2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 398 София, 30.05.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 280/2012 година. Производство на частно касационно обжалване по чл. 274 ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от адвокат С. Н. като пълномощник на И. И. от [населено място] против определение по ч. гр. д. № 2/2012 г. на Варненския апелативен съд. Към жалбата са приложени изложение за допускане на касационно обжалване и определения на състави на ВКС. След провека, касационният съд установи следното: Варненският апелативен съд, с обжалваното определение, постановено на 31. 01. 2012 г., е потвърдил определението на Окръжен съд – Варна от 17. 11. 2011 г. по гр. д. № 1278/2011 г.. С това определение е отказано продължаване на срока, определен с разпореждане на същия съд от 25. 10. 2011 г., за вписване на исковата молба на И. И. за нищожност на договор за дарение на апартамент в [населено място]. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че с обжалваното определение апелативният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата. Посочено е, че с определения №№ 482/2008 г. и 726/2010 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че определението, с което се отказва продължаване на срок, не подлежи на обжалване с частна жалба, а в определение № 59/2011 г. на ВКС ІІ г. о. и определение № 634/2010 г. на ВКС – първо търговско отделение, са изложени съображения относно уважителните причини за продължаване на срок, спрямо които е противоречив изводът на апелативния съд, че обективната невъзможност на пълномощника да установи връзка с клиента не представлява уважителна причина. Позоваването на приложените две определения на състави на четвърто гражданско отделение, с които е прието, че отказите за продължаване на срок не подлежат на обжалване, не ползват жалбоподателя, напротив, те отричат правото му на частна жалба. Другите две определения се отнасят до конкретни фактически състави по други дела и не представляват съдебна практика по поставения правен въпрос - уважителна причина за продължаване на определен срок ли е невъзможността за връзка между пълномощника - адвокат и неговия клиент. Този състав на касационния съд счита, че определението на първоинстанционния съд по чл. 63 ГПК за продължаване на определен срок по молба на заинтересованата страна, не подлежи на обжалване пред въззивния съд. Това следва от чл. 274, ал. 1 ГПК, че частни жалби се подават срещу определения, преграждащи развитието на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Определението по чл. 63 ГПК не е от тази категория и произнасянето на Варненския окръжен съд с определението от 17. 11. 2011 г., с което е отказано продължаване на срока е било окончателно и неподлежащо на обжалване пред Варненския апелативен съд, който се е произнесъл недопустимо. Съгласно т. 1 на тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който има значение за недопустимостта на обжалваното определение. Следва да се допусне касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд и по същество, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК, следва да се обезсили определението на апелативния съд и се прекрати производството на частно обжалване. Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74/31. 01. 2012 г. на Варненския апелативен съд и ОБЕЗСИЛВА същото определение. ПРЕКРАТЯВА производството на частно обжалване на определение № 3292/17. 11. 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отказано продължаване на срока за вписване на исковата молба на И. И. от [населено място], на основание чл. 63 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: