О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 09.04.2010 година
Върховният
касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито
заседание на 30.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при
участието на секретаря
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело
№116/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от ”Е”ЕАД с вх. №67269 от 03.12.2009 год. на Софийския градски съд, срещу О. №13422 от 20.11.2009 год. по ч.гр.д. №10529/2009 год. на Софийския градски съд, І Г. О., с което е оставена без уважение частната жалба на банката срещу разпореждане от 24.11.2008 год. по гр.д. №36119/2008 год. на Софийския районен съд, 25 състав, с което е отхвърлено заявлението й за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК срещу кредитополучателя А. К. П. и срещу поръчителя Л. Н. П. за сумата 4 576.42 лв. неизплатена главница по договор за потребителски кредит, за сумата 395.42 лв. лихва и за сумата 98.45 лв. наказателна лихва. За да отхвърли подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК, районният съд е приел, че не са представени доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 101.41 лв. съгласно чл.12,т.2 от Т. за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. С обжалваното определение №13422 от 20.11.2009 год. по ч.гр.д. №10529/2009 год. на Софийския градски съд, І Г. О. частната жалба на „Е” ЕАД е оставена без уважение, тъй като въззивният съд е възприел изводите на районния съд за нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че съдът в заповедното производство не е длъжен да дава указания на заявителя за отстраняване нередовността на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.411, ал.2, т.1 във вр. с чл.410, ал.2, във вр. с чл.128, т.2 , във вр. с чл.129 ГПК. Подържа, че неправилно съдът е приел, че доказателствата за внесена държавна такса трябва да бъдат приложени със самото подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Навежда довода, че към заповедното производство следва да намерят приложение общите норми за проверка редовността на исковата молба. Твърди, че в нарушение на чл.235, ал.3 ГПК Софийският градски съд не е взел пред вид, че към момента на произнасянето му вече са били представени доказателства за внесена държавна такса. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, защото въпросът за приложимостта на нормите за поправяне на нередовната искова молба към заповедното производство и на нормата за задължението на съда да съобрази и фактите, настъпили след предявяване на иска, се разрешава противоречиво в практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/, поради което е процесуално допустима.
Частният жалбоподател е формулирал общото основание за достъп до касационно обжалване чрез поставените процесуалноправни въпроси. Те са обусловили правните изводи на съда, по които съществува противоречива съдебна практика, поради което обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Правилно Софийският районен съд е отхвърлил подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като нередовно, поради неприлагане на квитанция за внесена държавна такса в размер на 101.41 лв. Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на заявлението е неговата редовност. От аргумент за противното на нормата на чл.411, ал.2,т.1 ГПК следва, че съдът не разглежда заявлението, ако то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че той е бил длъжен да укаже на заявителя да отстрани нередовността на заявлението, като му даде срок за това. Нормите за поправяне на нередовната искова молба не намират субсидиарно приложение към заповедното производство. С разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК законодателят е посочил изискванията за редовност на заявлението за издаване заповед за изпълнение, като не препраща изрично към нормата на чл.129 ГПК, регламентираща проверката за редовност на исковата молба и задълженията на съда да указва на ищеца да отстрани нередовността й. И това не е случайно, а произтича от особения характер на заповедното производство, отличаващо се с бързина и целящо да се развие предимно пред една инстанция.
Неправилно частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл.101, ал.1 ГПК. Тя е израз на служебното задължение на съда да следи за надлежното извършване на процесуалните действия в хода на процеса, но не и проверка на редовността на акта, с който страната сезира съда- в случая заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Правилно Софийският градски съд не е отчел представената с молба от 26.11.2008 год. след произнасянето на районния съд на 24.11.2008 год. преводно нареждане за внесена държавна такса от 13.11.2008 год., макар и внесена преди постановяването на самото отхвърлително разпореждане. Страната изпълнява задължението си за подаване на редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение не само чрез внасяне на държавната такса, но и с представяне на документ за внасянето й - чл.410, ал.2 във вр. с чл.128 т.2 ГПК/. Времето, в което тя следва да изпълни това си задължение приключва с разпоредителното заседание, в което съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК. След като съдът се е произнесъл по липсата на редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, по-късно представеният документ за внесена държавна такса, не представлява правнорелевантен факт, който следва да се съобрази по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, аналогична на чл.188, ал.3 ГПК, отм., която задължават съда при постановяване на решението да вземе пред вид и фактите, релевантни за спорното право и настъпили след предявяване на иска. Времето, в което заявителят е следвало да изпълни задължението си е изтекло, а въззивният съд е овластен да провери правилността на изводите на районния съд, направени към момента на постановяване на обжалваното разпореждане.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Е” ЕАД срещу О. №13422 от 20.11.2009 год. по ч.гр.д. №10529/2009 год. на Софийския градски съд, І Г. О.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛ ЕНОВЕ: