Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 140


гр. София, 15.03.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1175 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решение N 260055/15.03.2021г. по в. т. д. N 750/2020г. на Апелативен съд–Пловдив, в частта, в която, след частична отмяна на решение от 24.08.2020г. по търг. д. № 266/2019г. на Окръжен съд - Стара Загора, са присъдени допълнително по 95 000 лева /над присъдената с първостепенното решение сума от 105 000 лева/ за всеки от ищците Н. А. Г. и Господин И. Г., представляващи обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина им - И. Г. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. до окончателното изплащане, както и по отношение на присъдената на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса и разноски, и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАд. в полза на адв. Ж. З..
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от И. И., поради неизползван предпазен колан и детска обезопасителна система. Според застрахователя, травматичните увреждания, получени от детето, се дължат на свободното движение на тялото му в купето на автомобила, а то, от своя страна е предизвикано от неизползването на обезопасителна система и предпазен колан. Твърди се, че съпричиняването на вредите от пострадалия е доказано по делото въз основа на изводите на съдебно-медицинската и автотехническата експертиза, като същото е най- малко 30 %. Същевременно касаторът счита, че присъдените обезщетения от 200 000 лева на всеки от ищците са прекомерно завишени и не кореспондират на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящото производство.
Ответниците по жалбата и ищци делото, Н. А. Г. и Господин И. Г., в писмен отговор заявяват, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна. Възприемат за верен направеният от съда правен извод, че възражението за наличие на съпричиняване е неоснователно и недоказано и не обосновава намаление на определените от съда суми, представляващи обезщетение за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди. Споделят приетото от въззивния съд, че според писменото заключение на КСМАТЕ, не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса дали би бил настъпил леталният изход и при използван предпазен колан или детска обезопасителна система, а само шансовете за преживяване биха били по-големи. В тази своя част намират обжалваното въззивно решение за постановено в пълно съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика по подобни казуси: решение № 76/22.06.2020г. по търг. д. № 771/2019г. на 2ро т.о. на ВКС, решение № 117/29.07.2016г. по търг. д. № 3806/2014г. на II т.о. на ВКС, решение № 71/14.07.2016г. по търг. д. № 1241/2015г. на I т.о. на ВКС, решение № 205/30.05.2015г. по търг. д. № 2976/2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 171/10.10.2013г. по търг. д. № 629/2012г. на II т.о. на ВКС и решение № 98/24.06.2013г. по търг. д. № 596/2012г. на II т.о. на ВКС. Също така считат, че размерите на присъдените на ищците обезщетения от Апелативен съд - Пловдив са в пълно съответствие с константната съдебна практика по сходни казуси: решение №81/14.06.2016г. по търг. д. №1529/2015г. на II т.о. на ВКС, решение № 215/03.02.2017г. по търг. д. № 2908/2015г. на I т.о. на ВКС, решение № 223/13.04.2017г. по търг. д. № 2273/2015г. на II т.о. на ВКС и решение № 1/05.02.2019г. по търг. д. № 1002/2018г. на I т.о. на ВКС. Претендират заплащане на направените съдебни и деловодни разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативният състав е намерил за установени елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ /отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на 8-годишния им син И.. Вредите са причинени в резултат на противоправно поведение на виновния водач — Исмира Б., която, на 11.06.2016г., управлявайки лек автомобил марка „БМВ 318Д“, с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушила правилата за движение по пътищата. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 ГПК, предвид влязла в сила на 24.04.2019г. присъда № 13/09.04.2019г. по н.о.х.д. № 62/2019г. на ОС - Стара Загора. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 КЗ /отм./, във вр. с чл.223 ал.1 КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” - със застрахователна полица № ВСг/30/115002122673, валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени вреди, съдът е взел предвид събраните по делото свидетелски показания. От показанията на свидетелите Е. - майка на ищеца Г. и от тези на свидетеля Х. - чичо на ищцата Г., е установено, че ищците и починалият им 8-годишен син са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Вследствие смъртта на сина си, ищците са претърпели значителни душевни болки и страдания, като след смъртта на И., у ищците настъпва коренна промяна, животът им се променил в негативен аспект. Ищецът Г. узнал за смъртта на сина си едва след два месеца /като пътник в същия л. а. ищецът също е претърпял травматични увреждания и е бил в болница/. Близките му не знаели как да му съобщят трагичното събитие, доколкото същият бил силно негативно психически повлиян от новината за смъртта на баща си /водач на л.а. „Опел“/, а впоследствие и от трагичния факт за смъртта на сина му. И двамата свидетели са посочили, че този факт е оказал изключително негативно влияние върху психиката му /„изпадна в шок“ - показанията на св. Е.; „той е на 100% съсипан“ - показанията на св. Х./. Научавайки новината за смъртта на детето си, ищцата Г. припаднала. Последиците от трагичното събитие довели до консултации с невролог и приемане на антидепресанти. След смъртта на сина им в семейството на ищците настъпва драматична промяна вследствие загубата на най-ценното – на дете.
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от субективна страна преките последици от емоционален и психически характер по отношение на ищците от смъртта на сина им, както и от обективна страна - че починалият И. е бил в изключително ниска възраст, малолетен, едва на 8 години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата възраст, е най-тежката загуба за родителя и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, въззивната инстанция е намерила, че ищците са претърпели психически, морални болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи имуществено изражение в размер на по 200 000 лева за всеки от тях.
Апелативният състав е определил за спорен и въпросът за наличието на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, чрез неползването на детска обезопасителна система или предпазен колан- неспазване на задължението, визирано в чл.137а, ал.1, във вр. с чл.137в ал.2 от ЗДвП. Във връзка с нето въз основа на заключението на комплексната експертиза съдът е установил, че пострадалият е бил на задната седалка на лекия автомобил, в лявата част зад шофьорското място. При сблъсъка на двата автомобила тялото на пострадалия е продължило своето движение в посока напред, наляво и нагоре, при което е контактувало с облегалката на седалката на водача и с тавана на автомобила. Съобразени са и описаните и отразени в съдебномедицинска експертиза на труп № 174/2016г. увреждания на пострадалия, а именно: черепно-мозъчна травма - счупване базата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета; счупване на носни кости с разкъсно-контузна рана и охлузване по външния нос; гръдна травма - счупване на ребра в дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на сърцето; вдишва кръв в белите дробове; кръв в коремната кухина; пропукване капсулата на слезката; анемия на вътрешните органи;счупване на дясната бедрена кост и костите на дясната подбедрица с кръвонасядане на меките тъкани около тях; счупване на лява бедрена кост; счупване костите на лявата предмишница; счупване на срамните кости на таза; кръвонасядания и отоци по челото, дясната повърхност на лицето и дясна слепоочна област нае лицето. Решаващият състав е кредитирал категоричното заключение на вещите лица, че при така описаната характеристика на травмите - анатомично разположение и тежест, се изключва ползването на предпазен колан или обезопасителна система, както и че по делото липсват данни за използвани от пострадалия детска обезопасителна система и предпазен колан /като автомобилът е бил фабрично оборудван с триточкови предпазни колани/.
Въз основа на писменото заключение от комплексната експертиза съдът е счел, че не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса - дали би настъпил леталният изход при използван предпазен колан или детска обезопасителна система, само шансовете за преживяване биха били по-големи. Отчел е категоричния извод на вещите лица, че при ползване на система за обезопасяване на деца от съответната група и клас /която, според експертите следва да бъде обезопасителна система от група II - за деца с тегло между 15 и 25кг. или от група III - за деца с тегло между 22 и З6кг./, не би следвало да се получат само уврежданията на бедрените кости, тазовите кости и травмата на главата. Това не се отнася за другите, съществено опасни за здравето и живота увреждания, описани в съдебномедицинска експертиза на труп №174/2016г. - гръдна травма - счупване на ребра в дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на сърцето; вдишва кръв в белите дробове; кръв в коремната кухина; пропукване капсулата на слезката. Въз основа на възприетото съдът е намерил за недоказано, че и при евентуално ползване на посоченото обезопасително средство от страна на пострадалия, крайният вредоносен резултат - леталният изход би бил предотвратен - само при установяването на който факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 ЗЗД. Същевременно категорични в тази насока са разясненията, дадени в съдебно заседания от вещите лица- пояснено е, че при всички положения и с предпазен колан, биха настъпили тези травми на вътрешните органи, поради високата скорост на двата автомобила, както и, че травмите биха били точно толкова тежки и би имало само разлика в локализацията на уврежданията. Направен е извод, че за да бъде основателно възражението за съпричиняване, ответникът следва да се установи категорично по пътя на пълно и главно доказване, че крайният вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този факт биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 ЗЗД. Като страна, черпеща изгодни последици от установяването на този факт, доказателствената тежест за установяването му се носи от застрахователя. Приносът на пострадалия трябва да е конкретен, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. С оглед на изложеното е прието, че възражението за наличие на съпричиняване е неоснователно и недоказано и не обосновава намаление на горепосочените суми, представляващи обезщетение за репарирани на причинените на ищците неимуществени вреди.
В заключение решаващият състав е приел, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени над сумата от 105 000 лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 11.06.2016г., като застрахователното дружество следва да заплати на ищци допълнително обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 95 000 лева на всеки от тях.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно възприетата липса на принос от пострадалия във вредоносния резултат, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалбата оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235 ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 157/11.02.2016г. по т. д. № 3638 /2014 г. на I т.о. на ВКС, решение № 42 по гр .д. № 5488 /2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 42 по т. д.№ 799/ 2011г.. на II т.о. на ВКС, решение № 36 по т. д. № 2366 / 2013г. на II т.о. на ВКС, решение № 197 по гр. д. № 7364 / 2013г. на III г.о. на ВКС, решение № 217 по гр. д. № 761/2010г. на IV г.о. на ВКС и решение № 146 по т.д. № 2687 /2014г. на II т.о. на ВКС.; 2/ Изводът на вещото лице съдебен лекар, че при поставен колан шансовете за преживяване на детето са били значително по-големи, обосновават ли обективни данни за съпричиняване на вредата от пострадалия?; Твърди се наличие на противоречие на атакувания акт с: решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС и решение № 43/15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на II т.о. на ВКС.; 3/ Нарушават ли критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД присъдените обезщетения за неимуществени вреди по 200 000 лв. на всеки от ищците?“ Касаторът се позовава на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК – очевидна неправилност.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Процесуалният въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като противно на твърдението на касатора, въззивната инстанция е обсъдила доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях е извела своите фактически и правни изводи, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Втория въпрос в изложението се основава само на един от изводите на комплексната експертиза, игнорирайки останалите направени от нея, поради което сам по себе се въпросът не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като изводът на съда за липса на съпричиняване на вредоносния резултат е базиран не на отделни, а на всички констатации на вещите лица, вкл. на тези, направени при приемане на заключението в съдебното заседание. Следва да се отбележи и, че обжалваното решение е постановено в пълно съответствие с практиката на ВКС относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, според която в тежест на ползващото се от възражението за съпричиняване лице е при условията на пълно и главно доказване да установи приноса на пострадалото лице за настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай, вещите лица са категорични, че дори да беше използван предпазен колан от пострадалия, част от съществените не само за здравето, но и за живота увреждания - гръдна травма - счупване на ребра в дясна гръдна половина с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията, контузия на сърцето, вдишване на кръв в белите дробове, кръв в коремната кухина; пропукване капсулата на слезката, биха настъпили, поради което крайният вредоносен резултат - леталният изход не би бил предотвратен. Вещите лица не са направили категоричен извод, че при ползването на обезопасително средство, не би настъпила смъртта на детето, като заключението, че шансовете за преживяване на детето биха били значително по-големи, не доказва при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между нарушението на правилата за движение и смъртта на сина на ищците.
Трети въпрос, дали конкретно присъденият размер на обезщетенията от по 200 000 лева на всеки от ищците отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, е въпрос относно правилността на акта, чийто отговор е обусловен от преценка на установените по делото факти, поради което не е предмет на разглеждане в селективната фаза на касационното производство. Дори да се приеме, че спрямо въпроса е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не са осъществени допълнителните такива по т.1 или т.3. Решаващият състав е постановил решението си в пълно съответствие с ПП на ВС № 4/68г., като е съобразил посочените в него критерии, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, извършил е съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, поради което въпросът относно приложението на чл.52 ЗЗД не обуславя наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетения за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението. Съответствието на обжалвания акт със задължителната практика на ВКС изключва и проявлението на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като ПП на ВС № 4/68г. е задължително и за съставите на ВКС, съгласно чл.130 ЗСВ, като не е налице промяна на обществените условия или на законодателството, водещи до необходимост от промяна на тълкуването.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ответниците по касацията, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да се присъдят направените от тях разноски от по 3400 лева - заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки от тях.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение N 260055/15.03.2021г. по в. т. д. N 750/2020г. на Апелативен съд–Пловдив в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Господин И. Г., ЕГН [ЕГН], и на Н. А. Г., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 3400 лева на всеки от тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.