Ключови фрази


3
определение по ч.гр.д.№ 1194 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 60

гр.София, 11.04.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1194 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от „Център за преводи- Резон“ ЕООД против определение № 5215 от 16.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 12544 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г състав, с което е потвърдено определение от 14.06.2021 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписването на решение от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 8224 от 2019 г. на СГС, II-б състав, постановено по молба вх.№ 40005 от 14.06.2021 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Твърди се, че приетото в обжалваното определение противоречи на посочена практика на съда по следните въпроси:
1. Следва ли влязлото в сила решение на съда, с което е отхвърлен иск, иницииран с искова молба, която полежи на вписване по чл.114 от ЗС, да бъде отбелязано на основание чл.115 ЗС ?
2. В приложното поле на разпоредбата на чл.115 ЗС или на чл.13 от Правилника за вписванията попада хипотезата, при която е налице влязло в сила отхвърлително решение на съда, постановено по искова молба по чл.114 ЗС ?
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 21.01.2022 г., а частната жалба е подадена по пощата на 28.01.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че неправилно съдията по вписванията е отказал вписване поради непредставяне от страна на молителя на схема за имота от АГКК и на данъчна оценка. Счел е обаче, че като краен резултат отказът за вписване на решение от 06.02.2020 г. по гр.д.№ 8224 от 2019 г. на СГС, II-б състав е правилен, тъй като решението по същество е за прекратяване на делото и като такова това решение не подлежи на вписване. Според съда, това е така, защото при прекратяване на делото или при отхвърляне на иска защитното действие на вписването на исковата молба отпада с влизане в сила на съдебния акт, независимо дали вписването на исковата молба е заличено по реда на чл.13 Правилника за вписванията.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице посочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване на това определение, поради следното:
1. Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: Няма противоречие между приетото в това определение и практиката на ВКС. Напротив, приетото е в съответствие с практиката на ВКС /включително посоченото от въззивния съд решение № 448 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 100 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о./, в която се приема, че когато предявеният иск по вписана по реда на чл.114 ЗС искова молба бъде уважен, се вписва съдебното решение, а когато производството по делото по такава вписана искова молба бъде прекратено, решението не се вписва, а по реда на чл.13 от Правилника за вписванията се заличава вписването на исковата молба.
Посочената от жалбоподателя практика на Софийския градски съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК след изменението на ГПК, с ДВ бр.86 от 2017 г.
2. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност на определението, както твърди пълномощника на жалбоподателя. Определението не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, Правилника за вписванията и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5215 от 16.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 12544 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Г състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.