Ключови фрази
Контрабанда по чл. 242, ал.1, б. а, б, в, д, е, ж, з НК * тежест на деяние


Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1726/2012 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 488

гр.София, 29 ноември 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ

със секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1726/2012 година

Касационното производство е образуван по протест на прокурор от Великотърновската апелативна прокуратура и жалба от подсъдимия Н. П. К. против решение № 150 от 5.VІІ.2012 год. по внохд № 129/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
В протеста се възразява срещу отмяната от апелативния съд на постановеното в първата инстанция отнемане на моторно превозно средство на основание чл. 242,ал.8 НПК.В тази част въззивното решение се счита постановено в нарушение на материалния закон,което твърдение е подробно мотивирано.Искането е за отмяна само в посочената част,в която част да бъде повторно разгледано от апелативния съд.
В жалбата си подсъдимият се позовава на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК,без да излага подкрепящи го доводи.Иска или да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението,за което е осъден-чл. 242,ал.1,б.”б” във вр. с чл. 18,ал.2 НК-или деянието му да бъде квалифицирано като маловажен случай на контрабанда и наказанието му да се намали на глоба в рамките на предвидената по чл. 242,ал.6 НК.
В съдебно заседание представителят на ВКПр,подсъдимият и упълномощеният му защитник поддържат подадените протест и жалба,като всяка от страните намира на неоснователни възраженията на противната страна срещу правилността на оспорвания съдебен акт.
ВКС установи:
С присъда № 14 от 26.ІІІ.2012 год. по нохд № 365/2011 год. на Русенския окръжен съд,подсъдимият Н. П. К. е признат за виновен в това,че на 20.VІІ.2010 год. е направил опит,останал недовършен по независещи от волята му причини,да пренесе през ГКПП „Дунав мост” от България в Румъния стока за производствени или търговски цели в големи размери-5 807 кг раздробен тютюн от сортовете „В.” и „Бърлей” на обща стойност 580 700 лв.-за което деяние,извършено без знанието и разрешението на митницата и чрез използване на неистински документи-международна товарителница и инвойс фактура с вид на издадени от несъществуващото”Папир индустри”АД,гр. Пловдив-и на основание чл. 242,ал.1,б.”б” и „д” във вр. с чл. 18,ал.2 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и на 20 000 лв. глоба.На основание чл. 66 НК лишаването от свобода е отложено от изтърпяване за срок от 3 години.На основание чл. 242,ал.7 и 8 НК са отнети в полза на държавата предметът на контрабандата и послужилото за превозването/пренасянето му моторно превозно средство-товарен автомобил И. с рег. № РВ 9620 МА и полуремарке АЧЕРБИ към него с рег. № РВ 5518 ЕН-ведно със съответните свидетелства за регистрация .
С протестираното и обжалвано решение горната присъда е изменена като стойността на предмета на контрабандата е намален до размера на 3 484.20 лв.и подсъдимият е оправдан по чл. 242,ал.1,б.”д” НК.Отменено е и приложението на чл. 242,ал.8 НК.
Протестът,насочен единствено против отмяната от въззивния съд на отнемането на превозното средство, послужило за превоза/пренасянето на контрабандната стока, е неоснователен.Макар прокурорът да е прав,от една страна, като твърди,че „тежест/та/ на престъплението” по смисъла на чл. 242,ал.8 НК не е „тъждествено” с „пазарната” или „паричната” стойност на предмета на контрабандата,връзката на двете-още и с естеството на предмета на това престъпление-е безспорна /ал. 2 и 3,4,6 на чл. 242 НК/.От друга страна повечето от сочените в протеста обстоятелства,считани за утежняващи конкретното престъпление и налагащи приложението на ал.8 на чл. 242 НК,съвсем нямат приписаното им значение.Така в нарушение на чл. 56 НК, подалият протеста прокурор е наблегнал на обстоятелството,че при контрабандата са били използвани неистински документи,когато тяхното използване е сред обстоятелствата,”взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление”;на „доказаното съзнаване от страна на подсъдимия,че превозва...тютюневи изделия или вещи с преимуществено съдържание на тютюн”,при липсата на каквото „съзнаване” поведението на К. не би било съставомерно изобщо или не би съставлявало такова престъпление;на „житейски нелогичните обяснения” на подсъдимия,за които той не би могъл да бъде упрекнат,както не би могъл да бъде упрекнат ако изобщо откаже да дава обяснения. Неясно защо в протеста са изтъкнати установените факти,че текстът в използваната от подсъдимия неистинска товарителница е изпълнен от съвместно живеещата с него и разпитана като свидетел П.Н.,която вероятно е автор и на подписите,положени в същата товарителница и в използваната от К. също неистинска инвойс фактура;че К. е „лице с богат опит в международните превози” и че престъплението било извършено „в тъмната част от денонощието”,в която част се „предполага”,че „бдителността на съответните длъжностни лица е занижена”.По повод на последното,по-специално,твърдение-остротата на 24-часовата бдителност от съответните в смяната си „длъжностни лица” е безпредметно да се коментира-се налага припомнянето,че деянието е извършено в един от горещите летни месеци и предварително направена от прокурора справка би могла да установи напр.,че датата на престъплението е била една от тези,в които е съществувала забрана за движение на тежкотоварни автомобили през повечето часове от светлата част на денонощието,и справката да направи ненужно посочването на този,и без това ненужен,довод.Вдействителност единствения довод, относим към исканото с протеста,е този за обема на контрабандния товар,но той не е достатъчен да се уважи искането за отмяната-частично-на въззивното решение.Съпоставено със стойността му,теглото от близо 6 т на контрабандно превозената до и на границата смес от тютюневи жили и тютюнева карантия /несъмнено предназначена за производствени цели при експертно установената пред въззивния съд и приета от него негодност за употреба без множество,поне 8,последващи обработки/ не може да има съществено-още по-малко решаващо-значение и единствено да обуслови отнемането на послужилото за превозването/пренасянето превозно средство.При негова стойност,надвишаваща повече от 10 пъти стойността на предмета на контрабандата и липса у последната на каквито и да било белези на отрицателна изключителност и откъм деянието,и откъм дееца,въззивният съд законосъобразно е преценил,че няма място за прилагането на чл. 242,ал.8 НК.
В жалбата от подсъдимия-както вече се спомена-са посочени всички касационни основания,но не и доводите,които евентуално биха ги подкрепяли.Демонстрираното с такава жалба несериозно отношение към използваната възможност за проверка и от касационната инстанция е индиция,че К. не разполага с доводи,оборващи материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение,нито с такива срещу справедливостта на наложената му кумулативна санкция,а за ВКС не съществуват процесуални изисквания,аналогични и дори сходни с тези по повод на въззивна жалба,налагащи излагането на съображения по ненаправени конкретни възражения срещу правилността на проверявания съдебен акт.
Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в посочения състав на трето н.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 5.VІІ.2012 год. по внохд № 120/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: