Р Е Ш Е Н И Е №227 гр. София,05.01.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 07 декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2605/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл.303 т.1 ГПК. От страна на К. И. Б. от [населено място] е подадена на 20.10.2014 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 18.01.2010 г. решение № 106/04.08.2007 г.по гр.д. №912/2004 г. на СРС-47, с което е отхвърлен искът на касатора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД предявен като частичен за сумата от 400 лева от общопретендирания размер от 1 300 000 лева. Позовава се на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК-справка изд. от БНБ на 07.10.2014 г.. Излагат се съображения, че това доказателство разкрива и ново обстоятелство, което не е било известно към момента на гледане на делото и се явява от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по молбата за отмяна Р. С. И.-М. и А. М. М. и М. Л. Г. чрез процесуалните си представители изразяват становище за нейната неоснователност.Д. З. З. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е на 20.10.2014 т.е. в срока по чл.305, ал.1, ГПК / новото доказателство на което се основава молбата е документ издаден на 07.10.2014 г./, от надлежна страна срещу влязло в сила на на 18.01.2010 г. решение № 106/04.08.2007 г.по гр.д. №912/2004 г. на СРС-47, с което е отхвърлен искът на касатора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. чл.45 ЗЗД предявен като частичен за сумата от 400 лева от общопретендирания размер от 1 300 000 лева. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на обстоятелство установено от съдържанието на новоткрито писмено доказателство, което според него е от съществено значение за изхода на спора: справка, издадена на 07.10.2014 г. от БНБ – Централен кредитен регистър, от съдържанието на която се установява, че [фирма] ЕИК[ЕИК] няма кредити и просрочия по активни и погасени кредити за периода последните 60 месеца -след 31.10.2009 г. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство писмено доказателство не отговаря на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Спорът, по който е постановено съдебното решение, чиято отмяна се претендира е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които са претърпени от ищеца-молител в настоящото производство от това, че в качеството му на ЕТ не е бил неплатежоспособен към датата на откриване с решение по чл.625 ТЗ от 05.03.2002 г. по гр.д. № 788/2001 г. на ОС-Враца на производство по несъстоятелност, инициирано, според него от ответниците по иска като служители в [фирма] . Въпреки това, такова производство е открито, от което за ищеца Б. са настъпили претендираните за обезщетяване вреди. Описаните правоотношения се основават на неплатежоспособността като основание за постановяване на решение по чл.625 ТЗ т.е. 05.03.2002 г. по гр.д. № 788/2001 г. на ОС-Враца. Следователно, наличието или липсата на кредити и просрочия по активни и погасени кредити за периода последните 60 месеца -след 31.10.2009 г., каквито факти удостоверява документът, на който молителят се позовава като основание по чл.303 т.1 ГПК, касаят период с начална дата близо седем години след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] и като такива нямат каквото и да е значение за изхода на делото, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска и което решение се основава на влязъл в сила съдебен акт относно неплатежоспособността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност, чиито последици са задължителни. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания по чл.303 ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. По отношение на разноските в настоящото производство: В полза на ответника по молбата М. Л. Г. не следва да се присъждат разноски под формата на платено от нея възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна помощ в размер на 6000 лева, доколкото името на същата не фигурира нито във фактурата, нито в представеното платежно нареждане и по никакъв начин не става ясно,че именно тя е заплатила сумата. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. от [населено място] , подадена на 20.10.2014 г. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила на 18.01.2010 г. решение № 106/04.08.2007 г.по гр.д. №912/2004 г. на СРС-47с-в. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.