Р Е Ш Е Н И Е № 345 София, 13.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№314 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н., А. В. Н., Л. П. Ш., Н. Г. П. и Н. П. И. срещу решение №914 от 18.02.11г. по гр.д.№3760/07г. на Софийски градски съд. Жалбоподателите поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на доказателствения материал, както и за нарушение на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Ответниците в производството В. К. Т., Р. К. М. и Т. С. Й. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Ответникът [фирма] поддържа, че спрямо него решението на въззивния съд е процесуално недопустимо. Ищците нямали правен интерес да предявяват установителен иск за собственост, при положение, че дружеството било във владение на спорния имот. С определение №387/21.05.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса на кого следва да се възстанови собствеността на имота, получен при замяна по ЗТПС, при наличие на предпоставките на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Принцип на реституцията по ЗСПЗЗ е, че се възстановяват земите, които са притежавани към момента на образуване на ТКЗС. Дори когато са били предмет на замяна по ЗТПС /отм./, по правило се възстановяват земите, притежавани преди замяната – чл.18з, ал.3, изр.1 ППЗСПЗЗ. Само ако получените в замяна земи са били отчуждени или застроени, замяната остава в сила, все едно че е осъществена между двама собственици – чл.18з, ал.3, изр.2 и 3 ППЗСПЗЗ. Следователно – ако са налице условията на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, на възстановяване подлежи не земята, която е притежавана към момента на образуване на ТКЗС, а земята, която е получена при замяната. В този смисъл е практиката на ВКС по прилагането на чл.18з, ал.3 ЗСПЗЗ. Тези правила следва да се приложат и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 10.12.04г. по гр.д.№5223/99г. на Софийския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Б. В. Н., А. В. Н., Л. П. Ш., Н. Г. П. и Н. П. И. срещу Р. С. И., А. Г. С., Р. К. М., В. С. Б., П. Д. Б., С. Д. Т., Т. Д. Т. /последните трима – заместени от наследниците си В. К. Т., М. А. Т., Е. С. Т., М. С. Т., С. Х. Б., Р. С. Б. и Т. С. Й./ и [фирма] искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - за установяване на собствеността на ищците върху следния недвижим имот: имот пл.№2092, кад.лист №704 по кад.план на [населено място], местност „Ю. градска територия – ІІІ ч.”, с площ от 797 кв.м., при граници: „Б. шосе”, от две страни наследници на Ц. Я. и Л. С., съставляващ понастоящем част от новонанесен имот пл.№2527 с обща площ от 6018кв.м. Спорният земеделски имот е бил възстановен през 1993г. в стари реални граници на ответниците-физически лица, в качеството им на наследници на Г. С. М., като част от по-голям имот с площ от 6018 кв.м. Същевременно същият имот, който е предмет на спора по настоящото дело, през 1996г. е бил възстановен и на ищците, в качеството им на наследници на П. А. Ш.. Възстановяването е извършено при прилагане на чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ – т.е. възстановен е не имотът, който П. Ш. е притежавал при образуване на ТКЗС – две ниви в местността „Ш.”, а процесният имот в местността „Б. път”, за който поземлената комисия е приела, че е получен от П. Ш. при замяна от Т. комисия през 1958г. Легитимирайки се с първото решение №426 от 14.01.93г. на ПК София, ответниците-физически лица са продали през 1996г. на [фирма] идеална част от възстановения имот, а след това при извършена доброволна делба целият имот от 6018 кв.м., включително и спорната част от 797 кв.м., е поставен в дял на дружеството. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск за собственост, като е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК София, с което се легитимират ищците. Прието е, че липсва идентичност между процесния имот и имота, който наследодателят на ответниците Г. С. М. е притежавал преди образуване на ТКЗС и който е бил предмет на замяна по ЗТПС /отм./. Затова в случая е неприложима разпоредбата на чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ, поземлената комисия неправилно е приложила този текст при възстановяване на собствеността на ищците, в качеството им на наследници на П. А. Ш., затова те не се легитимират като собственици на спорния имот. Решението е процесуално допустимо. Неоснователен е отводът на [фирма] за недопустимост на предявения срещу него установителен иск. В практиката на ВКС се застъпва разбирането, че е налице правен интерес и е допустим установителен иск за собственост, когато ищецът не владее спорния имот и разполага срещу владелеца с по-пълната защита, която му предоставя ревандикационният иск. Само от неговата преценка зависи коя от двете форми на защита да избере. В този смисъл са решенията, постановени в производство по чл.290 ГПК: решение №938/29.12.09г. по гр.д.№4305/08г. на ВКС, І ГО; решение №665/12.11.10г. по гр.д.№1921/09г. на ВКС, І ГО, решение №501/27.07.10г. по гр.д.№160/09г. на І ГО, решение №201/11.05.11г. по гр.д.№449/10г. на ВКС, І ГО, решение №110/30.06.11г. по гр.д.№746/10г. на ВКС, ІІ ГО. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му не са обсъдени в тяхната взаимна връзка всички доказателства, които са от значение за правния спор, което е довело до неправилен извод за неприложимост на чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ. Спорният имот е част от имот пл.№1561 по кадастрален план на [населено място] от 1950г., кад.лист №704, местността „С.-Д.” /също „Б. път”, „С. ханче”/., с площ на целия имот от 6029 кв.м. В разписния лист към плана не е посочено кой е негов собственик, но това се установява от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Имотът съвпада с бивша нива, получена в дял от наследодателя на ответниците Г. С. М. при делба от 1926г. Установено е безспорно по делото, че с предварителни договори от 1957г. Г. М. се е разпоредил с части от тази нива, както следва – продал е на К. А. С. 2000 кв.м.; на Стана В. В. – 1000 кв.м. и на Б. Ф. П. – 1500 кв.м. Купувачите са провели успешно искове по чл.19, ал.3 ЗЗД и впоследствие са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост №133/1959г.; №134/1959г. и №137/1959г. Установено е също, че тези три имота са били предмет на замяна от Т. комисия, като тримата купувачи К., Стана и Б. са получили при замяната съседни имоти на ТКЗС, находящи се в местността „Шумака”. Установено е безспорно с тройната техническа експертиза от 11.01.11г., че имотът, който К. А. С. е получил при замяната, е имот №2253 с площ от 1898 кв.м. Той попада върху част от стар имот №1737, който е бил собственост на наследодателя на ищците П. А. М. /Ш./. В експертизата е посочено също, че за този имот като собственици се легитимират К. А. С. – н.а.№20/1959г. / в нотариалния акт погрешно е записано К. А. С./, както и В. К. С. с нот.акт №44/1964г. за 891 кв.м. При това положение следва да се приеме, че процесният имот с площ от 797 кв.м. е бивша собственост на наследодателя на ответниците Г. С. М.. Той се е разпоредил с него в полза на К. А. С., а впоследствие имотът е бил предмет на замяна по ЗТПС /отм./, като вместо него К. С. е получил имот, част от който попада в имот на П. А. Ш., наследодател на ищците. През 1964г. е извършена разпоредителна сделка с част от имота в полза на В. К. С.. Следователно замяната остава в сила по правилото на чл.18з, ал.3, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ. Затова възстановяването на собствеността на наследниците на П. А. Ш. е следвало да бъде не върху притежавания от него имот в мастността „Ш.”, а върху получения при замяната имот в местността „Б. път” / ”С. ханче”/, бивша собственост на наследодателя на ответниците Г. С. М.. Правилно поземлената комисия е възстановила спорния имот на ищците, в качеството им на наследници на П. А. Ш.. Възстановяването на имота и на ответниците, в качеството им на наследници на Г. С. М., се обяснява с обстоятелството, че едва впоследствие на поземлената комисия са станали известни разпоредителните му сделки в полза на К. С., Стана В. и Б. П. и извършената впоследствие замяна от Т. комисия. Именно по тази причина поземлената комисия е издала второ решение, с което е отменила възстановяването на собствеността на наследниците на Г. С. М.. П. на това решение за нищожно от административния съд не влияе на действителните права, които се преценяват от гражданския съд, при съблюдаване на чл.18з, ал.3, изр.2 ППЗСПЗЗ. Ответниците-физически лица нямат противопоставими права върху спорния имот, тъй като техният наследодател го е отчуждил още преди обобществяването му. Неоснователно е тяхното възражение, че липсва идентичност между процесния имот и този, който наследодателят им Г. М. е придобил по делбата от 1926г. Въз основа на тези документи за делба поземлената комисия им е възстановила именно бившия имот пл.№1561 по плана на [населено място], местността „С.-Д.” /също „Б. път”, „С. ханче”/, част от който е процесния. Те не са обжалвали това решение и не са спорили, че им е възстановен различен имот от този, който е притежавал техният наследодател. Напротив, легитимирайки се с решението на поземлената комисия, те са продали възстановения имот на другия ответник [фирма]. Да оспорват идентичността между притежавания и възстановения имот за ответниците означава да оспорват и собствената си легитимация, като същевременно се ползват от нея извън спора по настоящото дело. Идентичността между закупения от К. А. С. имот в местността „Б. път” и придобития чрез замяната по ЗТПС /отм./ от П. А. Ш. имот в същата местност е установена за първи път от поземлената комисия, която разполага с повече правно-технически средства за установяване на старите реални граници на имотите, които подлежат на възстановяване. В съдебния процес тази идентичност не е опровергана, напротив, вещите лица не я изключват. Тя се потвърждава и от обстоятелството, че и трите продадени от Г. М. имота граничат с „Б. път”, като по този признак е определено от поземлената комисия и от вещите лица местоположението на закупения от К. А. С. имот. Неоснователни са и другите възражения на ответниците. Съвкупната преценка на доказателствата по делото сочи, че в нот.акт №20/1959г. е допусната техническа грешка при изписването на имената на собственика – К. А. С., вместо К. А. С.. Следва да се съобрази това, че К., Стана и Б. са закупили съседни имоти в местността „Б. път” /”С. ханче”/ и при замяната от ТПК комисия са получили съседни имоти в местността „Шумака”. В посочения нот.акт №20/1959г. е описано, че имотът на К. С. в местността „Ш.” е даден в замяна на притежавания от него имот в местността „С. ханче” с площ от 2 дка – т.е. сочи се имотът, който К. А. С. е закупил от Г. С. М.. Няма данни К. С. да е подавал заявление за възстановяване на собствеността на получения при замяната имот, тъй като няма данни този имот да е бил обобществяван. К. С. не е бил член на ТКЗС към момента на замяната, затова полученият от него имот не е включен в ТКЗС, а след това е попаднал във вилна зона. По данни на тройната експертиза от 11.01.11г., К. С. и сега се легитимира като собственик на част от имота с нотариалния акт от 1959г., а през 1964г. се е разпоредил с част от него в полза на трето лице. На следващо място – вярно е, че замяната по ЗТПС /отм./ е осъществена преди К. С. да се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота в местността „Б. път”. Към момента на замяната обаче той е бил ищец по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за този имот и това обяснява защо имотът е третиран от Т. комисия като негов, а не като имот на продавача Г. М.. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените установителни искове да бъдат уважени. С оглед изхода на делото, на ищците следва да бъдат присъдени направените разноски за всички инстанции, както следва: за първата инстанция – 60лв.; за въззивната инстанция – 425,50лв. и за ВКС – 255,50лв., или общо 741лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №914 от 18.02.11г. по гр.д.№3760/07г. на Софийски градски съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р. С. И. от [населено място], кв.Б., [улица]; А. Г. С., [населено място], [улица]; Р. К. М. от [населено място], [улица]; В. С. Б. от [населено място],[жк], [улица]; В. К. Т. от [населено място], [улица]; М. А. Т. от [населено място], [улица]; Е. С. Т. от [населено място], [улица]; М. С. Т. от [населено място], [улица], С. Х. Б. от [населено място], [улица]; Р. С. Б. [населено място], [улица]; Т. С. Й. от [населено място], [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.”, [улица], вх.1, ап.12, че ищците Б. В. Н. от [населено място],[жк]-полигона, [жилищен адрес] вх.”Б”, ап.4; А. В. Н. от [населено място], [улица]; Л. П. Ш. от [населено място], С.; Н. Г. П. от [населено място],[жк], [улица] Н. П. И. от [населено място],[жк], [улица], са собственици на следния недвижим имот: Имот пл.№2092, кад.лист №704 по неодобрения кадастрален план на [населено място], местност „Ю. градска територия – ІІІ ч.”, с площ от 797 кв.м., при граници: „Б. шосе”, от две страни наследници на Ц. Я. и Л. С., съставляващ понастоящем част от новонанесен имот пл.№2527 с обща площ от 6018кв.м. ОСЪЖДА Р. С. И. от [населено място], кв.Б., [улица]; А. Г. С., [населено място], [улица]; Р. К. М. от [населено място], [улица]; В. С. Б. от [населено място],[жк], [улица]; В. К. Т. от [населено място], [улица]; М. А. Т. от [населено място], [улица]; Е. С. Т. от [населено място], [улица]; М. С. Т. от [населено място], [улица], С. Х. Б. от [населено място], [улица]; Р. С. Б. [населено място], [улица]; Т. С. Й. от [населено място], [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], район „С.”, [улица], вх.1, ап.12, да заплатят на Б. В. Н. от [населено място],[жк]-полигона, [жилищен адрес] вх.”Б”, ап.4; А. В. Н. от [населено място], [улица]; Л. П. Ш. от [населено място], С.; Н. Г. П. от [населено място],[жк], [улица] Н. П. И. от [населено място],[жк], [улица] сумата от 741лв., представляваща разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: