6 Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 16 октомври 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Ивайло СИМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 640 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационен протест срещу решение №24 от 24.02.2014г., постановено по внохд № 129/13г. на апелативен съд - гр.Варна. В протеста и допълнителното изложение към него се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се визира отказът на двете съдебни инстанции да назначат съдебно - медицинска експертиза за изясняване дали пострадалото дете е имало предходна алергична проява и за какъв период от време хидрокортизоновия препарат, поставен при анестезията, може да потисне алергична проява. Така, според вносителя на протеста, било ограничено правото на прокуратурата да докаже обвинението. Посочва се също, че съдилищата допуснали нарушения по чл.13 и чл.14 от НПК, което довело до решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка, а оттам и до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред касационния съд прокурорът от ВКП поддържа протеста със същите аргументи и искане. Недоволни от решението останали също частните обвинители и граждански ищци С. К. и Ш. К., които го обжалвали чрез повереника си адв. Б.. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразени в незадълбочен и безкритичен анализ на доказателствата, събрани от първата инстанция и липса на мотиви относно прекъсването на причинната връзка между действията на подсъдимия и смъртта на детето. Според жалбоподателите оправдаването на подсъдимия е извършено в нарушение на закона, при наличие на всички елементи от престъпния състав по чл.123, ал.1 от НК. В жалбата се възразява и срещу отхвърлянето на гражданските претенции. Настоява се за тяхното уважаване предвид виновното поведение на подсъдимия, както и с оглед констатираните нарушения на медицинските практики при извършения медицински одит в МБАЛ „Св. А.” в [населено място]. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се моли за уважаване на предявените граждански искове. Пред настоящата инстанция частните обвинители и граждански ищци С. К. и Ш. К. се явяват лично. Поддържат жалбата както е подадена, като изразяват становище за връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия Х. – адв. Д., счита за неоснователни доводите за пропуски при събирането на доказателствата, като дава становище за неоснователност на искането за връщането на делото за ново разглеждане. Доводите се развиват подробно в представено пред ВКС писмено становище. Гражданският ответник МБАЛ [фирма], редовно призован, не се представлява. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 33 от 22.03.2013г., постановена по нохд № 1022/12 г. на Варненски окръжен съд, подсъдимият Д. Д. Х. бил признат за невинен в това, на 02.11.2009г. в качеството си на лекар в Клиника по неврохирургия при МБАЛ [фирма] и ръководител на хирургичен екип, поради незнание и немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност – медицинската професия, представляваща източник на повишена опасност, не оценил възможността от възникване на кръстосана алергична реакция от прилагането на антибиотика „Ц.” при наличие на данни за алергия към антибиотика „О.” у пациента С. С. И., с което нарушил Закона за здравето – чл.81(1) – Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и Закона за здравното осигуряване ; чл.81(2) - Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи : своевремнност, достатъчност и качество на медицинската помощ и Заповед № РД 09-109 от 18.03.2002г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарти по хирургия, съгласно чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения: 6.1. Според определението на С. качеството представлява осигуряване на срочност, адекватност и ефективност на медицинската помощ; 6.2. Качеството на здравното обслужване се определя от следните критерии: безопасност, адекватност и на 05.11.2009г. причинил смъртта на С. С. И. – престъпление по чл.123, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Със същата присъда били отхвърлени предявените искове от С. И. К. и Ш. Н. К. солидарно срещу Д. Д. Х. и гражданския ответник МБАЛ [фирма] за сумите от по 500 000 лв. ведно със законната лихва като неоснователни. С решение на Варненски апелативен съд от 24.02.2014г. по внохд № 129/13г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: По протеста на Варненска апелативна прокуратура Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква отказът на двете инстанционни съдилища да назначат допълнителна съдебно- медицинска експертиза, което нарушило правата на прокуратурата да докаже обвинението. Изложените в тази връзка доводи не могат да бъдат споделени. Както окръжният, така и апелативният съд са проявили необходимата процесуална активност за изясняване на въпроса дали пострадалото дете е било алергично към антибиотика „О.” и други антибиотици от пеницилиновата група. Към делото е приложена медицинската документация за периодично извършваните медицински прегледи и проведено лечение на С. И.. В никой от амбулаторните листове не е отразена алергия към лекарствен препарат. По делото са депозирани и показанията на лекарите, прегледали детето по искане на родителите, с цел установяване на алергична реакция – д-р Ц. и д-р М.. Първата свидетелка не е имала въобще спомен за този пациент, а разпитаният във въззивното съдебно следствие д-р М. е заявил, че при извършения преглед не е констатирал отклонения в нормалния статус на детето и не е могъл да постави диагноза. Наблюдаваният от свидетелката Ш. К. кожен обрив след лечение на детето с „О.”, според експертите може да се дължи на алергия към този антибиотик или на други причини – към храна, мляко и др. Липсата на обективни данни, които да бъдат подложени на проверка чрез този способ на доказване, е дала основание на съдилищата да откажат назначаването на експертиза с такава задача. С това не може да се приеме, че е допуснато твърдяното от прокурора процесуално нарушение. Съдът не е длъжен да удовлетворява всички и всякакви доказателствени искания, а само тези, които могат да допринесат за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване (р. № 813 от 11.11.2005г. на ВКС на РБ по н.д. № 172/2005г. на ІІ н.о.). По отношение на причината за смъртта на С. И. всички медицински експертизи са категорични, че тя е настъпила вследствие на алергичен (анафилактичен) шок. Изпадането на пациента в такъв шок, според експертите може да се дължи на повече от една възможни причини – кръстосана алергична реакция между пеницилинов антибиотик и Ц. или на настъпила постепенно сенсибилизация на организма на пациента към Ц.. В последния случай алергичната реакция не може да бъде предвидена. Невъзможността да бъдат събрани доказателства за предходна алергия на пострадалото дете към пеницилинови антибиотици (поради липса на писмени доказателства и невъзможност да се назначи изследване) не представлява липса на мотиви, а отразява обективно наличната доказателствена празнота. Предвид изложеното касационният съд счита, че липсват допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателствата, които да са довели до неверни фактически изводи. В рамките на признатите за установени факти законът е приложен правилно. Нормата на чл.123, ал.1 от НК е бланкетна. За попълването на бланкетния състав следва да бъдат посочени конкретните нормативни разпоредби, регламентиращи дейността, представляваща източник на повишена опасност, които деецът е нарушил. От посочените в обвинителния акт нормативни правила единственото относимо към конкретната хипотеза е качеството на медицинската помощ – безопасност и адекватност, свързано с недооценяване от страна на подсъдимия на възможността за възникване на кръстосана алергична реакция към Ц. при съобщени анамнестични данни за алергия към „О.”. При проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд е било установено, че в МБАЛ [фирма] е използван „Ц. панфарма”, френско производство. В приложената характеристика на препарата в раздела за „специални противопоказания и специални предупреждения” е записано, че цефалоспорините трябва да се използват с внимание при пациенти, чувствителни на пеницилин, като е необходимо медицинско наблюдение при първото прилагане. Това изискване е било спазено от подсъдимия Х., който съобразявайки описаните в историята на заболяването данни за получен обрив при лечение с „О.” (съобщени от майката) е наблюдавал лично първата венозна апликация, която не е предизвикала алергична реакция. Останалите, посочени в обвинителния акт текстове от Закона за здравето и Стандартите за хирургична дейност се отнасят до общи положения и не съдържат правила за дължимо поведение, от което подсъдимият да се е отклонил. По този въпрос назначените съдебно – медицински експертизи са депозирали идентични заключения за правилно диагностициране, правилно проведено оперативно лечение и назначаване на след оперативна терапия с антибиотик, като изборът на Ц. и Метронидазол е обичаен за хирургичната практика. При наличието на данни за алергия към пеницилини, видно от характеристиката на лекарствения препарат, приложението на Ц. не е изключено по дефиниция, а е дадено предписание за наблюдение при първата апликация, с което изискване, както вече бе посочено, Х. се е съобразил. Настъпилата в хода на лечението сенсибилизация на организма на пациента към Ц. не може да бъде предвидена, което налага извод, че подсъдимият не би могъл да носи наказателна отговорност не само за професионална, но и за обикновена непредпазливост. По изложените съображения касационният съд счита подадения протест за неоснователен. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци Ш. и С. К. Като съществено нарушение на процесуални правила в жалбата на частните обвинители се изтъква обстоятелството, че въззивният съд не е извършил анализ на доказателствата, а е приел безкритично изложените от първата инстанция доводи. Така изложените съображения не могат да бъдат споделени. По отношение на изясняването на релевантните за обвинението факти не са възникнали спорове при първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото заболяването на пострадалото дете, предприетите медицински мерки по време на предоперативния период, операцията, следоперативния период и настъпването на алергичната реакция са били безпротиворечиво установени. След като въззивният съд е направил преценка за обоснованост на първоинстанционния съдебен акт и е възприел установената от първия съд фактическа обстановка, липсва необходимост от преповтаряне на доказателствения анализ. В този смисъл е неоснователен е упрекът към въззивната инстанция, че не е обсъдила противоречията в доказателствения материал доколкото такива не са налице. Единственото възражение, направено във въззивния протест е по отношение кредитирането на обясненията на подсъдимия, което е било обсъдено и на него е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение (л.70 – гърба). На довода за необоснованост на изводите на апелативния съд за липса на причинна връзка между действието на предписания от подсъдимия антибиотик и смъртта на детето, касационната инстанция не може да даде отговор тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Следва обаче с оглед на коректността да се отбележи, че такъв извод не е бил направен в мотивите на постановените съдебни актове на двете инстанционни съдилища. По делото не е спорно, че алергичният шок е настъпил при прилагането на Ц.. От значение обаче за съставомерността на обвинението е дали подсъдимият е нарушил правилата на добрата медицинска практика при провеждане на лечението, включително и при предписването на антибиотик. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че такива нарушения не са допуснати от подсъдимия Х., а настъпилата в хода на лечението сенсибилизация на организма на пациента към този антибиотик е обстоятелство, което не може да бъде предвидено. Това, както вече бе посочено, изключва виновното поведение на подсъдимия както по отношение на професионалната, така и на обикновената непредпазливост. Приемайки, че подсъдимият не е осъществил състава на чл.123, ал.1 от НК въззивният съд е приложил правилно закона. По делото са били предявени и приети за съвместно разглеждане солидарно граждански искове срещу подсъдимия Д. Х. и МБАЛ [фирма] в размер на по 500 000 лв. за всеки от гражданските ищци. Липсата на виновно поведение на подсъдимия за причиняване на непозволеното увреждане е дала основание на първоинстанционния съд да отхвърли гражданската претенция срещу него. Принципно е вярно, че съгласно нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Правните изводи на инстанционните съдилища за липса на допуснати нарушения на правилата на медицинската практика и оттам – за липса на виновно поведение на подсъдимия опровергават тази законова презумпция. Отговорността на гражданския ответник МБАЛ [фирма] е ангажирана на основание чл.49 от ЗЗД. В съдебната практика трайно е прието, че тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително - гаранционна функция. Възложителят на работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа – ППВС № 7 от 29.12.1958г. Липсата на виновно поведение на подсъдимия в конкретния случай представлява основание за отхвърляне на исковете, предявени и срещу гражданския ответник. Наказателните постановления, издадени срещу юридическото лице – граждански ответник във връзка с извършен медицински одит са ирелевантно обстоятелство по отношение на отговорността за непозволено увреждане, произтичаща от чл.49 от ЗЗД. По тези съображения касационният съд намери подадената жалба за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 24.02.2014г., постановено по внохд № 129/13г. на апелативен съд - гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: