4 Р Е Ш Е Н И Е N.............. София,...............................2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева М. СЛАВЧЕВА при секретар Л. Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева дело № 939/2009 година Производство по чл.303, ал.1, т.5 ГПК Образувано е по молба на Г. И. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на решение от 03.12.2002 г. по гр. д. № 10246/2001 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав. Като основание за отмяната му е наведено твърдението, че поради допуснати нарушения на процесуалните правила за призоваване е бил лишен от обезпечената му от закона възможност да въздейства чрез участието си в производството по делото и върху акта, с който то е приключило Ответникът в производството ЗД “Б. И.” не е изразил становище по основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото. Неоформянето по установения ред на връчването на призовка е основание за отмяна на влязло в сила решение. Видно е от данните по делото, ЗД “Б. И.” АД е предявил иск срещу Г. И. С. иск по чл.402 (отм.) ТЗ. Адресът на ответника, посочен в исковата молба е в гр. С., ул.”Венера” № 6. Не се спори, а това е видно и от удостоверение на МВР, че ответникът бил регистриран на посочения адрес, който е негов постоянен адрес. За първото съдебно заседание на 31.01.2002 г. ответникът е бил призован на посочения адрес, но призовката е върната в цялост с отбелязване "че собственик на имота е Р. И. Г., закупил имота от Г. С. през 1997 г. и не знае адреса на последния”. Въз основа на тези данни и удостоверението на МВР за постоянен адрес на ответника, съдът е разпоредил призоваването му за насроченото на 26.09.2002 г. съдебно заседание да се извърши по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.). По делото няма спор, че призовката е обнародвана в ДВ, но с посочена погрешна дата на съдебното заседание - 26.11.2002 г. С атакуваното сега решение Софийски районен съд уважил предявения от ЗД “Б. И.” АД срещу настоящия молител иск за сумата 1 365.59 лв., ведно със законната лихва върху нея, като го осъдил да заплати разноски по делото общо в размер на 445 лв. Според молителя, налице е основание за отмяна на решението, тъй като обстоятелството, че не живее на посочения адрес е следвало да бъде удостоверено във върнатата в цялост призовка с подпис на свидетел и отбелязване на трите му имена и адреса, което изискване на закона – чл.50 ГПК (отм.) не е било изпълнено от връчителя, а ново призоваване от същия адрес въпреки представената справка от СДВР относно постоянния му адрес не е било извършено. Доводите в молбата са неоснователни. Според чл. 50 ГПК (отм.) в редакцията му, обн. ДВ бр. 124 от 23.12.1997 г., действувала към момента на връчване на призовката, ако при завеждане на делото местожителството и адресът на ответника са неизвестни, то той се призовава чрез публикация в Държавен вестник. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството на ответника е действително неизвестно. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител. Текстът, на който се позовава молителят е новата редакция на чл. 50 ГПК (отм.), обн. в ДВ бр. 105 от 8.11.2002 г., според която ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес, отсъствието му следва да се удостовери с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбележи трите имена и адреса му, след което страната се призовава чрез публикация в Държавен вестник. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. Тъй като към момента на призоваването на ответника тази редакция не е била в сила, правилно съдът е призовал ответника по реда на чл. 50 ГПК (отм.) съгласно изменението в ДВ бр. 124 от 23.12.1997 г. Обстоятелството, поради което призоваването на ответника не е могло да бъде осъществено е удостоверено съобразно изискването на закона, като връчителят е отбелязъл името на свидетеля, от който е събрал сведението, а ново призоваване от същия адрес не е било вменено от закона в задължение на съда. В подкрепа на твърдението за допуснато нарушение на чл.45 ГПК (отм.) молителят не представя доказателства. Изпратеното от съда писмо до редакцията на Държавен вестник не може да обоснове извод, че е обнародвана именно приложената към него призовка при отсъствието на данни в неофициалния раздел на кой именно брой е извършена публикацията и с какво точно съдържание. Позоваването от молителя на редакцията на чл.50 ГПК (отм.), която не е била в сила към релевантния момент не обосновава задължение за съда да обсъжда представените с молбата му писмени доказателства като неотносими към настоящето производство. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. И. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 03.12.2002 г. по гр. д. № 10246/2001 г. на Софийски районен съд, 65-ти състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: