6 Р Е Ш Е Н И Е № 33 гр. София, 26 февруари 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Т. Комов, изслуша докладваното от съдия Рушанова дело № 653/2018 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Софийска апелативно прокуратура, жалби на частните обвинители и граждански ищци А. М., М. В. и А. В. и на техния повереник, както и по жалба на защитника на подс. Н. Н. срещу решение № 70/27.02.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 1505/17г. по описа на същия съд. С касационния протест се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Възразява се срещу процесуалната дейност на съда, довела до извода, че не е налице квалифициращия признак по чл. 116, ал.1, т. 9 от НК - „убийството да е извършено предумишлено”, а оттам и до неправилност на въззивното решение, с което е потвърдено оправдаване на подсъдимия по този квилифициращ признак. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. В същата насока са оплакванията и на частните обвинители, които претендират неправилност на съдебния акт, в частта му с която подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил убийството с предумисъл. В касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци се оспорва и размера на уважените граждански искове, като се иска уважаването им в пълния им предявен размер. Недоволен от въззивното решение останал и подсъдимия, който чрез защитника си го е обжалвал. В касационната жалба се съдържат твърдения за наличието на всички касационни основания, като се претендира незаконосъобразност на решението както в наказателно-осъдителната му, така и в гражданско-осъдителната му част. Заявява се, че делото е решено при непълнота на доказателствата, при повърхностен анализ на част от доказателствените материали, а това е обусловило и неправилни заключения по фактите и по приложимото право. Справедливостта на наложеното наказание се оспорва с доводи за неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства и подценяване значението на други такива констатирани от съдилищата. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият не се явява. За него е постъпил акт за смърт №1145/01.09.2018 година и удостоверение за наследници. От последното се установява, че наследници на починалия подсъдим са Д. Н. С., И. Н. К. и П. Н. Н.. Редовно призовани за участие в касационното производство наследниците на подсъдимия Д. Н. С. и И. Н. К. са представили съдебни удостоверения за вписани в специалната книга на Софийски районен съд откази от наследството. Наследникът на подсъдимия – П. Н. Н., нередовно призован, след предприети процесуални действия за установяване на актуалното му местонахождение, не се явява и не взема отношение по производството и предявените граждански искове. В съдебно заседание на касационния съд повереникът на гражданските ищци поддържа касационната жалба в гражданската й част и пледира за неяното уважаване. В тази насока пледират и явилите се граждански ищци. Прокурорът поддържа становище, че съдебните актове на предходните инстанции следва да бъдат отменени в наказателните им части, а воденото против подсъдимия Н. наказателно производство да бъде прекратено поради смъртта му. Намира жалбите на гражданските ищци с претенция за увеличаване размера на присъденото обезщетение за неоснователни. В срока на изготвяне на касационното решение е постъпила молба от гражданските ищци А. М., М. В. и А. В. за конституиране на наследниците на починалия подсъдими като страни в наказателното производство, тъй като направените откази от наследство са недействителни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 26.10.2017г., постановена по нохд № 1756/2016г. Софийският градски съд признал подс. Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН] за виновен в това, че на 20.07.2015г. в [населено място], около 15,55ч. умишлено умъртвил А. Г. В. с ЕГН [ЕГН], поради което на осн. чл.115 във връзка с чл.54 от НК му наложил наказание 11/единадесет/ години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата подс. Н. е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.9 във връзка с чл.115 от НК - за това убийството да е извършено предумишлено. С първоинстанционната присъда подс. Н. е осъден да заплати поотделно на всеки от гражданските ищци А. М. М., М. А. В. и А. А. В./ съответно съпруга, дъщеря и син на починалия А. Г. В./ обезщетение за причинените им лични неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, като до пълния предявен размер от 500 000/петстотин хиляди/ лева гражданските им искове били отхвърлени. По протест на прокурор, жалба от частните обвинители и граждански ищци и жалба на подсъдимия е образувано внохд № 1505/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с постановяването на атакуваното понастоящем решение. С него въззивният съд упражнил правомощията си по чл. 334, ал. 1, т. 3 и чл. 337, ал. 2,т. 1 от НПК, като изменил първоинстанционната присъда – увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание от 11/единадесет/ години лишаване от свобода на 17/седемнадесет/ години лишаване от свобода. На осн. чл. 189 от НПК подс. Н. бил осъден да заплати направените по делото разноски, включително и тези на частните обвинители и граждански ищци, както и държавната такса върху уважените граждански искове. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена. След образуване на касационното производство подсъдимият Н. К. Н. починал на 10.08.2018г., видно от препис – извлечение от акт за смърт № 1145/01.09.2018година. Това обстоятелство е настъпило по време на наказателното производство, поради което са налице предпоставките на чл.354, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.4 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и изменената с него първоинстанционна присъда в наказателните им части и прекратяване на наказателното производство. На отмяна подлежат съдебните актове и в частта им относно присъдените разноски, доколкото съгласно чл.190, ал.1 от НПК в случай на прекратяване на наказателното производство, направените разноски остават за сметка на държавата. Въззивното решение е било атакувано както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната му част. Затова, независимо от констатацията за смърт на подсъдимия и предпоставките за прекратяване на производство в наказателната му част, съобразно задължителните указания на ОСНК на ВКС в ТР №1/2013г. по т.д. № 2/2012г., касационната инстанция дължи произнасяне по разгледаните от първата и въззивна инстанция граждански искове на гражданските ищци за причинените им от деянието на подсъдимия лични неимуществени вреди. Жалбите са неоснователни. Въззивният съд правилно е утвърдил изводите на първоинстанционния съд относно уважаването на предявените против подсъдимия Н. от гражданските ищци граждански искове в размер на по 150 000 лева за всеки от тях ведно със законните последици и отхвърлянето им до пълните им размери от по 500 000 лева. За да достигне до този извод, въззивният съдебен състав е преценил, че правилно първоинстанционният съд е приел, че престъпното деяние е било извършено виновно и се намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилия противоправен резултат – смъртта на А. В. – съпруг на гражданската ищца А. М. и баща на гражданските ищци М. В. и А. А. В.. Закономерно е съобразено, че деянието представлява непозволено увреждане, поради което правилно е била ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия по чл.45 от ЗЗД. На основата на верен и задълбочен анализ на доказателствените материали контролираните инстанции са приели, че на 20.07.2015г. в офис в сграда в [населено място] подсъдимият Н. умишлено умъртвил А. В., като произвел два изстрела с носения от него пистолет марка CZ, модел 92 в областта на гръдния му кош. Установено е, че в резултат на прострелванията на пострадалия са причинени две огнестрелни наранявания, със засягане на белите дробове и гръдната аорта, довели до остра кръвозагуба- увреждания, несъвместими със живота на пострадалия, при които смъртта е била неизбежна. И двете съдебни инстанции еднозначно са заключили, че доказателствената съвкупност не позволява извеждането на категорично заключение подсъдимият Н. да е действал при „предумисъл”, но действията му навеждат на извода за наличието на пряк умисъл за умъртвяване на жертвата. Поведението му е било обусловено от дългогодишна ескалация на напрежение по повод планове за съвместен проект с пострадалия, но не е било предизвикано от последния чрез проява на противоправно поведение - било чрез думи, било чрез действия. Така посоченото недвусмислено указва на извършено от подсъдимия Н. непозволено увреждане, поради което съгласно чл. 45 от ЗЗД на наследниците на жертвата се дължи обезщетение за действително претърпените от тях лични неимуществени вреди от смъртта на техния близък, настъпила в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление. Контролираните инстанции законосъобразно са изследвали и този въпрос, като съгласно критерия за справедливост правилно са счели, че справедливо е да се присъди на всеки един от ищците обезщетение в размер на по 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане. Извън всяко съмнение съпругата и децата на жертвата А. В. са преживели един от най –тежките житейски удари – внезапната и при трагични обстоятелства смърт на своя съпруг и баща. Между него и семейството му са съществували близки и топли отношения, както и им е оказвал значителна материална и морална подкрепа. Затова фактът на преживените от гражданските ищци действителни болки и страдания е правилно приет от инстанциите по същество, които с основание са заключили, че справедливо обезщетение за тях е сумата от по 150 000 лв.- за всеки от тях. При така изтъкнатото ВКС не констатира в гражданската част на атакуваното решение да са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което искането за увеличаване размера на уважените граждански искове е неоснователно. По повод депозираната допълнителна молба от касаторите-граждански ищци, следва да се отбележи, че в настоящето производство касационният съд не разполага с правомощия да извършва проверка на валидността на направените от наследниците на починалия подсъдим откази от наследството, нито дали са налице предпоставките по чл. 49, ал.2 от Закона за наследството. Щом съдилищата са установили по безспорен начин деликта и не са допуснали нарушения на процесуалния и материалния закон, както е в настоящия случай, съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 70/27.02.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 1505/17г. по описа на същия съд, както и изменената с него присъда от 26.10.2017г. на Софийски градски съд, постановена по нохд № 1756/2016г. по описа на същия съд, в наказателните части и в частта за разноските, като на основание чл.24, ал.1, т. 4 от НПК ПРЕКРАТЯВА воденото срещу Н. К. Н. наказателно производство. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/27.02.2018г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 1505/17г. по описа на същия съд гражданско-правната му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: