Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 03.10.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3472 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. С определение № 203 от 23.04.2019 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Р. Г. В. на решение № 81 от 25.04.2018 г. по гр. дело № 295/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 194 от 24.02.2017 г. по гр. дело № 872/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта му за отхвърляне на предявения от Р. Г. В. иск по чл. 108 ЗС да бъде признато по отношение на К. Й. Ч., че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013 г., на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 3, с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009 г., представляващ жилище със застроена площ от 92.74 кв. м, намиращо се в сграда № 1, с адрес: [населено място], [улица], състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9.40 кв. м, таванско помещение № 5 от 12.10 кв. м, както и ведно с 12.74 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор **** на посочения адрес (УПИ ****, кв. ****-нов по плана на [населено място], III гр. част, съгласно нотариален акт № 74, т. ХVІІ/1987 г.), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – апартамент с идентификатор ****, под обекта – имот с идентификатор ****, над обекта – имот с идентификатор ****, и да бъде осъдена К. Й. Ч. да отстъпи собствеността и предаде на Р. Г. В. владението върху целия процесен имот. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно преценката на съда на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, и относно изискването да мотивира преценката си, като изложи причините, поради които възприема или не съответно депозираното заключение. В касационната жалба се излага, че въззивният съд е постановил незаконосъобразно, необосновано и неправилно решение, приемайки оспореното по делото завещание за валидно. Сочи се, че този извод на съда е неверен, с оглед събраните по делото доказателства и не е съобразен с правилото, че тежестта да докаже автентичността на завещанието, при условията на пълно доказване, е на страната, която го е представила. Твърди се, че по делото е установен мотив на завета – очакването на починалата да получи за в бъдеще грижи и гледане, който мотив го прави недействителен, предвид нарушаване принципа за безвъзмездност на разпоредителния акт. Насрещната страна К. Й. Ч. намира касационната жалба за неоснователна. След образуване на касационното дело е починала жалбоподателката Р. Г. В. и на нейно място е конституирана наследницата й по закон А. А. В.. Последната поддържа касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното: С исковата молба Р. Г. В. е предявила срещу К. Й. Ч. искове с правно основание по чл. 108 ЗС за визирания по-горе апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор ****, както и за гараж на същия адрес, с идентификатор ****. Ищцата твърди, че притежава 1/2 ид. ч. от описаните имоти по силата на наследствено правоприемство от Ф. И. К., починала на 25.10.2013 г. Ответницата К. Ч. била съседка на Ф. К., като след смъртта й безцеремонно завладяла въпросните имоти, позовавайки се на съставено в нейна полза саморъчно завещание. Р. В. е оспорила в исковата молба и в първото съдебно заседание завещанието, направено в полза на ответницата, като е посочила, че същото не е написано и подписано от Ф. К.; последната към момента на съставянето му не е била способна да завещава с оглед здравословното й състояние; със завещанието не било ясно какво се завещава поради недостатъчна индивидуализация на имота. В писмената защита, депозирана пред първоинстанционния съд, Р. В. е навела доводи за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „в“ ЗН, тъй като единственият мотив, поради който то е било направено, е завещателката да бъде гледана и издържана от К. Ч., което счита за нарушение на принципа за безвъзмездност на разпоредителния акт. Ищцата в писмената защита се е позовала и на нищожност на завещанието поради липса на съгласие, като в тази връзка е оспорила волята и желанието на Ф. К. да направи завещателно разпореждане. Ответницата е оспорила исковете, като е посочила, че е роднина по сватовство с починалата Ф. К., с която живеели в съседни апартаменти на един етаж и се познавали повече от 30 години. В началото на 2013 г. състоянието на Ф. се влошило, поради обостряне на хроничното й заболяване на бъбреците, което наложило да постъпи в болница през месец март. През лятото на същата година започнало общо влошаване на здравословното й състояние и от юли месец нататък то се усложнило, като през този период за нея грижи полагали К. Ч. и семейството й, заедно с леля й М. Р., докато Р. В. и съпругът й, които живеели в [населено място], дошли само при приемането и изписването на Ф. от болницата през м. септември 2013 г., след което я оставили сама. Огорчена от отношението на роднините й, през м. октомври 2013 г. Ф. К. заявила желанието си К. Ч. да се грижи за нея, като срещу това впоследствие й завещала имотите си. Въпреки влошеното си здравословно състояние, извън кратките периоди на кризи, Ф. К. била напълно адекватна и комуникирала абсолютно нормално, въпреки че пишела бавно и трудно. От удостоверение за наследници изх. № 1300-19578/4.11.2013 г. се установява, че Ф. И. К., родена на 3.11.1930 г., е починала на 25.10.2013 г., като е оставила за законни наследници: Р. Г. В., Р. Ц. Т. и М. Н. К.-А.. По делото е прието саморъчно завещание на Ф. К., съставено на 24.10.2013 г., с което същата е завещала „собственият си имот ап. 3, ет. 2“ на К. Ч., „в знак на благодарност за грижите“ към нея. Прието е пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.10.2013 г., с което Ф. И. К. е упълномощила Й. Л. Ч. да я представлява пред посочени органи и юридически лица, както и пред нотариус – да продаде, дари, замени, прехвърли срещу издръжка и гледане или се разпореди по друг начин от нейно име и за нейна сметка с процесните апартамент и гараж, на когото прецени, включително и сам на себе си или на лица, които също представлява, и на цена каквато сметне за добре, като й запази безвъзмездно право на пожизнено ползване и получи от нейно име продажната цена. Вместо подпис, на пълномощното е поставен пръстов отпечатък от упълномощителката. Под положения отпечатък нотариусът е изписал следната забележка: „На осн. чл. 579, ал. 2, във връзка с чл. 189 ГПК поради невъзможност да изпише имената си (дължащо се на влошено здравословно състояние) упълномощителят Ф. И. К. постави отпечатък от десния си палец.“. Във връзка с направеното оспорване на авторството на завещанието по делото са изслушани няколко съдебно-почеркови експертизи. Всички те са изготвени от вещи лица с необходимата квалификация. Липсват данни, въз основа на които да се заключи, че някои от вещите лица са по-некомпетентни от останалите. Съгласно заключението от единичната съдебно-почеркова експертиза на вещо лице Б. Ш., назначена от първоинстанционния съд, процесното завещание твърде вероятно е изписано и подписано от Ф. И. К.. Вещото лице е посочило, че при извършеното от него сравнително изследване на почерка, отразен в обекта на експертизата, и сравнителния материал се установяват съвпадения в следните общи признаци: степен на обработеност, степен на структурна сложност, преобладаваща посока на движенията, размер, свързаност, наклон, натиск, както и несъвпадения в следните общи признаци: форма на движенията и темп на изпълнението. Налице са съвпадения в частните признаци: форма на движенията при изписване на буквата „Ф“ и относително разположение на точките при същата буква, както и несъвпадения в частните признаци: степен на непрекъснатост при изписване на буквата „К“. Според вещото лице са налице белези, показващи, че лицето, изпълнило текста, е в тежко здравословно състояние или в непривична за писане поза. Съгласно това заключение посочените съвпадения и несъвпадения са устойчиви и образуват индивидуални съвкупности. Вещото лице е отчело липсата на сравнителен материал от период, непосредствено предшестващ датата на съставяне на завещанието, което обстоятелство прави невъзможно даването на категоричен отговор на поставените на експертизата въпроси. Пред Пловдивския окръжен съд е прието и повторно заключение от съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещо лице Н. Натов, при което е използван допълнителен сравнителен материал. Съгласно това заключение ръкописният текст, започващ с думите „Саморъчно завещание“ и завършващ с „ул „П.“ 4, ета“, е написан от Ф. И. К., докато останалият текст и подписът на завещанието не са изпълнени от нея. За да направи този извод, вещото лице се е позовало на множество различия както в общите признаци, като степен на обработеност, преобладаващи направление и форма на движение, степен на свързаност и разтегнатост, размер и натиск, така и в някои от частните признаци при изписване на буквите и цифрите, които различия са характерни и устойчиви. Изложило е, че координацията на движенията при изписване на първия абзац е силно нарушена – наблюдава се неустойчивост на формите и на линията на писане, както и неравномерно разпределение на натиска, размерът на буквените знаци варира от среден до голям, налице е ниска степен на свързаност и средна степен на разтегнатост, при някои от буквените знаци графичният образ е нечетлив. При останалите два абзаца координацията на движението е значително по-добра, размерът на буквените знаци е среден, почеркът се характеризира със средна степен на свързаност и степен на разтегнатост, по-голяма от средната, натискът е сравнително по-добре разпределен. По отношение на първия абзац е заключено, че смущенията в координацията на движенията при изпълнение на ръкописния текст се дължат на функционалното и здравословно състояние на пишещия, резултат на възрастовите изменения, като съществено влияние при тези смущения оказва и моментното емоционално състояние на лицето. Вещото лице е посочило, че буквата „Ф“ в подписа, положен в завещанието, е изпълнен с по-добра координация на движението, отколкото същите елементи в сравнителните подписи, полагани след 2011 г., което би означавало да е настъпило подобрение в писмено-двигателния апарат на Ф. К. – нещо, практически невъзможно, доколкото при изследване на сравнителния материал е констатирано трайно влошаване на координацията на движението. Пред първоинстанционния съд е изслушана тройна съдебно-почеркова експертиза, която е работила и върху предоставен от К. Ч. допълнителен сравнителен материал. В първото заключение, депозирано на 8.02.2016 г., трите вещи лица са заключили категорично, че ръкописният текст на саморъчното завещание от 24.10.2013 г. и датата под него не са изпълнени от Ф. К.. Относно подписа са направили извод, че същият не разполага с достатъчно признаци, за да се идентифицира изпълнителят му. Вещите лица са посочили, че при сравнителното изследване на почерка са установили различия в следните общи признаци: степен на сложност, степен на обработеност, степен на свързаност, наклон, преобладаващи по форма движения, преобладаващи по направление движения, разтегнатост по хоризонтала, разтегленост по вертикала, степен на натиск, темп на изпълнение. Същите са констатирали и различия при изписването на пет букви (р, к, з, К и П) и една цифра (2), като всички различия са характерни, устойчиви и повтаряеми и в своята съвкупност водят до направения в заключението краен извод. С допълнителен протокол (заключение), депозиран на 17.03.2016 г., вещите лица са отразили изследванията и изводите си, след ползване на допълнителен сравнителен материал, предоставен в съдебно заседание от 16.02.2016 г., като са посочили, че новият сравнителен материал не променя изводите им от предходното заключение. На 19.05.2016 г. е депозиран следващ протокол (заключение), изготвен след ползване на нов сравнителен материал, както следва: заявление за издаване на документи за самоличност от 1.12.2006 г., предоставено от БДС при ОД на МВР – П., молби и декларации до Социално осигуряване, предоставени от НОИ – П.. В третия протокол (заключение) е направен извод, въз основа на новия изследван сравнителен материал, че подписът, положен под текста на саморъчното завещание, е изпълнен от Ф. К., а текстът на същото и представените сравнителни образци от ръкописен и буквен текст от името на Ф. К. са изпълнени от едно и също лице. Отразено е, че доколкото на експертизата не е бил представен официален документ, от който категорично да се установява, че автор на представените сравнителни образци от почерк е именно Ф. К., вещите лица не могат да посочат, че последната е изписала текста на завещанието. Според третото заключение на тройната експертиза, по отношение на подписа в завещанието и представения сравнителен материал се установяват един и същи графичен състав (в своя вариативен състав) и сходство в по-голямата част от съдържащите се общи и частни признаци, отразяващи устойчивост на писмено-двигателния навик на Ф. К.: форма на движението при изпълнение на началната част на средния елемент на главна буква „Ф“ – дъговидна, връзката между края на началната част и началото на средния елемент на главна буква „Ф“ – дъговиден, връзката между долния край на средния елемент и началото на левия овал на главна буква „Ф“ – ъгловата, първи елемент на главна буква „Ф“ – полуовал, втори елемент на главна буква „К“ – дъговидна, нечетаемите елементи след края на трети елемент на главна буква „К“ – дъговидни; разтегливост на движенията при изпълнение на: допълнителния елемент към началото на главна буква „Ф“ – увеличен по хоризонтала, трети елемент на главна буква „К“ – увеличен по хоризонтала; направление на движенията при изпълнение на: левия овал на главна буква „Ф“ – дясно окръжно, главна буква „Ф“ с главна буква „И“ – слято; количество на движенията при изпълнение на: началната част на средния елемент на главна буква „Ф“ – увеличено; относително разположение на движението при изпълнение на: горните краища на елементите на буквите от транскрипцията на една линия. По отношение на ръкописния текст вещите лица също са се позовали на множество съвпадащи признаци, отразяващи по тяхно становище една изключителна характерна устойчивост, макар и вариационно, които не са се повлияли от напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на лицето. Вещите лица са посочили различаващите се частни признаци в ръкописния текст: изписването на главните букви „П“ и „К“ в завещанието по правилата на правописа и изписването им в сравнителните образци с намалено количество на движенията. За тези различия, както и някои несъвпадения по форма, разтегливост, относително разположение при някои от елементите, наличието на вълнообразни и паразитни щрихи, в заключението, депозирано на 19.05.2016 г., е посочено, че те са незначителни, имат своето обяснение (вариационност, разлика във времето, психично и физическо състояние), и не са в състояние да повлияят на крайния извод на експертизата. Пред съда вещите лица от тройната съдебно-почеркова експертиза са заявили, че окончателното им заключение е отразено в протокола, депозиран на 19.05.2016 г. Промяната в първоначалното си становище са обяснили именно с използвания нов сравнителен материал. Пред Апелативен съд – П., в съответствие с нормите на ГПК и възприетото в т. 3 на ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е назначена нова тройна съдебно-почеркова експертиза. Същата е ползвала събрания по делото сравнителен материал, включително документите, предоставени от НОИ – П. и МВР. Съгласно приетото заключение ръкописният текст и подписът в саморъчното завещание не са изпълнени от Ф. К.. В същото е изложено, че по отношение на подписа, при сравнителното изследване, са установени различия по общи признаци и частни идентификационни признаци, както следва: форма на движението при свързване/изписване на главна буква „Ф“ с главна буква „И“, както и при посоката на движението на свързване на тези две букви; продължителност на движението при изписване на началната част на първия елемент на буквата „Ф“, на буквата „И“ спрямо буквата „Ф“, както и на последния елемент на буквата „Ф“; вида на движението при свързване на първия с втория елемент на главна буква „К“; относително разместване на движението при изписване на началната точка на главна буква „Ф“ и първия елемент на главна буква „И“. По отношение на текста е посочено, че са установени следните по-характерни различия по общите признаци и частните идентификационни признаци: форма на движението при свързване/изписване на: третия елемент на главна буква „П“; продължителност на движението при изписване на втория елемент на буквата „з“; вид на движението при свързване на: първия с втория елемент на буквата „р“, първия с втория елемент на буквата „к“; количество на движението при изписване на: буквата „т“, първия елемент на буквата „К“, втория елемент на буквата „д“, втория елемент на буквата „П“, първия елемент на буквата „н“; относително разместване на движението при изписване на: началната точка на втория елемент на цифрата „4“, началната точка на буквата „к“, втория елемент на буквата „а“. Отразено е, че визираните по-горе идентификационни признаци са характерни и устойчиви и образуват индивидуална съвкупност, достатъчна за така формираните от вещите лица категорични изводи относно авторството на текста и подписа. Пред въззивния съд вещите лица са посочили, че са констатирали някакви леки изменения в почерка в част от сравнителния материал, но не такива като в завещанието, в което на моменти има абсолютно нарушаване на писмено-двигателния навик, а същевременно други части на документа са изписани нормално. Заявяват, че не е възможно на един и същи ред да има нормално изписване и след него пълно разпадане. Считат, че най-вероятно е налице имитация на нарушаване на писмено-двигателния навик. От заключението на съдебномедицинската експертиза, прието от първоинстанционния съд, е видно, че Ф. К. е страдала от хронични заболявания – хронична бъбречна и дихателна недостатъчност, по отношение на които е било приложено адекватно лечение и профилактика. В него е отразено, че наличната медицинска документация не сочи, че въпросните заболявания са довели до ограничаване на двигателната дейност на лицето, до неспособност да държи химикал, да изписва текст и да става, както и да се справя с елементарните житейски нужди и дейности. По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Й. Ч. - син на К. Ч., заявява, че познавал Ф. К. от дете (от 1987-1988 г.), като тя и семейството му били близки - дълги години свидетелят й помагал, като правил дребни ремонти, а тя им идвала на гости. Сочи, че К. се разболяла сериозно в края на 2012 г. и през 2013 г. започнала да посещава лечебни заведения, при което била подпомагана и от неговото семейство. Ч. твърди, че Ф. К. имала хронична бъбречна недостатъчност, а основното й заболяване било дихателна недостатъчност и през м. септември 2013 г. много трудно дишала. През въпросния месец роднините й я закарали в УМБАЛ „Св. Г.“, а след изписването й я завели вкъщи. К. споделила, че те нямало да я гледат и извикала майката и лелята на свидетеля, с които говорила да им прехвърли жилището си срещу гледане, тъй като те се грижели за нея. На Й. Ч. казала да намери юрист, за да направят прехвърлянето. Свидетелят твърди, че след няколко консултации с адвокат бил извикан нотариус да изготви пълномощно за прехвърлянето на имота в полза на К. Ч., тъй като заради задуха К. била трудно подвижна, въпреки че нямала заболявания на горните крайници и сама се хранела и обслужвала. Тъй като пишела бавно, при заверката в дома й нотариусът решил да се постави отпечатък от пръста й. Тогава адвокатът й обяснил, че пълномощното няма да има сила, ако се случи нещо с някоя от страните, и К. поискала да направи завещание. Адвокатът й написал образец, след което К. сама написала завещанието, в присъствието единствено на К. Ч.. Свидетелката М. Р., леля на ответницата и трета братовчедка на ищцата, твърди че е връстница на К. и била нейна приятелка, като през последните 10 години си контактували много. След като била изписана от болницата, Ф. К. споделила на свидетелката, че Р. В. й казала, че не може да я гледа и че имало социални грижи за това. Когато била добре, К. сама ходела, гледала много телевизия, записвала си всичко за лекарствата, които пиела. Казвала, че много обича Й. и иска той да я гледа, тъй като неговото семейство много й помагало. Преди да почине, Ф. К. била около месец на легло, но ходела сама до тоалетната. През това време свидетелката й носела храна и й пазарувала. Свидетелката И. К. – съседка на Ф. К., твърди, че през м. септември – м. октомври 2013 г. , здравословното състояние на К. се влошило, общо взето била на легло и трудно се обслужвала. Ръцете й треперели, трябвала й помощ за храненето. Трудно ходела до хладилника. Свидетелката твърди, че тя и братът на Р. В. се грижели основно за К.. Около 10-12 дни преди смъртта й семейството на К. Ч. решило да полага грижи. Ф. не била споделяла на К., че иска да завещава нещо на К. Ч., а казвала, че Р. ще я наследи. След като Ф. К. излязла от болницата, свидетелката почти всяка вечер ходела да я храни, а сутрин й оставяла храна. Свидетелят А. К., брат на Р. В., заявява, че от дете познава Ф. К.. Когато последната преди години си била счупила крак, той се грижел за нея, а тя казвала, че ще остави апартамента си на Р.. През последните години К. много й помагал с покупките, като тя до м. септември 2013 г. се оправяла сама. Тогава обаче хванала пневмония и свидетелят и сестра му я закарали в болница. В един момент свидетелят нямал връзка с К. – тя не си вдигала телефона и не се обаждала. По-късно научил, че е починала. През м. септември 2013 г. К. ходил при Ф. К. 5-6 пъти – когато го повикала. Тя се хранела и искала да й купува банани. В решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че предмет на процесното завещание е именно спорният апартамент № 3. Съдът е посочил, че във връзка с автентичността на завещанието са били допуснати и приети от първоинстанционния съд две съдебно-почеркови експертизи и една разширена тройна съдебно-почеркова експертиза, а във въззивната инстанция е била назначена и депозирана по делото нова тройна съдебно-почеркова експертиза. Според първата единична и третия окончателен вариант на първата тройна експертизи завещанието най-вероятно е написано и подписано от Ф. К.; за изписване на първия абзац от него от Ф. К. е и изводът на втората единична експертиза, а според втората тройна експертиза то не е написано и подписано от К.; подписването му и изписването на втория и третия абзац от завещанието се отрича и от втората единична експертиза. В тази връзка, след като почерковите експертизи не дават еднозначен отговор на въпроса за автора на текста и подписа на оспореното завещание и сами по себе си не установяват по категоричен начин неговото авторство, съдът е съобразил, че експертното заключение е само едно от допустимите от ГПК доказателствени средства за установяване авторството на оспорен документ, като то се преценява от съда наред с всички други събрани доказателства, съгласно чл. 202 ГПК. Апелативен съд - П. е обсъдил данните по заключението от съдебно­медицинската експертиза, отнасящи се до здравословното състояние на завещателката К., приетата медицинска документация за това, както и показанията на свидетелите, посочени и от двете страни по делото, установяващи заболяванията й, като е приел за установена фактическа обстановка, според която след влошаване на здравословното състояние на Ф. К., наложило лечение в болница през м. септември 2013 г., и след като тя разбрала, че племенницата й Р. В., която живеела в [населено място], няма да поеме непосредствените грижи за нея, от каквито вече е имала нужда, К. решила да си обезпечи такива срещу прехвърляне на имота на К. Ч. или на сина на последната, като нейни непосредствени съседи на етажа, които и до момента й оказвали помощ по конкретни поводи, предприемайки действия в тази насока - консултация с адвокат, подготовка на документи, нотариална заверка на пълномощно за прехвърлянето. Поради немощното си състояние вследствие заболяванията, за да ускори нещата по прехвърлянето, Ф. К. променила волята си, решавайки то да стане чрез завещание, като присъстващият на заверката адвокат съставил примерен образец, по който тя била оставена да го напише собственоръчно. Въззивният съд е приел, че състоянието, в което се е намирала К. към този момент, и ползването на образец, очевидно са повлияли на начина на изписване на текста и полагане на подписа върху процесното завещание - нещо, което е отчетено от всички съдебно-почеркови експертизи. Посочените обективни обстоятелства около съставяне на завещанието са обусловили крайните изводи на въззивния съд да възприеме, като кореспондиращи на доказателствата, заключенията на първоначалните единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, според които текстът и подписът в процесното завещание са изпълнени от Ф. И. К.. При това положение, съдът е приел за неоснователно възражението на ищцата за нищожност на завещанието на основание чл. 42,б. „б“ ЗН, поради неспазване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН. Наред с това, съдът е посочил, че по делото липсват каквито и да било доказателства състоянието на К. към момента на съставяне на завещанието да не й е позволявало да разбира и ръководи постъпките си и да се грижи за своите работи, а напротив - събраните доказателства сочат, че заболяванията на Ф. К. не са засегнали нейната психика и способността й да действа разумно. В това отношение съдът е посочил, че предхождащите съставянето на завещанието действия от нейна страна са били последователни и целенасочени към това да си осигури необходимите й след болничното лечение и предвид влошеното й здравословно състояние грижи срещу прехвърляне на имота, поради което е счел за неоснователно и възражението на Р. В. за унищожаемост на завещанието, като съставено от неспособно да завещава лице по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН. Съдът е намерил за несвоевременно заявено, както и за неоснователно, наведеното в писмената защита от ищцата, поддържано и във въззивната й жалба, основание за нищожност на завещанието по чл. 42 б. „в“ ЗН – за това, че единственият мотив за изготвянето му е бил завещателката да бъде издържана и гледана от ответницата Ч.. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на спорни въпроси по делото са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., с каквито съдът не разполага (чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 195 ГПК от 2007 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана напр. в: решение № 108/16.05.2011 г. по гр. дело № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 58/13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. дело № 4680/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр. дело № 1271/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори страните да не са възразили срещу него, а следва да прецени неговата доказателствена сила съобразно обосноваността му, както и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Независимо дали възприема или не експертното заключение, съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоречиви по смисъл заключения по едни и същи въпроси съдът е длъжен да обсъди всички и да се аргументира защо възприема или не всяко едно от тях. Настоящият съдебен състав счита, че по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, атакуваното пред него въззивно решение противоречи на визираната съдебна практика. Видно от решението на Апелативен съд – П., съдът не е изложил никакви мотиви защо не е възприел изводите на вещите лица от повторната единична и от изслушаната пред него тройна съдебно-почеркова експертиза. Същият не е обсъдил: констатациите на тези вещи лица, при изследване на завещанието и сравнителния материал, за наличието на множество различия по характерните и устойчиви общи признаци и частни идентификационни белези както по отношение на ръкописния текст, така и на подписа на завещателката, и които различия не се сочи от експертите, че могат да бъдат обяснени с влошеното здравословно състояние на лицето; установеното от въпросните вещи лица нормално изписване на части от завещанието и абсолютното нарушаване на писмено-двигателния навик в други части; визираната от вещо лице Н. Натов по-добра координация на движението в изписването на буквата „Ф“ в подписа на завещателката, в сравнение с образците от подписа й, датиращи след 2011 г. Същевременно въззивният съд, при кредитиране на другите заключения, не е обсъдил последните във връзка с приетото пълномощно с нотариална заверка от 24.10.2013 г., върху което е положен пръстов отпечатък от Ф. К., както и направеното под пръстовия отпечатък отбелязване от нотариуса. Разглеждайки спора по същество, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: От съществено значение за изхода на делото, предвид направеното оспорване, е дали процесното саморъчно завещание е написано и подписано от Ф. К.. По този въпрос, както бе отразено по-горе, са приети противоречиви заключения на съдебно-почеркови експертизи. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Настоящият съд счита, че не следва да кредитира единичните експертизи и първите две заключения на тройната експертиза, назначена от първоинстанционния съд. По становище на съда, при изготвянето им вещите лица не са разполагали с достатъчно сравнителен материал, което рефлектира върху обосноваността и правилността на изводите им. Оплаквания за недостатъчен сравнителен материал въпросните вещи лица са направили по делото. Третото заключение на тройната съдебно-почеркова експертиза, допусната от Пловдивския окръжен съд, е изготвена въз основа и на допълнителен сравнителен материал, ползван и от експертите, назначени от въззивния съд, позволяващ направата на по-категорични изводи. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, счита, че следва да кредитира при постановяване на решението си заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, назначена от Апелативен съд – П.. Съображенията му за това са следните: Изводите на посочените вещи лица, че процесното завещание не е написано и подписано от Ф. К., се подкрепят от представеното пълномощно от същата дата, в което е положен пръстов отпечатък вместо подпис на лицето и в което е налице отбелязване от нотариуса по реда на чл. 579, ал. 2, във вр. с чл. 189 ГПК, че отпечатъкът е положен поради невъзможност Ф. К. да изпише имената си поради влошено здравословно състояние. Въпросните изводи се подкрепят и от събраните доказателства за прогресивно влошаване на здравето на завещателката през последните месеци, съчетано с напредналата й възраст (почти 83 г.) и с обстоятелството, че същата е починала в деня, следващ деня на съставяне на завещанието. Единствено Й. Ч. свидетелства, че на 24.10.2013 г. (релевантния за спора момент) Ф. К. била способна да пише, макар и бавно. Тези показания обаче не могат да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като изхождат от заинтересовано от спора лице и не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал. Същевременно Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че протоколът (заключение), депозиран на 19.05.2016 г., не само влиза в противоречие с отразеното от нотариуса в пълномощното от 24.10.2013 г. и с факта на положен отпечатък от палец, вместо подпис, но и не е достатъчно обоснован, като изготвилите го вещи лица са неубедителни в обясненията си, че единствено новият сравнителен материал, ползван от тях, е причина за коренно противоположните отговори на поставените на експертизата въпроси, в сравнение с предходните две техни заключения. В тази връзка съдът съобразява, че в заключенията, депозирани на 8.02.2016 г. и 17.03.2016 г., изрично е посочено, че подписът в завещанието не разполага с достатъчно признаци, за да се идентифицира изпълнителят му. По отношение на този извод на експертите допълнителният сравнителен материал очевидно се явява ирелевантен, доколкото характеристиките на процесния подпис са такива, каквито са и те не зависят от сравнителния материал. Въпреки това, в третото заключение подписът в завещанието е счетен за годен за определяне на изпълнителя му. Освен това, в заключението от 19.05.2016 г. констатираните различия в общите и частните признаци на подписа и ръкописния текст в завещанието и в сравнителния материал са визирани без достатъчна конкретика (за разлика от предходните две заключения на същите вещи лица), като на настоящия съд не става ясно защо е прието, че става дума за незначителни по естеството си несъвпадения, имащи своето логично обяснение. Обратното, в заключението на тройната експертиза, прието от въззивния съд, много по-подробно са разгледани установените от експертите различия по общи признаци и частни идентификационни белези, при изследването подписа и текста на завещанието и сравнителния материал, като на тази база е аргументирано, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени от посоченото в него лице. Предвид изложеното, като кредитира изцяло заключението от тройната съдебно-почеркова експертиза, изслушана пред Апелативен съд – П., като обективно, компетентно, добре аргументирано и съответстващо на други убедителни доказателства относно невъзможността на Ф. К. на 24.10.2013 г. да изписва ръкописен текст, съдебният състав на второ гражданско отделение на ВКС приема, че по делото е установено, че процесното завещание не е било написано и подписано от Ф. К.. Това прави същото нищожно на основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и то не поражда права в полза на К. Ч.. При това положение Р. В. се легитимира като собственик на апартамента по силата на наследствено правоприемство, като частта й от наследството на Ф. К., видно от приетото по делото удостоверение за наследници, възлиза на 1/2 ид. ч. Ето защо и доколкото по делото не се спори, че Ч. владее процесния апартамент, налице са всички законови предпоставки за уважаване на ревандикационния иск така, както е предявен, като съдът съобрази настъпилото в хода на процеса правоприемство по отношение на ищцовата страна. По изложените съображения съдът следва да отмени въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване, и да постанови друго за уважаване на иска по чл. 108 ЗС по отношение на спорния апартамент, като присъди на жалбоподателката съдебни разноски за всички съдебни инстанции, дължими предвид уважаването на жалбата й. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 81 от 25.04.2018 г. по гр. дело № 295/2017 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 194 от 24.02.2017 г. по гр. дело № 872/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта му за отхвърляне на предявения от Р. Г. В. срещу К. Й. Ч. иск по чл. 108 ЗС за следния недвижим имот: апартамент № 3, с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009 г., представляващ жилище със застроена площ от 92.74 кв. м, намиращо се в сграда № 1, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9.40 кв. м, таванско помещение № 5 от 12.10 кв. м, както и ведно с 12.74 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор **** на посочения адрес (УПИ VІ, кв. 330-нов по плана на [населено място], III гр. част, съгласно нотариален акт № 74, т. ХVІІ/1987 г.), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – апартамент с идентификатор ****, под обекта – имот с идентификатор ****, над обекта – имот с идентификатор ****, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Р. Г. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], починала в хода на процеса, с конституиран наследник по закон А. А. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу К. Й. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че А. А. В. е собственик на 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: апартамент № 3, с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009 г., представляващ жилище със застроена площ от 92.74 кв. м, намиращо се в сграда № 1, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, състоящ се от: две спални, дневна, столова, готварна, баня, клозет, коридор, антре, две тераси, ведно с избено помещение от 9.40 кв. м, таванско помещение № 5 от 12.10 кв. м, както и ведно с 12.74 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор **** на посочения адрес (УПИ VІ, кв. 330-нов по плана на [населено място], III гр. част, съгласно нотариален акт № 74, т. ХVІІ/1987 г.), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – апартамент с идентификатор ****, под обекта – имот с идентификатор ****, над обекта – имот с идентификатор ****, И ОСЪЖДА К. Й. Ч. да предаде на А. А. В. владението върху целия описан недвижим имот. В останалата част решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила. ОСЪЖДА К. Й. Ч. да заплати на А. А. В. разноски за първата съдебна инстанция в размер на 2 202 лв., разноски за въззивната инстанция в размер на 1 367.27 лв., както и разноски за производството пред ВКС в размер на 1 203.27 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2