Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр.София, 11 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 739/2012 г. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №447/2011г. на Врачански окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 05.10.2011г. за одобряване на постигнато споразумение и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1-3 от НПК. В съдебно заседание на 08.05.2012г. депозираното искане се поддържа от прокурор при Върховната касационна прокуратура. Осъденият И. и упълномощеният от него процесуален представител участват лично в инициираната извънредна процедура и мотивират позиция за съобразяване на атакувания акт с изискванията на материалния и процесуален закон, и за проявена от съда справедливост при отмерване на наказанията за инкриминираното престъпно деяние - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 05.10.2011г., по нохд №447/2011г., Врачански ОС, в производство по чл.381-383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на В. С. И. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършено на 02.05.2011 година, в [населено място], транспортно престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3, алт.1, б.”А”, пр. 2 и б.”Б”, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.1 и 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, с произтичащите от това санкционни последици, определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип и ЕДНА ГОДИНА лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол, ВКС констатира юридическа непрецизност при лимитиране на правните очертания на инкриминираното посегателство в атакуваното от главния прокурор определение на ОС - Враца, по нохд №447/2011г., като изписването в обсега на последните на чл.343, ал.3, б.”А”, пр.2 от НК, създава неяснота досежно вида на извършеното престъпно деяние. В особената норма на чл.343, ал.4 от НК, законодателят е приел правна квалификация по ал.3, б.”Б” на чл.343 от НК, когато при пътно-транспортното произшествие е причинена смърт на едно лице и телесни повреди /средни или тежки, или средни и тежки/ на други лица. Логическо следствие от това е заключението за наличен квалифициращ признак по чл.343, ал.3, б.”Б” от НК, за повече от един смъртен случай, при настъпили смърт на едно лице и телесни увреждания на други лица, в непосредствена причинна връзка с транспортния инцидент, като по-леките престъпни резултати /телесните повреди/ се вземат предвид при налагане на наказанието по чл.54 и чл.55 от НК, в аспекта на смекчаващи отговорността обстоятелства./Постановление 1/1983г. на Пленума на ВС на РБ/ Такава е конкретиката в разглеждания по настоящото дело казус. Обявеното на 05.10.2011г. определение на Врачански ОС е неправилно и в частта, с която е санирано постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на В. И. съгласие, по отношение на наказателните санкции - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, индивидуализирани в нарушение на материалния и процесуален закон, при условията на чл.55 от НК, довело до явната им несправедливост. Налагането на наказание, включително в рамките на диференцираните процедури в наказателно-процесуалния кодекс се основава на нормативно регламентирани и последователно провеждани начала – на принципа на законоустановеност на наказанието /определяне на санкцията в пределите на предвиденото от съответната особена норма и при стриктно спазване на установените в общата част разпоредби на чл.18, вр.чл.58 от НК за опита; чл.21, ал.1, вр.чл.58 от НК за съучастието; чл.чл.23 и 24 от НК за съвкупностите от престъпления; чл.чл.36 и 60 от НК за целите/ и на принципа на индивидуализация на наказанието, словно отразен в нормите на чл.54 и чл.55 от НК /отмерване на наказателната санкция в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по делото/. Компетентният орган е длъжен да се базира на обективни фактически данни за конкретната престъпна проява, за личностните качества на дееца и за останалите очертани в правната уредба обстоятелства, и надлежно да ги съобрази в своята аналитична и оценъчна дейност при индивидуализация на наказателната отговорност, като неизпълнението на тези задължения предпоставя нарушение на материалния закон, неминуемо обосноваващо явна несправедливост на наложената санкция По аналогичен начин стоят нещата и при възложената компетентност на съда да прецени необходимостта от изтърпяване на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на плоскостта на реализуемостта на целите по чл.36 от НК, респективно с оглед поправителното въздействие върху осъдения, при приложение на визираните в Глава седма от НК институти - условното осъждане /чл.66-чл.69а от НК/ и предсрочното освобождаване /чл.70-73 от НК/. Нормативният регламент в Глава Двадесет и девета от НПК на особеното производство- Решаване на делото със споразумение, очертава възможност за налагане на наказателна санкция при условията на чл.55 от НК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства./чл.381, ал.4 от НПК/. При правоприлагане на визирания институт /чл.55 от НК/ в разглеждания казус, с произтичащите от това санкционни последици /определяне размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под предвидения законов минимум/, Врачански ОС е игнорирал конкретиката по делото, сочеща на тежестта на инкриминираното престъпно посегателство и пренебрегнал зачестилите прояви на грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, в аспекта на предявените от разпоредбата на чл.36 от НК императивни изисквания. Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че визираните в престъпния състав признаци очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е оценена от закона при фиксиране на установената в него санкция, поради което и те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се наказание. Изведеното умозаключение, съгласно установеното в чл.56 от НК и приетото в теорията и от правораздавателните орани се отнася за всички лимитирани в особената норма обективни и субективни обстоятелства, и за очертаните в нея характерни качества, свързани със субекта на инкриминирания неправомерен акт, и е релевантно за всеки основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав. Тази позиция не се опровергава обаче от констатациите, че в много случаи посочените в материалноправната разпоредба признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията, поради което и те следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, като вид, размер и начин на изпълнение на санкциите. Илюстрация на изложеното е настоящият казус, обективиращ консумиран престъпен състав на чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК, чрез демонстирано пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата във визираните множество нарушения по ЗДвП и чрез кумулирано наслагване на квалифициращи инкриминирания неправомерен акт признаци. От приобщената доказателствена съвкупност с изискуемата се несъмненост е установено - управление на моторно правозно средство тежкотоварен автомобил от В. И., след употреба на алкохол; с несъобразена скорост /85км/ч/, при максимално разрешена за населеното място 50 км/ч; и настъпил в причинно-следствена връзка с нарушенията по чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП тежък общественоопасен резултат - смърт на Е. И. и средна телесна повреда на В. У., изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост. При очертаните форми на проявление на инкриминираното поведение, предпоставящи с висок интензитет на вероятност транспортен инцидент, и при съблюдаване на настъпилите вредоносни последици е допустима и необходима прецизна оценка на тежестта на престъпното деяние, с което контролираният по реда на извънредния способ за проверка съд, не се е съобразил при отмерване на наказанията - лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. В коментирания смисъл, настоящият състав установи подценяване на обществената опасност на инкриминираното неправомерно деяние на плоскостта на честотата на тези престъпления в обсега на общата престъпност, и на причинените с тях тежки загуби и реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от правоохранителните и правоприлагащи органи, и адекватна строгост при санкциониране. Своеобразен вид на посегателствата по траспорта, с оглед механизма на осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и юридически защитени ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на невинни хора, те мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия. Приложението на чл.55 от НК е обоснована и от недостатъчната оценъчност на относимата към личната опасност на дееца фактология. Врачански ОС не е отдал нужното значение на приложената на л.92 от досъдебното производство справка за извършените от осъденото лице нарушения на ЗДвП, санкционирани по административен ред, които очертават профила на недисциплиниран и незачитащ правилата за движение по пътищата водач на моторно превозно средство. Интерпретацията на последното, във взаимовръзка с обстоятелството, че в инкриминираното престъпно деяние като акт на поведение се проявяват социалните, психологически и индивидуални качества на неговия автор, обуславя необходимост от корелиращи на предвидените в чл.36 от НК превантивни цели, санкционни последици. Промяна във формираното заключение не внасят фактическите данни за личността на осъденото лице, сочещи че В. И. не е осъждан, и че същият е признал своята вина при проведената диференцирана процедура по Глава Двадесет и девета от НПК. В контекста на изложеното за спецификата и тежестта на престъплението визираният факт, свързан със съдебното минало на И. и депозираната пред решаващия орган декларация по чл.382, ал.4 от НПК, предпоставяща законосъобразност на особеното производство по чл.381-384 от НПК, не са достатъчни условия за правоприлагане на разпоредбата на чл.55 от НК и следва да се ценят като смекчаващи обстоятелства при индивидуализация на наказанието, в лимитираните от чл.54 на НК предели. Несъблюдаването на материалния закон при определяне на размера на санкциите на В. И. - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ, в границите на изключително смекчената наказателна отговорност по чл.55 от НК, довело неминуемо до явната им несправедливост, не е констатирано от ОС - Враца при представеното за одобряване споразумение за решаване на делото и не е преодоляно по реда на чл.382, ал.5 и ал.8 от НПК. Неупражняването на очертаните процесуални правомощия, възложени на компетентния орган в пределите на проведената особена процедура и обективираната в постановения съдебен акт последваща оценка за наличието на законовите предпоставки по чл.382, ал.7 от НПК, категорично обуславя неговото опорочаване. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд №447/2011г., отмяна на постановения от Врачански ОС съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. При повторното производство, в обхвата на предоставената на съда компетентност и в съответствие с дадените от ВКС указания, да се прецизира правната квалификация на инкриминираното деяние и индивидуализира наказателната отговорност на В. И.. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1, т.т.1-3 от НПК, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №447/2011г. на Врачански ОС. ОТМЕНЯ определение от 05.10.2011г., по нохд №447/2011г. на ОС-Враца и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :