Ключови фрази
Кумулации * определяне на общо най-тежко наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр. София, 07 април 2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

РУМЕН ПЕТРОВ

при секретаря.............Аврора Караджова..................и с участието на прокурора.......................Пенка МАРИНОВА.........................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 77 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на влязлото в сила определение по чнд № 1131/13г., по описа на районен съд гр. Видин, с което била оставена без уважение молбата за определяне на общо наказание по реда на чл.25 във вр. с чл.23 от НК на осъдения С. Б. Д.. В искането се посочва, че наказанията, наложени на осъдения по нохд № 231/94г, № 581/94г. и № 162/94г., всички на районен съд гр. Видин, са за престъпления в отношение на съвкупност, поради което районният съд е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Настоява се за отмяна по реда на възобновяването на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за законосъобразно групиране на наказанията.
В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура както е подадено.
Защитникът на осъдения – адв. К., счита искането за основателно, като излага доводи, че по посочените дела не е било извършвано групиране към момента на подаването на молбата от осъдения.
Осъденият Д. не се явява, редовно призован. От него е постъпила декларация, че не желае да присъства в съдебното заседание.
Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
По постъпила молба от осъдения Д. за групиране на наказания по нохд № 231/94г, № 581/94г. и № 162/94г., всички на районен съд гр. Видин, било образувано чнд № 1131/13г. на районен съд гр. Видин. С определение от 23.09.2013г. съдът оставил искането без уважение по съображения, че след влизане в сила на определение от 05.10.2010г. за определяне на общо наказание по реда на чл.23 – 25 от НК няма постановени нови присъди срещу Д..
Искането за възобновяване на наказателно дело в интерес на осъденото лице не е обвързано със срок, поради което следва да се допусне за разглеждане. По същество искането е неоснователно.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че С. Д. е бил осъждан, както следва:
1. С присъда по нохд № 172/1990г. по описа на РС Видин, за извършено на 29.03./04.04.1989г. престъпление по чл.346, ал.2, б.”а” и чл.251 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Присъдата влязла в сила на 05.06.1990 г.;
2. С присъда по нохд № 231/1994г. по описа на РС Видин, за извършено на 15.09.1991 г. престъпление по чл.252, ал. 1 НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл.68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието по предходната присъда. Присъдата влязла в сила на 28.05.1995 г.;
3. С присъда по нохд № 581/1994г. по описа на РС Видин, за извършено на 31.08.1992 г. престъпление по чл. 252, ал.2, от НК, му било наложено наказание от една година и четири месеца "лишаване от свобода". На основание чл.68, ал.1 от НК било приведено в изпълнение наказанието по нохд № 172/90г.. Присъдата влязла в сила на 11.04.1996 г.;
4. С присъда по нохд 162/1994г. по описа на РС Видин, за извършено на 09.05.1992г. престъпление по чл. 195 и чл.246 НК, на основание чл.23, ал.1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година. Присъдата влязла в сила на 31.12.1998г. ;
5. С присъда по нохд № 462/2002 г. по описа на РС Видин, за извършено на 03/04.03.1999 г. престъпление по чл.196, ал. 2 и чл.55 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и осем месеца. Присъдата влязла в сила на 25.10.2002г.;
6. С присъда по нохд № 558/2002 г. по описа на РС Видин, за извършено на 13/15.04.1999 г. престъпление по чл.196, ал. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и седем месеца. Присъдата влязла в сила на 04.09.2003г.;
7. Със споразумение по нохд № 57/2004 г. по описа на РС Видин, влязло в сила на 09.03.2004г., за извършено на 20/21.03.1999 г. престъпление по чл.196, ал. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от две години;
8. Със споразумение по нохд № 2102/2005 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 06.07.2006г., за извършено през периода 01.02 - 31.05.2005г. престъпление по чл.196, ал. 1 във вр с чл.26, ал.1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца.;
9. С присъда по нохд № 2317/2007г. по описа на ОС Пловдив, за извършено през периода 12.10.2006г. - 05.01.2007г. престъпление по чл.196а, във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от десет години. Присъдата влязла в сила на 13.07.2009г. ;
10. С присъда по нохд № 1021/2010 г. по описа на РС Видин, за извършено за времето от 25.01.2008г. до 28.01.2008г. престъпление по чл.196, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от пет години и четири месеца. Присъдата влязла в сила на 22.07.2010г.
По посочените присъди били извършени групирания на наказанията в отделни съдебни производства както следва :
1. С влязло в сила определение от 10.06.2004г., постановено по вчнд № 214/04г. по описа на окръжен съд гр. Видин, било отменено изцяло определение на районен съд гр. Видин по нохд № 57/04г. и спрямо осъдения Д. било определено общо наказание по нохд № 57/04г., № 558/02г. и 462/02г. в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл.24, ал.1 от НК общото наказание било увеличено с една година. Със същото определение била оставена без уважение молбата на осъдения за определяне на общо наказание по нохд № 581/94г., № 231/94г. и № 172/90г.
2. С определение от 05.10.2010г., постановено по чнд № 1417/10г. на районен съд гр. Видин, влязло в сила на 20.10.2010г., на основание чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК било определено общо наказание между наложените наказания по нохд № 2317/07г. на ОС Пловдив и нохд № 1021/10г. на РС Видин в размер на десет години лишаване от свобода.
Данните за осъжданията на С. Д., опровергават твърдението в искането, че не е било извършвано групиране на наказания по дела, осъжданията по които са били известни на съда. Видно от приложеното определение по вчнд № 214/04г. на ОС Видин от 10.06.2004г., е била оставена без уважение молбата на Д. за определяне на общо наказание по нохд № 581/94г. и нохд № 231/94г., а по отношение на осъждането по нохд № 162/94г., макар да е цитирано в мотивите на определението, липсва произнасяне.
Съгласно т.2 от ТР № 3 от 16.11.2009г., постановено по т.д. № 3/2009г. на ОСНК на ВКС, е недопустимо постановяването на последващо определение по реда на чл. 306, ал.1 т.1 от НПК, с което да се пререшават въпросите на съвкупността, които са били веднъж решени с влязъл в сила съдебен акт – присъда, решение или определение. При наличие на влязъл в сила съдебен акт, допуснатото нарушение на закона при определяне на общо наказание, подлежи на отстраняване по реда на възобновяването на наказателни дела. Ако съдът е разполагал с всички данни за осъжданията на лицето, но част от тях е игнорирал и за тях не е приложил правилата за съвкупността, въпреки, че са били налице основания за това, е налице нарушение на закона – процесуален или материален, което също подлежи на отстраняване по реда на възобновяването, ако се касае до влязъл в сила съдебен акт.
В светлината на даденото задължително тълкуване от ОСНК на ВКС, се налага извод, че определението по чнд № 1131/13г. на районния съд в гр. Видин не е постановено в нарушение на закона, тъй като към момента на постановяването му, вече е имало влязъл в сила съдебен акт - определение по внчд № 214/04г. по описа на ОС Видин, с който съдът се е произнесъл по същество относно кумулирането на наказанията по нохд № 581/94г. и нохд № 231/94г., оставяйки молбата без уважение, а осъждането по нохд № 162/94г. не е взел предвид за определянето на общо наказание. В този смисъл е била налице пречка за пререшаване въпросите на съвкупността с определение, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК. В настоящото производство касационният съд не е сезиран с искане на възобновяване на внчд № 214/04г. по описа на ОС Видин.
Водим от горното и на основание чл. чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчд № 1131/13г. на Видински районен съд. .
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :