.