1 Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 08.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 16 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по подадена от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. В. С. молба за отмяна на влязло в сила решение № 687 от 26.04.2011г. по т. дело № 528/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след частична отмяна на решение № 43 от 04.06.2010г. по т. дело № 1637/2007г. ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 15 255 лв., представляваща неплатени наемни вноски за месеци октомври, ноември и декември 2004г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2007г. до окончателното й плащане, както и 2 915,80 лв. разноски за двете инстанции. Молителят поддържа становище, че решението следва да бъде отменено, тъй като между страните са постановени две съдебни решения по идентични дела, в които въпросът дали наема на помещението е платен е решен по различен начин - с настоящото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца претендираните от наемодателя суми, представляващи неплатен наем по сключен между от [фирма] и [фирма] договор за наем, а с решение № 221 от 18.01.2013г. по т. дело № 1270/2011г. на ВКС е отхвърлен предявеният на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД иск от [фирма] срещу [фирма] по аргумент, че ответникът е погасил задълженията си. Молителят твърди, че съществува нотариална покана от 21.12.2005г., изходяща от наемодателя [фирма], в която се съдържат признания на управителя на наемодателя, че наемната цена за м. декември 2005г., дължима до 03.12.2005г., не е платена и че остават дължими наема за м. декември 2005г. и обезщетение за лишаване от ползването. Според молителя това извънсъдебно признание чрез официален документ /нотариалната покана/ заедно с констатацията на икономическата експертиза за липса на осчетоводени вземания в счетоводството на ищцовото дружество – наемодател към наемателя за периода след 09.06.2004г. обхващат исковия период, а заедно с показанията на свидетелката В. П. водят до извода за неоснователност на предявения иск. Направено е искане решение № 687 от 26.04.2011г. по т. дело № 528/2010г. на Софийски апелативен съд да бъде отменено, искът да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Т. оспорва молбата за отмяна и поддържа становище, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Релевира доводи, че идентичността на доказателствата не обуславя идентичност на предмета по двете дела, а при предявяване на частичен иск със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право, като при предявяване на нов иск за останалата част от спорното право ищецът не може да се позовава на формираната сила на пресъдено нещо. Поддържа, че исковите претенции по двете дела са различни по основание и петитум. Ответникът моли молбата за отмяна на решението на Софийски апелативен съд да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК – адвокатско възнаграждение в размер 1 000 лв. Върховен касационен съд на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди обсъди инвокираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу влязло в сила решение в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С влязло в сила решение № 687 от 26.04.2011г. по т. дело № 528/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, чиято отмяна се иска, въззивната инстанция е отменила частично решение № 43 от 04.06.2010г. по т. дело № 1637/2007г. на Софийски градски съд и е осъдила ответника [фирма], [населено място] да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата 15 255 лв., представляваща неплатени наемни вноски за месеци октомври, ноември и декември 2004г. по договор за наем от 15.12.2003г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2007г. до окончателното й плащане, както и 2 915,80 лв. разноски за двете инстанции. С решение № 221 от 18.01.2013г. по т. дело № 1270/2011г. ВВърховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение е отменено решение № 1429 от 14.07.2011г. по т. дело № 614//2010г. на Софийски апелативен съд и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 15 255 лв. – наемна цена за м. юли, август и септември 2004г. по договор за наем от 15.12.2003г., ведно със законната лихва от 29.06.2007г. и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 4 455 лв. За да бъде уважена молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди атакуваното решение друго влязло в сила решение, което му противоречи. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато съществува пълна субективна и обективна тъждественост по различните производства, по които са постановени противоречиви решения, т. е. да са между същите страни и да имат един и същ предмет. В настоящия случай е налице субективен идентитет между страните по двете искови производства, но липсва обективна тъждественост между делата по отношение на периода на претендирания наем. Предмет на спора по настоящото дело е заплащане на наем за месеците октомври, ноември и декември 2004г., а решение № 221 от 18.01.2013г. по т. дело № 1270/2011г. на ВКС, ТК, второ отделение е постановено по иск за заплащане на наем за месеците юли, август и септември 2004г. За отделните периоди от време е възможно да се постановят различни решения в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства, имащи значение към релевантния период, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита, направени възражения и използвани защитни средства от ответника. Въз основа на изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат. Молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за настоящото производство в размер 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 687 от 26.04.2011г. по т. дело № 528/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], кв. Л., [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3 сумата 1 000 лв. /хиляда лева/ - направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.