Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София, 22.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври от две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1889 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 493 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 4101/2011г. на Апелативен съд - София, ГК, 1 - ви състав, с което е потвърдено решение № 793 от 21.07.2011г. по гр.д.№ 2235 / 2009г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-16 състав в частта, с която е уважен предявеният от „Т. Б. Д.” Л., дружество с ограничена отговорност, срещу касатора иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за сумата 42 920.25 лева, представляваща левовата равностойност на 21 945.11 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 01.12.2009г. до окончателното плащане, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6 511.17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.10.2008г. до 01.12.2009г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД , защото е останало недоказано твърдението на ищеца за неизпълнение от страна на ответника на съществени договорни задължения, послужило като основание за разваляне на предварителния договор. Счита за неправилни изводите на съда за евентуалните последици от учредената ипотека в правната сфера на купувача, тъй като за бъдещия купувач негативните правни последици от учредената ипотеката биха могли да настъпят едва от момента на прехвърляне на правото на собственост, и то ако към този момент ипотечното право все още съществува. Подържа, че в нарушение на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, поради липса на виновно неизпълнение от страна на продавача, съдът е приел, че с отправената покана от ищцовото дружество, без да се даде срок за изпълнение, предварителният договор е развален. Позовава се на нарушение на чл.20, изр.второ ЗЗД при тълкуване на действителната воля на страните по договора. В производството по чл.290 ГПК се поддържа, че решенията на двете инстанции са недопустими и следва да бъдат обезсилени, като производството по исковете се прекрати, поради непредявяване на вземанията в откритото по отношение на касатора производство по несъстоятелност в установените от закона преклузивни срокове. Ответникът па жалба „Т. Б. Д.” Л. моли да се остави без уважение жалбата, като неоснователна. Ответникът по жалбата [фирма], ЕИК[ЕИК], в качеството си на трето лице помагач, не взема становище по нея. С определение по чл.288 ГПК ВКС е допуснал касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса за: „Учредяването на договорна ипотека от страна на продавача върху имота, предмет на предварителния договор, представлява ли основание за упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако в правната сфера на купувача не са настъпили евентуалните негативни последици за него. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и формирана задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение №153 от 28.12.2012 г. по т.д.№1022/2011 г., І Т.О., решение №231 от 13.02.2013 г. по т.д.№1268/2011 г. ІІ, Т.О.,решение №32 от 25.03.2013 г. по т.д.№126/2012 г., І Т.О., решение №22 от 03.04.2013 г. по т.д.№821/2011 г. І Т.О., решение №57 от 17.07.2013 г. по т.д.№29/2012 г. І Т.О., решение №54 от 17.07.2013 г. по т.д.№1150/2011 г., І Т.О., решение №41 от 16.05.2013 г. по т.д.№1171/2011 г. ІІ Т.О., решение №35 от 06.03.2013 г. по т.д.№74/2012 г. ІІ Т.О., решение №140 от 19.08.2013 г. по т.д.№405/2012 г. ІІ Т.О., решение №146 от 30.09.2013г по т.д.№780/2012 г. ІІ Т.О. В нея е застъпено становището, споделяно и от настоящия състав, че за да е налице виновно неизпълнение от страна на продавача, водещо до невъзможност за сключване на окончателен договор и съставляващо основание за разваляне на предварителния договор по реда на чл.87 ЗЗД, следва ипотечното задължение да не е било заличено към момента на предаване на имота. Софийският апелативен съд е обсъдил безспорния факт, че между ищеца по делото „Т. Б. Д.” Л., в качеството му на купувач, и ответника и настоящ касатор [фирма], в качеството му на продавач, е сключен предварителен договор от 27.11.2006г. за покупко-продажба на недвижим имот във ваканционен комплекс „А. Х.”, в землището на [населено място], представляващ апартамент №509, разположен на петия етаж, ниво +6 от сграда А с обща застроена площ от 32 кв.м. на цена 60 336 евро. Съгласно договора ответникът [фирма] е следвало да построи в договорените срокове и да предаде на купувача-ищец с окончателен договор в нотариална форма описания по-горе имот, срещу задължението на ищцовото дружество да заплати цената му на четири вноски в определени размери и срокове. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че [фирма] с ипотекирането на имота в полза на банката - кредитор е нарушил забраната на чл.4.2 от предварителния договор, а именно без изрично писмено съгласието на купувача да не сключва каквато и да е било сделка с имота. Обосновал се е с обстоятелството, че с изграждането на сградата учредената ипотека върху терена и правото на строеж върху него се прехвърля върху сградата, а ипотекирането на имота от дружеството - продавач поражда потенциалната опасност за купувача по предварителния договор- евентуалния бъдещ собственик да не може да го придобие, при евентуалното му изнасяне на публична продан при непогасяване от продавача на кредитните му задължения към банката-кредитор. Софийският апелативен съд е приел, че поради виновното неизпълнение от страна на ответника- продавач на задължението му по чл.4.2 от договора, последният е бил развален по определения от страните в чл.4.2 от договора ред- с отправената от ищцовото дружество нотариална покана от 25.09.2008г., връчена на ответника на 10.09.2008 г. чрез служителката му Ц., съдържаща изявлението на ищцовото дружество за прекратяване на предварителния договор, без предизвестие и без да се предостави на ответника [фирма] срок за изпълнение. Към тази дата е настъпил ефектът на развалянето на договора, поради което евентуалното по-късно заличаване на ипотеката не рефлектира върху надлежното упражнено право на развалянето на договора. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че производството по исковете е недопустимо, с оглед следното: По отношение на касатора – ответник по исковете, [фирма], по време на висящността на касационното производство е открито производство по несъстоятелност с решение от 15.04.2014г. по т.д. № 241 / 2013г. на Окръжен съд – Благоевград по чл.630, ал.1 ТЗ, вписано в търговския регистър на 23.04.2014г., като ищецът не е предявил вземанията, предмет на исковете, в производството по несъстоятелност в установените за това в ТЗ срокове - основен по чл.685, ал.1 ТЗ и допълнителен по чл.688, ал.1 ТЗ, последният изтекъл на 23.07.2014г., поради което правният интерес от търсената защита е отпаднал и е погасено правото на иск. Наличието на правен интерес от иска и правото на иск са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта му, които следва да са налице не само при завеждане на иска, но по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. Настоящият състав напълно споделя даденото с решение №53 / 16.07.2015г. по т.д. № 3170/ 2013г. на I ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, разрешение за недопустимост, с оглед отпадане на правния интерес и погасяване правото на иск, на производството по иск срещу длъжник по заварено от решението по чл.630 ТЗ дело по см. на чл.637, ал.1 ТЗ /при липса на заявени от длъжника свои права чрез насрещен иск или възражение за прихващане/, ако кредиторът не е предявил в производството по несъстоятелност предявяемите вземания, предмет на спора, в законоустановените срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Недопустимостта на заварените искове е изведена на плоскостта на обслужващата роля на установителното решение по чл.637, ал.4 ТЗ спрямо производството по несъстоятелност и равнопоставеността на кредиторите с предявяеми вземания, независимо дали са ищци или не по заварени от производството по несъстоятелност искове срещу длъжника. Изложено е, че когато към момента на откриване с решение по чл.630 ТЗ спрямо длъжника на производство по несъстоятелност има заварено дело срещу длъжника по чл.637, ал.1 ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшното развитие на делото с нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл.637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл.694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Завареното съдебно / арбитражно производство се спира, за да се даде възможност на кредитора по него да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност и при спор относно тези вземания производството по делото се възобновява, като решението по него има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността /чл.637, ал.4 ТЗ/, както решението по чл.694 ТЗ. И в двете хипотези на чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ възобновяването и развитието на производството е предпоставено от предявяване по делото по несъстоятелност на вземането на кредитора преди изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като вземането е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност. В случай, че срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл.690 ТЗ, то производството по чл.637, ал.1 ТЗ се прекратява, съгласно чл.637, ал.2 ТЗ, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по см. на чл.693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и развитието на делото по чл.637, ал.1 ТЗ е безпредметно. Именно защото завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ може да се развие само като обслужващо производството по несъстоятелност, то се прекратява и при липса на предявяване на вземането, предмет на делото, в производството по несъстоятелност в сроковете по чл.658 и чл.688, ал.1 ТЗ, тъй като липсва правен интерес от продължаване на делото по чл.637, ал.1 ТЗ, по което се погасява и правото на иск. Постановяването на решение по чл.637 ал.4 от ТЗ, с което се установява вземането на кредитора по отношение на участниците в производството по несъстоятелност има смисъл само, ако кредиторът е участник в производството по несъстоятелност и може да се удовлетвори за вземанията си в него, тъй като индивидуално принудително изпълнение по ГПК е недопустимо / чл.638 ТЗ/. По аргумент от разпоредбата на чл.739, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания се погасяват, задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил предявяемото си вземане в това производство. След като при непредявяване на предявяемо старо вземане кредиторът не може да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, то постановяване на обслужващото това производство установително решение по чл.637 ал.4 от ТЗ е безпредметно т.е. кредиторът няма правен интерес от постановяването му и следователно производството по чл.637 ТЗ е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване. Нещо повече, допускането на възможността при непредявено в несъстоятелността вземане да се постанови по реда на чл.637 ал.3 ТЗ положително за кредитора решение, което ще има, на основание чл.637 ал. 4 от ТЗ, сила на пресъдено нещо по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, би лишило последните от възможността да възразят срещу вземането на кредитора, а от там и да участват при разглеждането на спора дали това вземане съществува. Със запазване на процесуалните действия по завареното дело по чл.637, ал.1 ТЗ се цели единствено да се постигне процесуална икономия, а не да се даде привилегия на кредиторите по тях, изразяваща се във възможност те да реализират предявяемите си вземания в производството по несъстоятелност без да ги предявяват, с каквато безспорно не се ползват останалите стари кредитори с предявяеми вземания, за които предявяването на вземанията им е една от задължителните предпоставки, за да могат да заведат иска по чл.694 от ТЗ и се удовлетворят в производството по несъстоятелност. С оглед равнопоставеността на старите кредитори в производството по несъстоятелност, както за развитието на исковото производство по чл.694 от ТЗ, така и за това по чл.637 ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ, необходима предпоставка е предявяемото вземане да е било предявено от кредитора в производството по несъстоятелност. След откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл.637, ал.6 ТЗ, липсва право на иск относно вземанията на кредиторите, ако исковото производство не може да послужи за нуждите на производството по несъстоятелност. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че е решенията на двете инстанции следва да се обезсилят, а производството по исковите се прекрати като недопустимо. Предвид изхода на делото, на касатора следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 1018,63 лева- заплатена държавна такса. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 493 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 4101/2011г. на Апелативен съд - София, ГК, 1 - ви състав, с което е потвърдено решение № 793 от 21.07.2011г. по гр.д.№ 2235 / 2009г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-16 състав в частта, с която е уважен предявеният от „Т. Б. Д.” Л., дружество с ограничена отговорност, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за сумата 42 920.25 лева, представляваща левовата равностойност на 21 945.11 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 01.12.2009г. до окончателното плащане, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6 511.17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.10.2008г. до 01.12.2009г. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Т. Б. Д.” Л. срещу [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.трето във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за сумата 42 920,25 лева, представляваща левовата равностойност на 21 945,11 евро, дадена на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 01.12.2009г. до окончателното плащане, както и по обективно съединения с него иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6 511,17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.10.2008г. до 01.12.2009г. ОСЪЖДА Т. Б. Д.” Л. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], [населено място], разноски в размер на 1018,63 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.