Р Е Ш Е Н И Е № 524 гр.София, 08.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Чобанова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1760 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Т. С. против присъда № 79 от 16.07.2012 г. на Разградския окръжен съд по в. н. о. х. д № 187/2012 г. Изтъкват се доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се нарушено право на защита, несъставомерност на деянието и явна несправедливост на наложеното наказание. Направени са алтернативни искания – за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, за изменяване на присъдата и преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав на престъпление, както и за намаляване при условията на чл. 55 НК на наказанието на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) поддържа жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са били допуснати посочените нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 79 от 16.07.2012 г. по в. н о. х. д. № 187/2012 Разградският окръжен съд е отменил оправдателната присъда № 17 от 23.05.2012 г. по н. о. х. д. № 33/2012 г. на Районния съд – гр.Кубрат и е признал подсъдимия С. Т. С. за виновен в това, през периода 10.09.2007 г. – 30.09.2008 г. в гр.Р., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – председател на ППК „Д.”, с Т., съзнателно да се е ползвал от неистински официални документи (протокол № 07 от 10.09.2007 г., № 09 от 10.03.2008 г. и № 12 от 4.08.2008 г. за заседания на управителния съвет) пред [фирма] и [фирма], поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 310, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. В нея се развиват поредица от доводи, с които се подкрепя основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Според защитника, въззивният съд не е разполагал с правомощия по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК. След като в първата инстанция не е имало съответно обвинение, незаконосъобразно е осъдил подсъдимия за престъпление по чл. 316 НК, което е различно от предявеното с обвинителния акт по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, непроменено по реда на чл. 287 НПК пред първоинстанционния съд. Вярно е, че по правило въззивният съд не може да постанови осъдителна присъда по нова правна квалификация на деянието, ако това обвинение не е било повдигнато от прокурора, т. е. без да е имало съответно обвинение пред първоинстанционния съд (обвинението, въведено с обвинителния акт или надлежно повдигнато ново обвинение по реда на чл. 287 НПК). Когато обаче съществува основание за преминаване от съответната правна квалификация към същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при отсъствието на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, въззивният съд разполага с правомощия по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК да промени правната квалификация и да осъди подсъдимия за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В такава ситуация по същите факти и обстоятелства подсъдимият е имал възможност ефективно да се защитава. В конкретния случай обаче, процесуалната си позиция по този въпрос въззивният съд е мотивирал със съображенията, че в обвинителния акт са били описани всички съществени обстоятелства, а именно „че документите са с невярно съдържание, представени са били пред банки, като подсъдимият е съзнавал, че са с невярно съдържание” (л. 4 от мотивите). Противно на изложените мотиви, според диспозитива на присъдата подсъдимият С. е осъден за съзнателно използване на неистински документи – протоколи от решения на управителния съвет на кооперацията, които не са били подписани от лицата, посочени като техни автори. Значимото разминаване между съдебните мотиви и диспозитива на присъдата не позволява да се провери процесуалната дейност на съда от гледна точка на законосъобразност, респективно на подсъдимия да разбере причините, поради които съдът е счел, че фактическото обвинение, внесено с обвинителния акт дава възможност за преквалификацията на деянието. По същата линия основателни са и оплакванията на защитника на подсъдимия, че съдът не е обсъдил конкретни свидетелски показания (на св. В.), а това е довело до осъждането на подсъдимия за деяние, което е несъставомерно по съответния текст от НК. Мотивите в тази част на присъдата не отговарят на изискванията по чл. 305 НПК, които и въззивният съд е бил длъжен стриктно да съблюдава по силата на чл. 339, ал. 3 НПК. От тях изобщо не личи съдът обстойно да е изследвал доказателствените материали, включително да е обсъждал свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Такива мотиви не позволяват на Върховния касационен съд да провери възражението на защитника за незаконосъобразно игнориране на важни доказателства от съществено значение за невинността на подсъдимия поради отсъствието на съставомерен елемент – прекия умисъл на дееца, който законът изисква за посоченото престъпление. В тази връзка Разградският окръжен съд лаконично е отбелязал, че подсъдимият Т. е знаел за неистинските протоколи, щом такива заседания не са били провеждани и такива решения не са били взимани от управителния съвет на кооперацията. Изложената аргументация всъщност се отнасят до съдържанието на протоколите – до това дали отразеното в тях отговаря или не на обективната действителност. В мотивите обаче липсват съображения защо съдът приема, че съзнанието на подсъдимия е обхващало всички съществени фактически обстоятелства, в т. ч. неистинността на документите, които е използвал (че протоколите, материализиращи взето решение да се поискат кредити, не са били подписани от членовете на управителния съвет, посочени като техни съставители) при възприетото фактическо положение, че в тяхното съставяне подсъдимият Т. участие няма. Ето защо Върховият касационен съд намира, че непълните, неясните и противоречиви мотиви по основни въпроси, поставени за разрешаване по делото запълват съдържанието на съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, чиято последица е отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това е излишно да се обсъждат другите оплаквания в жалбата на защитника - по приложението на закона и справедливостта на наложеното наказание на подсъдимия. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 79 от 16.07.2012 г. на Разградския окръжен съд по в. н. о. х. д № 187/2012 г. срещу подсъдимия С. Т. С. и връща делото на Разградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: