Р Е Ш Е Н И Е № 916 София, 27.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№818 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.3 от ГПК. Образувано е по молба на “Хр. ст. –П.” АД гр.П. за отмяна на влязлото в сила решение №394 от 07.06.04г. по гр.д.№124/2004г. на П.ския окръжен съд, оставено в сила с решение №452 от 28.04.05г. по гр.д.№1958/04г. на ВКС, ІV ГО. Молителят твърди, че атакуваното съдебно решение се основава на решение №556 от 09.06.1998г. на областния управител на област с административен център гр.Л., което впоследствие е било обявено за нищожно с влязло в сила решение №348 от 10.06.09г. по адм.д.№358/08г. на П.ския административен съд – основание по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът в производството С. И. Д. от гр.П. оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, чуждо на правния спор. В основното производство страна по делото е било “Хр. ст.” ООД гр.П., чийто правоприемник е “Хр. ст.” АД гр.П., а молбата се подава от трето лице – “Хр. ст.-П.” АД гр.П.. Освен това счита, че не е налице и соченото основание по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като решението на областния управител представлява индивидуален административен акт, а не постановление на държавно учреждение по смисъла на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Областните управители на области с административни центрове Л. и П., както и община П., не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - правоприемник на “Хр. Ст.” ООД гр.П., което е било страна в производството по спора за собственост. Действително, в съдебното решение №1596 от 29.06.07г. по ф.д.№1139/07г. на П.ския окръжен съд, с което е вписано вливането на “Хр. ст.” ООД П. неточно е посочено наименованието на дружеството – правоприемник – “Хр. ст.” АД П.. Но доколкото няма две дружества с подобно наименование, а и от справката по Б. се установява, че действителното наименование на дружеството е “Хр. ст.- П.” АД П. и вливането е вписано по същото фирмено дело, по което е регистрирано това дружество – ф.д.№1139/07г. на П.ския окръжен съд, следва да се приеме, че молителят е надлежна страна по подадената молба за отмяна. Разгледана по същество, молбата е основателна. С влязлото в сила решение, което се атакува по настоящото дело, е оставено в сила решение №2264/27.01.04г. по гр.д.№1760/03г. на П.ския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от “Хр. ст.” ООД гр.П. отрицателен установителен иск – че ответницата С. И. Д. не е собственик на идеална част от магазин “Н.”, находящ се в гр.П., ул.”В.Л.” №6. Решаващите мотиви на съда се свеждат до това, че ответницата черпи права от решение №556 от 09.06.1998г. на областния управител на област с административен център Л., с което тя е обезщетена в съсобственост върху процесния имот на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОСОИ. В настоящото производство се представя влязло в сила решение №348 от 10.06.09г. по адм.д.№358/08г. на П.ския административен съд, с което посоченото решение №556 от 09.06.1998г. на областния управител на област с административен център Л. е обявено за нищожно в частта за начина на обезщетение на С. И. Д.. При това положение молбата за отмяна се явява основателна. Налице е основанието по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Влязлото в сила решение по спора за собственост се основава на решение №556 от 09.06.1998г. на областния управител на област с административен център Л., което впоследствие е било обявено за нищожно и тези факти изцяло покриват хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК. Използваният в закона израз “постановление на съд или друг държавен орган” е общ и обхваща както съдебни решения, така и индивидуални административни актове, какъвто е настоящият случай. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по молба на “Хр. ст. –П.” АД гр.П. влязлото в сила решение №394 от 07.06.04г. по гр.д.№124/2004г. на П.ския окръжен съд, оставено в сила с решение №452 от 28.04.05г. по гр.д.№1958/04г. на ВКС, ІV ГО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на П.ския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.