Р Е Ш Е Н И Е   № 86   София,  23 март 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       БЛАГА ИВАНОВА   при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 746/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Е. Р. М. против осъдителната въззивна присъда № 72/10.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 276/09 г. от Софийски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до незаконосъобразното заключение за виновността на подсъдимия М, нарушение на материалния закон. Направено е основно искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимия Е от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Частният обвинител и граждански ищец Е. И. К., редовно призована не се явява, представлява се от п. , който изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С обжалваната нова въззивна присъда е отменена частично оправдателната първоинстанционна присъда № 12/20.01.2009г., постановена по НОХД № 2605/07 г. от Софийски градски съд, като вместо нея е постановено : - подсъдимият М е признат за виновен в това, че 26.04.2003 година във времето от 14,30 часа до 16,30 часа се съвкупил с лице от женски пол – ненавършилата 14 години Е. И. К., като я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал.4, т. 1 във вр. с ал.1, т. 2 от НК. Наложеното наказание е десет години лишаване от свобода; - подсъдимият М е признат за виновен в това, че на същата дата около 16,30 часа се заканил на Е. И. К. с убийство и това възбудило у нея основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Наложеното наказание е шест месеца лишаване от свобода. Оправдан е деянието да е осъществено за периода от 14, 30 часа до 16,30 часа; - на основание чл. 23 от НК е наложено общо и най-тежко наказание, измежду определените, а именно 10 години лишаване от свобода. Приложена е и разпоредбата на чл. 25 от НК по отношение на предходно осъждане на подсъдимия. - подсъдимият М е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева искът е отхвърлен. Присъдата е потвърдена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 159а от НК. ІІ. С жалбата, подадена от името на подсъдимия М, се възразява срещу формирането на фактическите изводи относно основния факт на процеса – извършени ли са престъпните деяния, авторството им, както и оценката на доказателствата, за да се направят тези изводи. Конкретно, счита се, че недопустимо съдът се е позовал на показанията на пострадалата К. , които показания в голяма степен са несигурни; оспорва се извършеното от пострадалата разпознаване на подсъдимия, като автор на посегателствата; претендира се още, че са игнорирани оправдателни факти, съдържащи се в показания на свидетели, както и липса на надлежен доказателствен анализ. Всичко това обобщено, според жалбоподателя, е довело до неправилното му осъждане. ІІІ. Основните акценти, с които се оспорват показанията на пострадалата К. , като доказателствен източник, са в две насоки : противоречивост на данните, които пострадалата е заявила при идентифициране на автора, извършил деянията, както и съмнение за въздействие върху пострадалата с цел уличаването на същия. И двете възражения са неоснователни. Въззивният съд в контекста на цялата доказателствена съвкупност е обсъдил детайлно всички данни, съдържащи се в показанията на пострадалата К. Съобразил е нейната възраст и качеството й на с. в процеса, като възможни фактори за несигурно възпроизвеждане на фактите, интересуващи процеса и/или за неправилни оценки на същите. В тази връзка, (виж мотиви л. 99 от делото), с основание въззивният съд се е позовал на експертното заключение по съдебно-психиатричната експертиза, коментирайки изводите на същото, както с оглед годността на К. да възпроизвежда фактите и да дава достоверни показания за тях, така и за липсата на данни при същата да се наблюдава “повишена внушаемост и склонност към фантазмени изживявания”. Установената от съда последователност, логичност и непротиворечивост в показанията на пострадалата К. , относно фактическите данни, очертаващи рамката на съставомерните действия и техния автор, са утвърдили достоверността им. Показанията на свидетелката К съвсем не са били изолирани, напротив потвърдени са макар и косвено от други доказателства. Въззивният съд, прецизно и в съответствие с процесуалния закон, е обсъждал изнесената информация от свидетеля М за предоставянето на МПС във фактическа власт на подсъдимия; съществуването на нотариално заверен договор, макар и в копие, утвърждаващ този факт; депозираните от пострадалата К. данни за идентифицирането на МПС – по цвят и цифрово обозначение в поредност на контролния номер, управляван от автора на посегателствата, както и че именно автомобил с такива белези е бил във владението на подсъдимия М до 26.04.2004 г., когато е претърпял ПТП, след извършване на друго престъпление, за което е осъден. Тук е мястото да се посочи, че твърденията за игнориране показанията на свидетеля Б, са неоснователни. Съдът е допуснал преразпит на този свидетел, който е отрекъл да е подписвал посочения вече договор с нотариална заверка на подписите. Тези данни не опровергават останалите доказателствени източници относно факта, че към момента на деянието автомобила е бил във владение на подсъдимия М(виж показания на свидетелите М, депозирани в хода на въззивното съдебно следствие и частично тези на Цв. М. пред първата инстанция). Следващото оспорване на доказателствени източници е извършеното от пострадалата К. разпознаване на подсъдимия. Опитите да се разколебае достоверността на разпознаването, поради съмнения за манипулиране на свидетелката, са неубедителни. Правилно въззивният съд е отбелязал, че данни за такива поведения, извършени от с. на разследващите органи, липсват. Описание на външните белези на извършителя на престъплението са били съобщени от пострадалата в проведените разпити, а в последствие тя е разпознала същия в лицето на подсъдимия. Самото разпознаване е извършено по време значително, след като в хода на издирвателните мероприятия са представяни снимки на пострадалата К. на лица с подобни прояви. Освен това, още в хода на досъдебното производство (виж разпит, проведен при условията на чл. 210а НПК отм., в последствие и приобщен към доказателствените материали), пострадалата К. е заявила “ако го видя този човек на живо ще го разпозная”, а в хода на самото разпознаване е изисквала от лицата, които са представени за разпознаване да извършват определени телодвижения, с оглед утвърждаване на заявените възприятия. Данни за това се съдържат и в показанията на свидетелите – поемни лица. Неоснователна е и претенцията, отразена в жалбата, че съдът е игнорирал оправдателни доказателства. Показанията на свидетелите Цв. М. и А. А. , представени в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, са обсъдени от въззивната инстанция, която с основание не ги е кредитирала, като за това в мотивите е изложена убедителна аргументация. Възражението на защитата, че съдът е игнорирал (не е коментирал) изводите на съдебно-медицинската експертиза № 146/27.04.2003 г., се опровергава от мотивите на присъдата. Освен посоченото, в тази връзка, от въззивния съд следва да се отбележи, че обективните находки за увредите на пострадалата (непълна дефлорация), установени от цитираната експертиза, съвсем не обслужва тезата на защитата за извършено друго посегателство – “блудство”. При всичко посочено, настоящият съдебен състав намира, че поддържаните доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, с оглед отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. При липсата на пороци в доказателствената дейност на съда при установяване на фактите, материалният закон - чл. 152 от НК, е правилно приложен в рамките на тези фактически положения. В касационната жалба не се развиват конкретни доводи относно осъждането на подсъдимия М по чл. 144 от НК. Доколкото, все пак, е оспорена изцяло правилността на присъдата следва да се отбележи, че констатациите на въззвния съд по правно значимите факти, за повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 от НК, е резултат на обективна, детайлна и почиваща на процесуалните изисквания оценка на доказателствената съвкупност. При извършената касационна проверка не се констатира и последното от основанията по чл. 348, ал.1 от НПК – явна несправедливост на наказанието. Санкцията, определена за извършеното престъпление по чл. 152 от НК, е в законоустановения минимум и смекчаването й може да стане само при условията на чл. 55 от НК, но данните по делото не сочат на изискуемите се от закона предпоставки за това – изключителност и/или многобройност на смекчаващите обстоятелства. Наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено за престъплението по чл. 144 от НК, също не разкрива явна несправедливост. Против гражданско осъдителната част на присъдата не са направени възражения на самостоятелно основание. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.`1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 72/10.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 276/09 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.