Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 14.06.2021 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 412/21 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 НПК вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от осъдения И. И. К. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 36/2021 г. на окръжен съд – Стара Загора с претенция за отмяна на постановената присъда и произнасяне по същество, поради това, че присъдата била постановена при условията на чл. 58а НК, а не при условията на чл. 55 НК, който бил по-благоприятен за него. Основанията за възобновяване, посочени в искането, са по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В искането се твърди, че влязлата в сила присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неизпращане на присъдата ведно с мотивите на осъденото лице, с което било нарушено правото му на обжалване на присъдата. При определяне на наказанието, наложено на осъдения не били взети предвид самопризнанието му и пълното му съдействие на органите на досъдебното производство и прокуратурата. С допълнителна молба, изходяща от осъдения И. К., се иска изменение на присъдата и приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Акцентира, че производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК, в което осъденият е направил пълно самопризнание и е потвърдил фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че съдът няма задължение да му изпраща препис от присъдата и мотивите, поради което не му е било ограничено правото на обжалване. Относно наказанието, наложено на осъдения, смята, че съдът е приложил разпоредбата на чл. 58а НК като не са налице условията за приложение на условното осъждане. Служебният защитник на осъдения – адв. Е. моли искането на подзащитния му да се уважи. Намира известно основание в искането на му за възобновяване, предвид невръчване на мотиви и препис от присъдата, с оглед обжалване на същата. Моли съда да приеме, че осъденият К. претендира явна несправедливост на наказанието, което оплакване намира за основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъденото лице по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419, ал. 1 НПК – присъда на окръжен съд, която не е проверявана по въззивен и касационен ред и е депозирано в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, т. к. присъдата е влязла в сила на 01.04.2021 г., а искането е направено на 21.04.2021 г. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Съдебното разглеждане на НОХД № 36/2021 г. по описа на окръжен съд – Стара Загора е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. С постановената по него присъда, чието възобновяване се иска, била ангажирана наказателната отговорност на осъдения И. И. К. за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 НК му било наложено наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, което К. да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът се произнесъл и по разноските. Основанията, по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за възобновяване, не са налице. По доводите за нарушение на процесуалните правила. Първостепенният съд не е нарушил процесуалния закон, допускането на което би било основание за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Безспорно е по делото, че съдебното производство, образувано срещу И. И. К., е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, а именно съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. В проведеното по делото единствено съдебно заседание подсъдимият тогава К. е участвал лично. След пледоариите на страните и последна дума на подсъдимия, съдът се оттеглил на тайно съвещание. След постановяване на присъдата съдебният състав се върнал в съдебната зала и я обявил публично на страните чрез нейното прочитане. Тъкмо тогава И. К., който присъствал на огласяването на присъдата, е разбрал срока, реда и начина за обжалването ѝ пред по-горна инстанция, а именно - апелативния съд в гр. Пловдив. Следователно, за него от този момент се е породило правото му на обжалване на съдебния акт на окръжен съд – Стара Загора. Затова и неизпращането на адреса, на който той живеел, на препис от присъдата и мотивите към нея не е преградило правото му на обжалването ѝ пред по-горния съд. Друг е въпросът, че действително препис от постановения съдебен акт и мотивите към него не са му били връчени. Последното обаче, както вече бе посочено, не е препятствало изготвянето на въззивна жалба срещу присъдата в законовия срок в случай, че подсъдимият е имал желание да я атакува. Липсата на подадена в срок жалба от К. срещу наложеното му по НОХД № 36/2021 г. на окръжен съд - Стара Загора наказание говори, че привлеченото към наказателна отговорност лице е било съгласно с неговия размер. По доводите за нарушение на материалния закон. Проведеното по реда на глава двадесет и седма от НПК съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК предпоставя определяне на наказанието при условията на чл. 58а НК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК. Съдът в действителност е определил наказанието, което привлеченото към наказателна отговорност лице следва да понесе, по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, а не по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, т. к. не е намерил, че са налице условията на чл. 55 НК за приложението на тази разпоредба. В конкретния случай, окръжен съд – Стара Загора е изложил конкретни съображения за индивидуализацията на санкцията, която деецът следва да понесе като след изброяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, не е приел, че са многобройни нито, че поне едно от тях се явява изключително, което да обуслови приложението на чл. 55 НК и по тези причини не е приложил цитираната разпоредба. Изложените в мотивите към присъдата съображения на съда ясно очертават защо е приложил не разпоредбата на чл. 55 НК, а тази по чл. 58а, ал. 1 НК. Затова, въпреки че принципно е по-благоприятна за дееца, нормата на чл. 55 НК не може да бъде приложена спрямо него в това производство, т. к. не са налице материалноправните предпоставки за това. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са допуснати посочените в искането за възобновяване на делото нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които да обусловят възобновяване на производството. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Първоинстанционният съд е наложил на И. К. наказание лишаване от свобода в размер на пет години. При определяне на размера на същото, съдът съобразно правилата на чл. 54 НК е отчел следните смекчаващи отговорността обстоятелства – времето, изтекло от извършване на деянието до предаването на лицето на съд, за което той няма вина, тежкото му материално и семейно положение, упражняването на обществено полезен труд към момента на разглеждане на делото. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е взел предвид обремененото му съдебно минало и лоши характеристични данни. Вземайки предвид реда, по който е протекло производството в съдебната му фаза, съдебният състав е намалил така индивидуализираното наказание на привлеченото към наказателна отговорност лице с една трета и му е наложил редуцирания размер на същото от три години и четири месеца лишаване от свобода. Неоснователни са аргументите в жалбата на осъдения, че съдът не е оценил всички смекчаващи отговорността му обстоятелства като е подценил самопризнанието му и съдействието му на органите от досъдебното производство и прокуратурата. Тук следва да се посочи, че съгласно т. 7 от ТР № 1/2008 г. на ОСНК – ВКС самопризнанието на подсъдимия има значение на смекчаващо отговорността обстоятелство, когато реално е налице съдействие от негова страна за установяване на обективната истина по делото. За да се счете самопризнанието за смекчаващо отговорността обстоятелство, е необходимо привлеченото към наказателна отговорност лице да е спомогнало за разкриване на престъплението и неговия извършител. Формалното волеизявление за признаване на вина независимо в коя фаза на процеса е направено не може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Такъв е и настоящият случай. След образуване на досъдебното производство на 17.07.2017 г., К. на 17.11.2017 г. е разпитан в качеството на свидетел, където се възползвал от правото си по чл. 121, ал. 1 НПК. В действителност той е дал разрешение за разкриване на банкова тайна по ЗКИ на дружествата, които е управлявал, с което се е изчерпало съдействието му по разкриване истината по делото. След привличането му като обвиняем на 18.12.2020 г. по настоящото досъдебно производство в протокола за разпит той е изразил желание делото да протече в съдебната си фаза по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Затова, твърдението, че И. К. е направил самопризнания по предявеното му обвинение по настоящото дело още в хода на досъдебното производство, не притежава изискваната от цитирания тълкувателен акт характеристика и те с нищо не са допринесли за разкриване на престъплението и неговия автор. По тази причина изявлението на К., направено в хода на досъдебната фаза на процеса, че желае в съдебната делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 НПК не може да се преценява като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство нито пък е било пренебрегнато от окръжния съд при индивидуализиране размера на наказателноправната принуда, която следва да бъде приложена спрямо дееца. Необходимо е да се посочи и че явна несправедливост на наказанието е налице само при очевидно несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК, пред каквато хипотеза не сме изправени по настоящото дело. Следователно, не са налице основания за възобновяване на наказателното производство и за отмяна или изменение на постановената присъда. Това налага извод за неоснователност на искането за възобновяване, поради което то следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. И. К. за възобновяване на производството по НОХД № 63/2021 г. по описа на окръжен съд – Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.