Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 362   гр. София, 15.07.2010 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА           Върховният касационен съд,  Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година  в състав:                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска                                                 ЧЛЕНОВЕ:       1. Снежанка Николова                                                                             2. Велислав Павков                                                                        при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 536 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на БРСП”А” – Пловдив, против решение № 24/19.01.2010 г., постановено по гр.д. № 759/2009 година от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №1096/12.06.2009 година, постановено от Окръжен съд – Пловдив. С последното е уважен предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от М. Д. К. против БРСП”А”. Ответникът е оспорил жалбата. С определение №451/04.05.2010 г., ВКС, второ отделение на гражданската колегия, е допуснал касационното обжалване. Процесуалноправен въпрос обусловил допускането на касационното обжалване е относно приложението на разпоредбата на чл.183 от ГПК, касаеща изключването от доказателствения материал по делото на представени от страна писмени доказателства, получени като препис от издалите ги държавни органи, както и приложението на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка със задължението на съда да постанови своето решение върху установените по делото обстоятелства. Въпросът е поставен дотолкова, доколкото по приложението на разпоредбата на процесуалните норми на чл.183 във вр. с чл.235, ал.2 от ГПК в контекста на поставения въпрос липсва съдебна практика и същия е от значение за развитие на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По поставения от жалбоподателя правен въпрос, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя копие. При поискване от участвуваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.183 от ГПК е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл.183 от ГПК. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 от ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липса, на първо място на изрично искан за представяне на оригинал на документ и на следващо място на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът е длъжен да прецени представените доказателства при преценка на установените обстоятелства. По преценката на касационните основания, наведени от жалбоподателя в касационната жалба на основание чл.281 от ГПК и в рамките на чл.290 от ГПК, състава на ВКС приема следното: За да уважи предявения ревандикационен иск, въззивния съд е приел, че ищцата е собственик на процесните имоти, намиращи се в строителните граници на гр. П., по наследство и проведена реституционна процедура от поземлената комисия, за което и е издадено решение, с което се възстановява собствеността върху имотите в стари реални граници. Съдът е извършил косвен съдебен контрол на решението на административния орган по възстановяването на правото на собственост, като е приел, че са налице предпоставките за възстановяването на правото на собственост, по реда на чл.11 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 и чл.13а от ППЗСПЗЗ. Съдът е направил извод, че правото на собственост върху незастроената част от земята подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Представени са доказателства за извършено отчуждаване – решение на Комисията по земята към МС и др., които не са обсъдени от въззивния съд. Съдът е приел, че всички доказателства, представени от ответника в тази насока, са изключени от доказателствения материал по делото, като не е обсъдил по същество направеното възражение от страна на ответника за наличие на отчуждаване на земята и промяна на предназначението й и реализиране на мероприятие от държавно значение. Ответникът, въз основа на тези свои твърдения е направил възражение за липса на предпоставка за успешно провеждане на реституционна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, предвид ограничението на разпоредбата на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Последната разпоредба предвижда, че отмяна на отчуждение на земеделска земя, извършено за държавна нужда, се извършва от Министерски съвет и то тогава, когато отчуждените земеделски земи не се използуват по предназначението, за което са отчуждени или нуждата от което е отпаднала. Съдебната практика е категорична, че при липса на акт на Министерски съвет за отмяна на отчуждаването, реституцията не би могла да настъпи, тъй като не е отпаднала нуждата, за която е отчуждена земеделската земя. В този смисъл са и р. №158/10.02.2000 г. на ВКС по гр.д. № 1132/199 г. на ІV г.о. и Р №1992 от 21.01.2002 г. на ВКС по гр.д. №317/2001 г., ІV г.о. По делото, с молба от 26.02.2009 година, като доказателства са представени писмени доказателства за отчуждаване на земи за държавни и обществени нужди на орган на Министерски съвет, за нуждите на предприятие „А” – гр. П., платежни нареждания, акт за въвеждане във владение и разрешителни за строеж, находящи се на л.310 – 370 от делото на окръжния съд. С протоколно определение от 13.05.2009 година, Окръжен съд – Пловдив е приел представените с молбата от 26.02.2009 година писмени доказателства. Липсва отразено в протокола искане на противната страна за представянето на доказателствата по цитираната молба в оригинал, липвса и оспорване от страна на същата страна както и възражения по приемането им като доказателства по делото и приобщаването им към доказателствения материал. С въззивното решение, съдът не се е произнесъл по възражението на ответникът в процеса, въззиваем по делото, относно приложението на разпоредбата на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ в случая, предвид липсата на данни за отмяна на отчуждаването. Въззивния съд се е ограничил с констатацията, че всички представени от ответника писмени доказателства са изключени като доказателства по делото, с изключение на тези на л.224, 225 и 226 от делото на ПОС. Този извод на съда е направен в нарушение на разпоредбата на чл.183 от ГПК, доколкото липсва искане за представянето на доказателствата, представени с молбата от 26.02.2009 г. в оригинал, както и определение, с което същите доказателства се изключват от доказателствения материал по делото. В нарушение на правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, съдът не е взел предвид при постановяването на решението си фактите, обективирани в необсъдените от него, но приобщени към доказателствения материал по делото пред ПОС писмени доказателства, касаещи възражението на ответника по приложението на ограничителната разпоредба на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ реституционна процедура. При това съществено процесуално нарушение е останал неизяснен въпросът доколко отчуждените земи попадат в спорния имот и доколко, с оглед идентичността на имота, държан от ответника е приложима разпоредбата на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В рамките на разпоредбата на чл.293, ал.2 от ГПК, съдът приема, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като обжалваното решение следва да бъде отменено. Същественото нарушение на процесуалните правила налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в обсъждането на приетите пред ПОС писмени доказателства, както и относно приложимостта на пар.41 от ПЗР на ЗСПЗЗ и обсъждането на възражението на ответника в тази насока и постановяване на ново решение по съществото на спора. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 24/19.01.2010 г., постановено по гр.д. № 759/2009 година от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение №1096/12.06.2009 година, постановено от Окръжен съд – Пловдив. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив от фазата на постановяване на решение по съществото на спора.     Председател: Членове: 1. 2.