Р Е Ш Е Н И Е № 288 София, 15.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 02 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4148 /2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 561 от 24.10.2014г. и определение № 588 от 06.11.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 162 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 117/2014г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 1009/20.12.2013г. по гр.д.№ 721/2013г. на РС-Пазарджик и вместо това е разпределено ползването между ищците И. М. К. и съпругата му Б. П. К. и ответницата П. Г. Д. на незастроената площ от ПИ с идентификатор № 55155.504.124 с обща застроена и незастроена площ 386 кв.м.и административен адрес П., [улица] съобразно вариант трети от заключението на в.л.В. В., изобразен в скица № 4 към заключението й, неразделна част към решението. Обжалването е допуснато по касационна жалба № 3535/ 16.05.2014г. на ответницата П. Г. Д. и по касационна жалба № 3662 от 22.05.2014г., подадена от ищците И. М. К. и съпругата му Б. П. К., В касационната жалба на ответницата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като съдът не е съобразил състоянието на имота към момента на предявяване на исковата молба, като е взел предвид отворената в хода на производството втора пешеходна врата в оградата. В касационната жалба на ищците се излагат доводи за неправилност на решението, тъй като съдът не се е съобразил, че те притежават лек автомобил, който искат да паркират в законно построения гараж. Молят ползването да се разпредели по вариант четвърти, който не засяга стълбището на северната жилищна сграда от към южната фасада, защото стъпалото е на нивото на земята и защото този вариант дава възможност за поставяне на ажурна ограда между двата дяла за безконфликтно ползване на дворното място и от двете страни. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 2 ГПК по въпросите, формулиран в изложението към жалбата на ответницата. 1. В производството по чл. 32, ал.2 ГПК към кой момент следва да се преценява фактическото състояние на имота – към момента на предявяване на иска, или към момента на постановяване на решението. 2. В същото производство прилага ли се чл. 235, ал.3 ГПК по отношение на настъпили промени с имота без съгласието на всички съсобсвеници. С Р № 71/19.04.2011г. по гр.д.№ 727/2011г. ВКС ІІ гр.о. е прието и, че не може да се съобразят промените във фактическото състояние на веща, но следва да се вземе предвид взето решение за начина на разпределение в хода на процеса. Според Р № 303/15.05.2009г. по гр.д.№ 427/2008г. на ВКС ІІ гр.о., разпределението на имота следва да се извърши по проект, който отразява състоянието на имота към момента на приключване на устните състезания. С Решение от 24.20.2012г. по гр.д.№ 226/2012г., ВКС І гр.о. е прието, че преценката на начина на разпределение на вещта следва да се извърши съобразно положението на имота към момента на предявяване на иска. Съдебното решение по чл. 32, ал.2 ЗС се взема в производство по спорна съдебна администрация и цели да замести липсващото решение на съсобствениците, притежаващи мажоритарен дял от съсобствеността относно това как да се ползва, или управлява съсобствения имот. То заменя решението на мнозинството, което е вредно за вещта, или с него се назначава управител. Правомощията на съда са свързани с ползването и управлението на вещта, които могат да се вземат от мнозинството от съсобствениците. Евентуални промени в съсобствената вещ той не може да предписва, тъй като това каква да бъде вещта е решение на съсобствениците, което е извън нейното управление и ползване. Съдът не може да изземва правомощията на съсобствениците извън предоставените му със закона. Когато в хода на производството е променена вида на веща, съдът следва да съобрази фактическото положение на вещта към момента на приключване на устните състезания на основание чл. 235, ал.2 ГПК. Това следва и от обстоятелството, че в това производство той не може да постановява възстановяване на предишното положение. Ако някой от съсобствениците не е бил съгласен с промяната на веща, той разполага с друг иск за възстановяване на предишното състояние. Това не може да бъде постановено в производството по чл. 32, ал.2 ЗС. По въпроса, формулиран в изложението към жалбата на ищците: следва ли съдът при разпределение на ползването по целесъобразност да се съобразява с това, че съсобсвеникът притежава лек автомобил и габаритите му, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Всеки от съсобствениците може да се ползва от общата вещ, стига този начин на ползване да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата си – чл. 31, ал.1 ЗС. Когато някой от съсобствениците притежава лек автомобил, възможността това да бъде съобразено при начина на разпределение на ползването зависи от възможността това да стане без да се засяга възможността на другия съсобственик да ползва пълноценно своята част от имота, включително и сградите – индивидуална собственост в него. Обстоятелството, че някой от съсобствениците притежава автомобил с по-големи габарити не означава, че възможността да влиза с него в дворното место трябва да е за сметка на другия съсобственик, тъй като е въпрос на личен избор какъв автомобил да си купиш и този избор не може да е във вреда на другите съсобственици, които имат също право да ползват общата вещ. От И. М. К. и съпругата му Б. П. К. против ответницата П. Г. Д. е предявен иск за разпределение на незастроената площ от ПИ с идентификатор № 55155.504.124 с обща застроена и незастроена площ 386 кв.м. и административен адрес П., [улица]. Ищците притежават 2/3 ид.ч. от имота и сградите в южната му част с идентификатори 1,2 и 4, а ответницата – 1/3 и сграда № 3 в северната част ведно с пристройката към нея от източна страна. На южната фасада на сградата на ответницата има стълби към мазето и прозорци от източната фасада. В сградата на ответниците има гараж, до който искат да влизат в лек автомобил с по-големи габарити. Първоначално в двора се влиза от един вход с ширина 0,9 см. Има и вход за автомобил към гаража. В хода на производството по предявения иск, след изготвяне на първите два варианта, ищците са отворили втори пешеходен вход на местото на съществуващ такъв от преди, но затворен в последствие. Третият вариант, по който е извършено разпределението на ползване е съобразен с отварянето на втория вход. Този вариант за разлика от втория и четвъртия не засяга стълбището на ответницата към мазето, но не предвижда площ пред източната фасада на ответницата с прозорец на нея за поддържане на сградата и общата канализационна шахта попада изцяло в площта за ползване от ищците. РС е разпределил ползването по вариант първи, който предвижда зона за общо ползване в тези участъци и влизане от един вход, съществувал при предявяване на иска, но този вариант не е възприет от въззивния съд, тъй като страните са в изключително лоши отношения, включително със забрана по Закона за закрила от домашно насилие за ищеца да доближава майката на ответницата, която живее в северната къща. Въззивната инстанция е приела, че ползването следва да се разпредели по вариант трети за да няма контактни зони за общо ползване поради лошите отношения между страните. Мотивирала се е и с обособяването на два компактни дяла, даващи възможност за самостоятелно влизане в имота и осигуряващи достъп на ищците с лек автомобил до гаража им. По начинът, по който е разпределено ползването от въззивния съд не съобразено, че всички съсобственици следва да имат достъп до общата водомерна шахта, поради което е необходимо в тази част от дворното место да се предвиди зона за общо ползване. Около сградите – индивидуална собственост на ищците е предвидена площ за лично ползване от тях. Това обаче не е направено за сградите, притежавани в индивидуална собственост от ответницата. Около тези сгради, включително и около източната фасада на северната жилищна сграда, където има и прозорец също следва да има площ за лично ползване с оглед нуждите от ремонти, поддържане на сградата, а и за да не се създават неудобства с оглед наличието на прозорец на тази фасада. Тъй като въззивното решение не е съобразено с тези критерии, произтичащи от чл. 31, ал.1 ЗС следва да се отмени. За изготвяне от СТЕ на вариант, в който да се съобразят дадените отговори на правните въпроси и посочените критерии, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 162 от 10.04.2014г. по гр.д.№ 117/2014г. на Пазарджишки окръжен съд ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: