Р Е Ш Е Н И Е № 268 [населено място] ,15 януари .2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - първо наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ :СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря и М. Петрова с участието на прокурора А., като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 963/19 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. А. –Т. - защитник на подсъдимия М. В. К. срещу решение № 290 от 5.07.2019 г. на Апелативен съд – София по внохд № 1146/19 г. В жалбата са ангажирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подс. К.. Твърди се, че съдебните актове са постановени „при противоречие със събраните по делото доказателства, без да са изяснени фактическата и правна обстановка“. Съдилищата не са отчели, отсъствието на доказателства за авторството на деянието в лицето на подс. К.. В съдебно заседание пред ВКС адв. Т. поддържа касационната жалба с развитите в нея доводи. Оспорва извода на съставите по същество, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието и че то е извършено от подс. К.. Несъгласие се изразява с оценката на доказателствата – показанията на св. Н. и тези на св. К., които са кредитирани от съда за сметка на информацията съдържаща се в обясненията на подс. К. за това, че друго лице е управлявало процесния автомобил. Повереникът на частните обвинители- адв. П. застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Представителят на ВКП изразява позиция, че наведените в жалбата доводи са неоснователни и въззивният съд е приложил правилно закона, като е признал подсъдимия за виновен, без да е допуснал нарушения на процесуалните правила. Наказанието намира за несправедливо, тъй като то е с шест месеца над предвидения минимум, като от друга страна счита, че само ефективното му изтърпяване ще постигне предвидените в закона цели. Подсъдимият К. в последната си дума моли за справедливост. ВКС- първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните в рамките на предоставените правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК намери следното : Касационната жалба на адв. А.-Т. е неоснователна. С присъда от 26.03.2018 г. постановена по нохд № 277/15 г. Окръжен съд – Благоевград е признал подс. М. В. К. за виновен в това, че на 16.06.2013 г. на третокласен път ІІІ-108 в посока П. към [населено място] в района на кръстовището при „Зеленчуковата борса“ при управление на МПС л. а. БМВ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДП във вр. чл. 47,ал. 3 от ППЗДП, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на О. К. Й., след което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. Б, пр. 1, вр. ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1 от НК му е наложил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343Г от НК лишил подс. К. от право да управлява МПС за срок от четири години, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. По жалба на подс. К. и по протест на прокурор от ОП- Благоевград в САС е образувано внохд № 1146/18 г. С решение № 290 от 5.07.2019 г. САС е потвърдил атакуваната присъда изцяло. Касационната проверка на наведените от адв. А. – Т. оплаквания срещу въззивния съдебен акт сочи на тяхната неоснователност. На първо място, следва да се отбележи, че в голямата си част касационната жалба съдържа идентични доводи, с тези залегнали във въззивната, на които САС е дал изчерпателен отговор. Единственото ново възражение наведено в нея касае оценката на обясненията на подс. К., която въззивния съд е направил след дадените от него такива пред въззивната инстанция и тези от досъдебното производство приобщени в хода на проведеното съдебно следствие пред САС. На следващо място част от съображенията в касационната жалба представляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт, който не е сред основанията за касационна проверка. На последно място прочитът на касационната жалба сочи, че макар и да не е заявено изрично касационно основание - съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, то в нея на практика се съдържат съображения за тяхното наличие, изразило се в превратен и едностранчив доказателствен анализ, което налага настоящият съдебен състав да даде отговор първо на тях, тъй като евентуалното им наличие би направило безпредметно обсъждането на останалите възражения. Оплакването на касатора за допуснати от съдилищата отклонения в процесуалните правила е неоснователно. Въззивното съдебно решение не съдържа твърдените пороци, нито дава основание да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на съда. В изпълнение на задълженията си произтичащи от разпоредбите на чл. 13 от НПК и чл. 14 от НПК САС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички налични доказателства по делото. С оглед правомощията си на инстанция по фактите е провел допълнително въззивно съдебно следствие, като е приобщил по съответния процесуален ред в чл. 279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК обясненията на подс. К. депозирани в хода на досъдебното производство на л.137- л.139, т.2, в присъствието на защитник и е осигурил възможност той да даде обяснения за първи път пред него в хода на съдебното дирене, тъй като пред първата инстанция той не се е възползвал от това право. В тях подсъдимият е заявил, че друго лице, македонски гражданин с малко име Н. и фамилия С. или С., с когото бил в интимни отношения е управлявал МПС, причинил катастрофата, след което е напуснал местопроизшествието и се е отказал от заявеното от него в хода на досъдебното производство. Въззивната инстанция е подложила на внимателна проверка съобщеното и е направила всичко възможно да установи лицето от македонски произход. Изискала е справки от МВР –област Благоевград, Служба „Миграция“, Гранична полиция, Пътна полиция за наличието на регистрации на лица с имена: Н. С., Н. С., Н. С., Н. С.. След постъпване на отговорите по тях е предявила на подсъдимия снимковия материал от подадени две заявления за издаване на документи за самоличност на двама македонски граждани -Н. С. и Н. С. и след като подс. К. не е разпознал нито един от тях с основание е счела, че те нямат връзка с инкриминираните събития. Съдът е съпоставил обясненията на подсъдимия с останалия доказателствен материал- показанията на св. К., Н., с писмените доказателствени средства и др.и след като е счел че те са изолирани от него е отказал да им се довери. Несподеляемо е оплакването, че въззивният съд е подходил едностранчиво и тенденциозно при анализа на доказателствата, както сочи защитата, и че е обсъждал само обвинителните доказателства, игнорирайки информация в обясненията на подсъдимия за съпричастност на друго лице в причиняване на транспортното произшествие, защото в оспорения съдебен акт е направен детайлен и пълен анализ на всички относими към обвинението доказателствени източници и е даден изчерпателен отговор на наведените от страните възражения. Не може да бъде споделена отправената критика към въззивният съд за начинът, по който той е стигнал до извод за доказателствената обезпеченост на обвинителната теза срещу подс. К., тъй като аналитичната му дейност е извършена в съответствие с чл. 107, ал.5 от НПК. Съдът е обсъдил показанията от ДП на очевидеца на ПТП- св. Н., в които е заявил, че след удара видял „М.“ да слиза от БМВ и тези на св. В. -собственик на МПС- БМВ в които твърди, че е предоставил автомобила за управление на зет си- подс. К.. От вниманието му не е убягнала информацията съдържаща се в протокола за оглед и в показанията на св. К., от които се установява, че след удара била задействана въздушната възглавница пред шофьорското място и че е останала отворена предната лява врата на автомобила. Обсъдил е констатациите залегнали в медицинския документ за получените от подсъдимия наранявания, като ги е съпоставила с механизма на ПТП и изводите на КАТЕ относно вида и локализацията им и с описаните в протокола деформации на лекия автомобил. Аргументирано е отхвърлил възможността процесното БМВ да е управлявано от неустановен водач преди катастрофата, който да е избягал от местопроизшествието. В жалбата на адв. А. се твърди, че още на досъдебното производство подсъдимият дал „показания“, които отсъстват от доказателствения материал по делото и в които съобщил за това, че друго лице е управлявало автомобила и е причинило пътнотранспортното произшествие. Това възражение не държи сметка на изискването при постановяване на решението си, съдилищата да обсъждат и използват само доказателствени източници, събрани по предвидения на НПК процесуален ред, да не се позовават на такива, стоящи извън материалите по делото или на такива събрани в нарушение на процесуалния ред. В конкретния случай липсват основания да се счете, че при изграждане на вътрешното си убеждение, съдилищата се игнорирали източник, който би довел до различни изводи по правото, тъй като като такъв не биха могли да се обсъждат извън процесуалните изявления на подс. К. в ДП, поради това, че той е придобил процесуално качество на обвиняем и подсъдим, даващо му различна правна защита, от тази предвидена за свидетел. Защитата е разполагала с възможност още на досъдебното производство да сочи доказателства и да прави възражения по отношение на обема на приложените по делото материали, както и да иска събирането на оправдателни такива, но това не е било сторено. На следващо място пропускът в тази насока е саниран от въззивния съд с проведеното от него съдебно следствие. В тази връзка ВКС поддържа становището, че персоналната идентификация на автора на деянието в лицето на подс. К. е убедително защитена от въззивния съд, след подробен и задълбочен доказателствен анализ, позволяващ еднопосочен и несъмнен извод относно правно значимия факт- кой е управлявал МПС предизвикало пътния инцидент. Ето защо настоящият касационен състав прие, че съдът е изградил вътрешното си убеждение при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, поради което критиките на защитата към аналитичната и съдопроизводствената му дейности са лишени от основание и не предполагат извод за наличие на касационно основание по чл. 348,ал. 1, т. 2 от НПК. При това положение, не може да бъде споделено оплакването за неправилно приложение на материалния закон по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Последното е защитено в жалбата с твърдение за недоказаност авторството на деянието, отхвърляйки възможността подс. К. да е негов извършител. Изведената от доказателствената съвкупност фактология, позволява еднозначен и несъмнен извод за авторството на деянието в лицето на подс. К.. По изложените по горе съображения не са налице основания за неговото оправдаване, каквото искане е направено в касационната жалба. Подс. К. е управлявал МПС в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДП. Налице е причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата по чл. 21, ал.2 от ЗДП - управление на МПС със скорост от 159 км. ч. при ограничение за пътния участък от 50 км. ч. и настъпилия съставомерен резултат- смъртта на водача на другото МПС – Й.. В съответствие с установената фактология по делото е извода, че ако той бе спазил изискванията в закона и бе управлявал с разрешената скорост от 50 км.ч., би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като спре преди опасността, поради което правилно е била ангажирана наказателната му отговорност по чл. 343, ал.3 б. Б , вр. ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо, а съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като едновременно с това е в състояние да изпълни целите на чл. 36 от НК. В жалбата не са изтъкнати никакви съображения в насока на неговото смекчаване и касационната инстанция на свой ред не се натъкна на основания за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК, поради липсата на многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, като в тази насока съдебните състави са отчели всички релевантни обстоятелства по чл. 54 от НК в това число наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед неправилната преценка за безопасно извършване на маневрата, както и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието през 2013 г., които са наложили компенсирането на подсъдимия с определяне на наказание към минимума на санкционната част от нормата. Неговото ефективно изтърпяване, с оглед миналото осъждане и с оглед данните за личността на подсъдимия прави изпълними целите предвидени в чл. 36 от НК – да се въздейства превъзпитателно върху личността на подсъдимия и предупредително върху останалите членове от обществото. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290 от 5.07.2019 г. по внохд № 1146/2018 г. по описа на Софийски Апелативен съд. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.