1 Р Е Ш Е Н И Е №. 228 София, 22 април 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 994/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. П. Ч., защитник на подсъдимия Г. Г. срещу въззивно решение № 242 от 10.06.2019г., постановено по внохд № 1261/18г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 въззивен състав. Релевират се касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на решението, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление; да се намали размера на наложените наказания; да се приложи чл.55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия - адв.П. Ч. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от заключението на назначената от въззивната инстанция комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, както и от това на приетата от първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, се установява по несъмнен начин причината за смъртта на пострадалия Г. и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия общественоопасен резултат. Поради което намира доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон, за несъстоятелни. Също така счита за неоснователно оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Според прокурора не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Частните обвинители Е. Д., П. Д. и Д. Д., редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Адвокат Р. Н., повереник на частните обвинители моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Също така, моли да бъдат присъдени, направените от частните обвинители разноски пред настоящата инстанция. Представя писмена защита. Подсъдимият Г. Г. изразява съжаление за случилото се и моли за справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 27 от 27.06.2018г., постановена по нохд № 227/17г., Софийски окръжен съд, Наказателно отделение, 4 състав е признал подсъдимия Г. П. Г. за виновен в това, че на 20.11.2015г., около 19,30часа, на главен път Е-79, участъка на 194-ти км., в района на [населено място], обл.София, при управление на МПС – л.а. “Пежо 407” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – Й. П. Д. и В. В. Г., като след деянието е извършил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”Г”, пр.1, вр. чл.343, ал.3, б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г от НК вр. чл. 37, т.7 от НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 242 от 10.06.2019г., постановено по внохд №1261/18г., Софийски апелативен съд, НО, 4 състав е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда на СОС. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. На първо място в жалбата се поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за по-леко наказуемо престъпление, тъй като не е доказана пряка причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и смъртта на един от пострадалите - В. Г.. Това оплакване е неоснователно. Същото е било поддържано и пред двете решаващи инстанции, които аргументирано са го отхвърлили. Пред касационната инстанция то отново е заявено, без да се излага конкретна, подкрепяща го аргументация. Независимо от това настоящият състав констатира, че долните инстанции въз основа на надлежно събрания и проверен доказателствен материал, са установили по безспорен начин, че конкретната причина за настъпване смъртта на пострадалия Г. е тежката съчетана травма, изразяваща се в разкъсване на напречната част на дебелото черво, с развитие на стеркорален перитонит, на фона на множествени счупвания на ребра и хипостатична пневмония. Установените при Г. травми - на главата, закрита гръдна травма, тежка коремна травма и травма на левия долен крайник, са получени в резултат на удари със значителна енергия с или върху твърди тъпи предмети, и могат да бъдат получени при травми вътре в автомобила, на посоченото място. Също така времето на придвижване на Г. от местопроизшествието в 19,30ч. до ЦСМП – Ботевград в 20,45ч. няма отношение към получаването на травмите и към изхода от тях. По несъмнен начин контролираната инстанция е установила, че намерените при аутопсията находка - туморни формации в левия бъбрек, както и хроничните заболявания при пострадалия, не са причина за смъртта, и не са допринесли за настъпването й. Ето защо, изводите на апелативния съд за установеност по несъмнен начин на причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат - смъртта на пострадалия Г., са правилно изведени/основаващи се на приетите фактически положения/ и се споделят изцяло от настоящата инстанция. На второ място, касаторът прави оплакване за явна несправедливост на наложените му наказания - лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенция. Контролираната въззивна инстанция е възприела за правилни изводите на първоинстанционния съд относно наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съотношението между тях, поради което е приела за справедлив определения размер на наложените на подсъдимия наказания. Като смекчаващи вината обстоятелства са ценени: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата професионална реализация, наличието на положителни личностни и служебни характеристични данни, обстоятелствата, свързани с профила му на водач на МПС – санкциониран е само два пъти по административен ред с фишове. Като отегчаващи обстоятелства са приети настъпилата смърт на две лица и причинени извън съставомерните телесни повреди - на частната обвинителка Е. Д.. Този състав счита, че при оценката на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция е допуснала определени неточности, които обаче не налагат промяна в размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, но следва да бъдат посочени. Неправилно контролираната инстанции е приела за смекчаващо вината обстоятелство факта, че подсъдимият е санкциониран по административен ред с фиш само два пъти. Спазването на нормативно регламентираните правила за движение по пътищата от водачите на МПС, е тяхно императивно задължение, поради което липсата на предходни нарушения на правилата за движение или наличието на незначителни такива, не може да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство. Напротив предходните нарушения на ЗДвП могат да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства, като тук вече от значение е преценката относно сериозността на нарушенията на наложените по административен ред наказания, времето на тяхното извършване, броя, степента на обществената им опасност и други. Невярна е направената от въззивния съд констатация, че първата инстанция е отчела като отегчаващо обстоятелство причинената смърт на две лица. Видно от мотивите на първоинстанционната присъда единственото отегчаващо обстоятелство, което е било ценено, са причинените на Е. Д. телесни увреждания. Дори да се приеме, че апелативният съд е отчел ново отегчаващо обстоятелство, той е допуснал нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не са отегчаващи тези обстоятелствата, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Така направените констатации не водят до променя в съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, още повече, че при тяхната преценка няма място за механичен формален подход, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В настоящия случай значимите за определяне на наказанието обстоятелства, преценени при хипотезата на чл. 54 от НК, в тяхната взаимна връзка и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, обуславят отмерването на законосъобразни и справедливи по размер наказания - лишаване от свобода в размер на три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, които са съответни на целите по чл.36 от НК. Неоснователно е искането на защитата за приложението на чл.55 от НК, тъй като смекчаващите обстоятелства не са многобройни или изключителни по характер, а и не е налице втората кумулативна предпоставка, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Горното дава основание на касационния съд да приеме, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, поради което въззивното решение на Апелативен съд – София следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските, направени от частния обвинител, ако той е направил това искане. В случая повереникът на тримата частни обвинители – Е. Д., П. Д. и Д. Д., в хода на съдебните прения отправи искане за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, като последните са във връзка с възнаграждението за процесуалното му представително пред ВКС. От представените договори за правна защита и съдействие се установява, че платените суми са в размер на по 1500лв. за всеки един от тях. Ето защо, подсъдимият следва да бъда осъден да заплати на частните обвинители, направените разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 242 от 10.06.2019г., постановено по внохд № 1261/18г. по описа на Софийски апелативен съд, 4 въззивен състав. ОСЪЖДА подсъдимия Г. П. Г. да заплати на частните обвинители Е. Д., П. Д. и Д. Д. направените пред ВКС разноски в размер на по 1500лева за всеки един от тях. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: