Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр .София 06.04.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 73/2021 година. Касационното производство е образувано по протест на представителя на Окръжна прокуратура - Перник срещу въззивна присъда №13 от 16.09.2020г., постановено по ВНОХД № 141/2020г. по описа на ОС Перник. Релевират се касационните основания по чл.348,ал.1,т.1,2 НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с нарушения в правилата при оценка на доказателствата. Твърди се, че въззивният акт е постановен при игнориране на косвени такива, довело до неправилно приложение на материалния закон, обусловено от извода за авторството на деянието. В протеста се посочва, че съдът е имал възможността да осъди подсъдимия дори за извършване на престъплението „чрез другиго“, каквато хипотеза предвижда чл.234в, ал.1 НК. С оглед на посочените оплаквания, представителят на държавното обвинение прави искане касационната инстанция да отмени присъдата на въззивния съд и на основание чл.354, ал.1, т.5, вр. ал.3, т.1, т.2 и т.3 НПК да върне делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста, както и допълнението към него, с направените възражения и искания. Защитата на подсъдимия намира протеста за неоснователен. Счита, че не е налице нарушение на материалния закон и правилно е прието, че не е установено авторството на деянието. Посочва, че показанията на свидетелите не съдържат относима към обвинението информация. Що се касае до умисъла в действията на подсъдимия, то същият изцяло се презумира. Подсъдимият Н. М. не се явява пред настоящия съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 23.06.2020г., постановена по НОХД № 155/2020г., РС Радомир е признал подс. Н. Д. М. за виновен в това, че за на 22.05.2020г. в с. Кошарите, общ.Радомир сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и на основание чл.234в, ал.1, в. чл.54 НК му е определено наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ от 500лв. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. По повод на депозирана жалба от подсъдимия е било образувано производство пред Окръжен съд- Перник. С присъда № 13 от 16.09.2020г., постановено по ВНОХД № 141/2020г. по описа на ОС Перник присъдата на районния съд е била отменена изцяло и подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Върховният касационен съд намира протеста за основателен. Твърденията на представителя на държавното обвинение за допуснати съществени процесуални нарушения не са лишени от основание. Но трябва да се отбележи, че една част от тях е свързана с обосноваността на съдебния акт, тъй като се коментират изводите на окръжния съд относно кредитирането на доказателствата, което не е касационно основание и по тях настоящата инстанция не е компетентна да вземе отношение. Въпросът за достатъчността и достоверността на доказателствените източници, от които са направени фактическите и правни изводи е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на контрол. Касационната инстанция проверява спазени ли са правилата за формиране вътрешното убеждение на съда, а именно дали доказателствата са събрани по надлежния ред и оценени съобразно действителното им съдържание, дали евентуалните противоречия са констатирани и надлежно преодолени. Възражението на представителя на държавното обвинение, че определени гласни доказателства не са оценени съобразно съдържанието им, могат да се приемат за правилни. Основателно е недоволството на прокурора от начина, по който е подходено към показанията на свидетелите Д. и Б.. Същите са анализирани от въззивния съд единствено като източник на производни доказателства, без да се оцени това, че те всъщност са и косвени доказателства относно авторството на деянието и е следвало да се подложат на преценка редом с останалия доказателствен материал. Вярно е обстоятелството, че в показанията си свидетелите споменават за възприетото изявление на подсъдимия пред полицейските служители, че той е направил отклонението от таблото, монтирайки гумиран 6-метров кабел. Техните показания са противопоставени на обясненията на подсъдимия, който отрича пред съда това обстоятелство и са отхвърлени от окръжния съд като процесуално негодни, приемайки, че не могат да заменят първичните, каквито са обясненията. Без да се отрече фактът, че част от показанията на св. Д., Б. и В. възпроизвеждат предпроцесуални изявления на подсъдимия, следва да се отбележи, че производните доказателства не могат изначално да се игнорират и приемат за процесуално негодни. Те се използват както за контролни факти при проверка достоверността на първичните доказателства, така и като индиция, насочващи факти, служещи за допускане на нови други доказателствени източници (решение № 403 от 06.10.2008 г. по н. д. № 355/2008 г., І н. о. на ВКС) В случая депозираните показания от свидетелите Д., Б. и В. биха могли да бъдат надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Отделен е въпросът за тяхната доказателствена достоверност, което е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Тази оценка обаче следва да зачете съдържанието и на другите доказателствени източници по делото игнорирани от въззивния съд - каквито са протокола за оглед на местопроизшествието и албум към него - за доброволно предаване, констативен протокол, доказателства за липса на трудова ангажираност на подсъдимия, данни за лицата, които обитават къщата. Така че съдът не е имал основание да оцени показанията на тези свидетели изначално като негоден източник на доказателствени факти. Игнорирането на посочените доказателствени източници може да бъде преценено единствено като съществено нарушение на процесуалните правила, което предпоставя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши цялостен, пълен и точен анализ на доказателствата относно деянието и да реши правилно въпросите по фактите, а след това и по приложението на правото. Направеното алтернативно искане в протеста, съдът да признае подсъдимият за виновен за това, че „чрез другиго“ е осъществил деянието, е въпрос, който е изцяло в правомощията на решаващата инстанция по фактите и касае доказателствена обезпеченост и аргументация на изводите относно субективната страна на деянието, както и процесуална допустимост. Предвид гореизложеното, протестът е основателен и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 13 от 16.09.2020г., постановено по ВНОХД № 141/2020г. по описа на ОС Перник. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.