О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 834 София, 18.12.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №7340/2013 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№95921/23.8.2013 г., подадена от А. П. Т. от [населено място], при подписана от адв. М. П., против въззивно определение №5474/19.3.2013 г. по ч.гр.д.№3485/2013 г. по описа Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав с което е потвърдено определение от 25.01.2013 г. по гр.д.№41149/2012 г. по описа на Софийския районен съд, г.к., 124 състав, с което е върната исковата молба, подадена от А. П. Т. от [населено място] по предявен от нея иск против [фирма] – С., по иск с правно основание чл.-424 ГПК. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че за да е приложима разпоредбата на чл.424, ал.1 ГПК длъжникът следва да обоснове искането си на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка/инкорпорирано в началната част на частната касационна жалба/ се сочи основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради наличието на разнопосочна и противоречива практика на съдилищата във връзка с посочените в отговора възражения по отношение преценката за допустимостта на предявените установителни искове по отношение на достатъчната убедителност на новооткритите обстоятелства – определение №591/28.6.2012 г. по гр.д.№772/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по поставения въпрос съдът намира следното: Макар и непрецизно формулиран, поставеният от частната касационно жалбоподателка въпрос, който уточнен от настоящия съд в съответствие с постановките в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, визира относимостта на посоченото в исковата молба, като ново обстоятелство. Същото се отнася до основателността на предявения иск правно основание чл.424 ГПК, а не до неговата допустимост. Искът с правно основание чл.424 ГПК по правното си естество е извънредно средство за защита на длъжника в заповедното производство. Следователно доколкото то има за предмет влязла в сила заповед за изпълнение, целяната промяна в установеното правно положение, произтичащо от стабилитета и, би могла да бъде преодоляна само при наличие на лимитивно и изчерпателно очертаните от законодателя предпоставки - новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в този срок. Дали, обаче същите са налице, т.е. изложеното в исковата молба твърдение на ищеца се явява относимо към фактическите признаци, свързани с обстоятелство, имащо правната характеристика на новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл.424 ГПК по изискуемите се според закона белези- определеност и установеност към конкретен времеви момент и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, като въпрос, стоящ извън редовността на исковата молба и срока, в които правото да се предяви този специален иск може да бъде надлежно упражнено, подлежи на разглеждане по същество. С оглед отговора на поставения въпрос частната касационна жалба се явява основателна, което налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ въззивно определение №5474/19.3.2013 г. по ч.гр.д.№3485/2013 г. по описа Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав с което е потвърдено определение от 25.01.2013 г. по гр.д.№41149/2012 г. по описа на Софийския районен съд, г.к., 124 състав, с което е върната исковата молба, подадена от А. П. Т. от [населено място] по предявен от нея иск против [фирма] – С., по иск с правно основание чл.-424 ГПК, и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: