Р Е Ш Е Н И Е
№ 718
С. 21.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 67 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. М. от[населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Б. против въззивно решение № 229 от 16.10.2009г.по в.гр.д. № 250 по описа за 2009г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 35 от 16.04.2009г. по гр.д. № 224/08г.на Д. районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове от М. А. М. против Държавно горско стопанство Доспад за признаване за незаконно уволнението,извършено със заповед № 5 от 12.09.2008г.и за отмяната й,за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност”началник ГСУ”и за осъждане на Държавно горско стопанство Доспад да му заплати сумата от 4 044.96лв.,представляваща обезщетение за времето от шест месеца,през което е останал без работа, считано от 12.09.2008г.като неоснователни и е потвърдил решение № 35 от 16.04.2009г. по гр.д. № 224/08г.на Д. районен съд в частта,в която е отхвърлен предявени иск за сумата от 2 341.12лв.-допълнително материално стимулиране по чл.17 т.9 от Браншовия колективен трудов договор и са присъдени следващите се разноски.
Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и като необоснован,с решаване на въпроса по същество, с уважаване на предявените искове.Касаторът претендира направените по делото разноски.
С определение № 334 от 6.04.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за приложимостта на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.2 от КТ по отношение на заемащ длъжността”началник на ГСУ”/т.е.за служител от ръководството на орган на изпълнителната власт,какъвто е Държавното горско стопанство-Д./, отговорът на който въпрос е свързан с преценката-дали може да се счете,че Д. развива стопанска дейност, за да е възможно сключването на „договор за управление”по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато предвид противоречивото произнасяне от съдилищата по поставения въпрос.Така- в решения с № 688 от 19.04.2002г по гр.д.№ 1012/01г.ІІІг.о. на ВКС, решение № 1864 от 2.01.2003г по гр.д.№ 2063/01г., решение № 949 от 20.07.1999г по гр.д.№ 1105/01г., решение № 1702 от 30.06.2003г по гр.д.№ 2052/01г. и решение № 778 от 21.07.1999г по гр.д.№ 987/98г.-всички на ІІІг.о. на ВКС е прието, че основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е неприложимо за органи на изпълнителната власт /както и за организации с държавни функции, с нестопанска цел,за централна или местна администрация, за органи на местно самоуправление/.В противоречие с тях- в настоящето въззивно решение е прието,че договор за управление може да бъде сключван и при „образувания,които не са търговски дружества,каквото е държавното предприятие Държавно горско стопанство[населено място]”.Съдът се е мотивирал с нормите на чл.24в ал.1 т.8 и § 69 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира следното:
Основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието,с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма.Затова под предприятие се разбира–организация,която развива стопанска дейност. Целта е-да бъде дадена възможност на новия ръководител-при необходимост- да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/,с които най-добре да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели.При преценката - дали един договор,който при сключването му е определен като „договор за управление на предприятие” – има характера на такъв по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието,следва да се съобрази между какви страни се сключва,какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел.
В случая- на 7.05.2008г.е бил сключен договор за управление,на основание чл.24в ал.1 т.8,във вр.с чл.24д ал.2 и § 69 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите между Д. агенция по горите[населено място] и директора на Държавно горско стопанство Д..Съгласно чл.24 ал.1 от Закона за горите/ЗГ/- Държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл.62 ал.3 от Търговския закон,т.е.те не са търговски дружества.Правомощията на представляващия ги директор са уредени в чл.24е от ЗГ и са свързани главно с представителство,ръководство,изготвяне на доклади,планове и отчети, сключване на договори за осъществяваните от предприятието дейности, сключване и прекратяване на трудови договори,предложения за бракуване на материали, вземане на решения за отдаване под наем на движими вещи.Идентични на тези са посочените задълженията в сключения на 7.05.2008г. договор за управление.Допълнително са изброени следните права и задължения-да утвърждава,структурата, длъжностното разписание и средствата за работна заплата,да назначава дипломиран експерт-счетоводител,да взема решения за разпореждане с дълготрайни материални активи,да предлага на МС действия по реда на чл.6 от ЗДС,да взема решения за ползване на кредити,да дава указания за отстраняване на констатирани недостатъци в работата,да атестира служителите,да разрешава извършването на текущи ремонти. Следователно- с договора не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма.
Обстоятелството,че Държавно горско стопанство не е търговско дружество по смисъла на ТЗ и че възложените на директора му функции не са свързани с осъществяване на конкретна стопанска дейност и не са пряко свързани с постигането на конкретна бизнес програма или цел,мотивират настоящия съдебен състав да приеме,че сключения на 7.05.2008г. договор за управление с директора на Държавно горско стопанство Д. не е договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ и същият не може да бъде годно правно основание за уволнение на служител от ръководството на орган на изпълнителната власт,какъвто е настоящия касатор,който е заемал длъжността” началник на ГСУ”.Липсата на уговорена конкретна стопанска или производствена програма със сключения договор,която да се различава от поставена предходна такава, означава,че директорът не е разполагал с правомощие за преценка на качествата на ръководните служители,съобразно нормата на чл.328 ал.2 от КТ.
Като е приел обратното въззивният съд е постановил-в тази част неправилен акт,който следва да бъде отменен.Спорът следва да бъде разрешен по същество – с признаване на уволнението за незаконно и отмяна на постановената заповед № 5 от 12.09.2008г.Жалбоподателят следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ”началник ГСУ”,а-на основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 от КТ-ответникът- Държавно горско стопанство Д. да бъде осъдено да заплати сумата от 4 044.96лв.,представляваща обезщетение за времето от шест месеца,през което е останал без работа, считано от 12.09.2008г./при получаваното месечно трудово възнаграждение от 674.16лв./
В останалата част- досежно заявената претенция за присъждане на сумата от 2 341.12лв.,представляваща допълнително материално стимулиране по чл.17 т.9 от Браншовия колективен трудов договор, постановеният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Касае се за суми,които не са постоянна величина,а се присъждат по преценка на работодателя в зависимост от тримесечното изпълнение на плана и получените приходи.Преценката на работодателя е зависила от неустановени по делото факти/принос на служителя,реализирани приходи за съответния период,наличие на средства и др./,а и същата не подлежи на съдебен контрол, поради липса на предвиден такъв.Дължимите на уволнения работник обезщетения са уредени в КТ,като претендираното не попада сред тях.
С оглед направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,които според представените доказателства възлизат на 1600лв. /шестстотин лева-адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и хиляда лева-пред първата инстанция/.
Ответната страна следва да заплати и сумата от 392лв.-за държавни такси и разноски в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 229 от 16.10.2009г.по в.гр.д. № 250 по описа за 2009г. на Смолянски окръжен съд В ЧАСТТА,в която е отменено решение № 35 от 16.04.2009г. по гр.д. № 224/08г.на Д. районен съд и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове от М. А. М. против Държавно горско стопанство Д. за признаване за незаконно уволнението,извършено със заповед № 5 от 12.09.2008г.и за отмяната й,за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност”началник ГСУ”и за осъждане на Държавно горско стопанство Д. да му заплати сумата от 4 044.96лв., представляваща обезщетение за времето от шест месеца,през което е останал без работа,считано от 12.09.2008г.от И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ заповед № 5 от 12.09.2008г.на директора на Държавно горско стопанство Д.,с която на основание чл.328 ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на М. А. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място] [улица] като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. А. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място] [улица] на заеманата преди уволнението длъжност ”началник ГСУ”,с място на работа- Държавно горско стопанство Д. .
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство Д.,представлявано от директора Б. да заплати на М. А. М. ЕГН [ЕГН] от[населено място] [улица] сумата от 4 044.96лв. /четири хиляди четиридесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за времето от шест месеца,през което е останал без работа, считано от 12.09.2008г., както и сумата от 1 600лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Държавно горско стопанство Д.,представлявано от директора Б. да заплати сумата от 392лв./триста деветдесет и два лева/ -за държавни такси и разноски в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 229 от 16.10.2009г.по в.гр.д. № 250 по описа за 2009г. на Смолянски окръжен съд В останалата ЧАСТ,с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 2 341.12лв.-допълнително материално стимулиране по чл.17 т.9 от Браншовия колективен трудов договор.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.