Ключови фрази

12




Р Е Ш Е Н И Е

№ 60139

София, 08.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1849 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№264252/15.03.2021г., подадена от А. С. Х., М. А. Х. и Х. Ш. П., чрез процесуалния им представител адв.Й. Ц. К. от АК-Р., срещу решение №II-221, постановено на 04.12.2020г. от Бургаския окръжен съд по в.гр.д.№314/2020г., в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е допуснато извършването на делба на второстепенна постройка на допълващо застрояване, без кадастрален номер, изградена в северната част на ПИ с идентификатор ...., със застроена площ 33 кв.м., предназначение: навес/барбекю, представляваща принадлежност към първия и втория етаж на двуетажната еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ...., между съделителите и при права в съсобствеността, така, както са посочени във влязлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор .....
Касаторите поддържат, че постройката – навес/барбекю следва да бъде изключена от делбата, тъй като никой от съделителите в делбеното производство в преклузивните срокове по ГПК не е поискал тази второстепенна постройка да бъде включвана в делбата, като този въпрос не е бил обсъждан и в доклада на първоинстанционния съд. За неправилен считат извода на въззивния съд, че след като няма заповед за премахване на постройката, то делбата ѝ е допустима, както и извода, че постройката е принадлежност към двата жилищни етажа. Поддържат, че постройката не само не е принадлежност към жилищната им сграда, но дори им пречи за нормалното използване на сградата. За неправилен считат и извода на въззивния съд, че постройката следва да бъде допусната до делба само между съделителите и при правата в съсобствеността така, както са посочени във влязлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажната еднофамилна жилищна сграда. Поддържат, че този начин на определяне на квотите води до бъдещи спорове между страните по делото, тъй като барбекюто е допуснато до делба между съсобствениците на двата етажа без квотите им да са уточнени и без да се отчита обстоятелството, че част от съделителит имат различни квоти от съсобствеността на двата етажа. Поддържат, че ако барбекюто е постройка на допълващо застрояване, то по силата на приращението (чл.92 ЗС) би станало собственост на собствениците на дворното място, доколкото по делото липсват доказателства да е принадлежност към двата жилищни етажа.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят С. С. Ч. изразява становище, че дори не знае кой вариант е в негова полза. Твърди, че барбекюто е от времето на родителите на съделителите и някога се е ползвало от всички, като спорове за това не са имали до момента, в който отстъпил своите части от сградата.
Съделителите А. М. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч. не изразяват становище по основателността на касационната жалба.
С определение №60240/02.06.2021г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Бургаския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да ги отрази в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица.
Както е прието в решение №25 от 26.02.2015г. по гр.д.№5232/2014г. на II г.о. на ВКС, математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата, е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби, съставляващи математически начин за разпределяне на нещо цяло на части, чийто сбор е равен на единица. Ако делбените квоти на съсобствениците са определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и сборът от тези дроби е по-голям или по-малък от единица, то съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно е преценено какви права е придобил всеки съделител с оглед придобивното си основание. Тези изисквания към решението по допускане на делбата по отношение определянето на правата на всеки от съделителите в съсобствеността се прилагат и от въззивния съд в случаите, когато предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта за делбените квоти, тъй като при подадена дори от един от съсобствениците въззивна жалба, се препятства влизането в сила на решението в тази част по отношение на всички съделители. Въззивният съд следва да съобрази какви права е придобил всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да отрази тези права чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица. Ако при тези изчисления прецени, че правата в съсобствеността не са определени правилно, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение в частта за квотите изцяло и да постанови друго, в което да отрази собствените си изводи чрез определяне на квота в обикновена дроб на всяка от страните, между които е допусната делбата.
Настоящият състав на I г.о. на ВКС напълно споделя така изразеното становище и по поставения въпрос приема, че в хипотеза, при която отменя решението на първоинстанционния съд по допускане на делбата в частта, касаеща делбените права на съделителите и постановява друго, въззивният съд следва да съобрази какви права е придобил и притежава към този момент всеки от съделителите в зависимост от придобивното си основание и да отрази тези права в диспозитива на решението си чрез обикновени дроби с еднакъв знаменател, сборът от които да е равен на единица.
Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти се извършва тя, както и каква е частта на всеки сънаследник, като в съдебната практика последователно и непротиворечиво се приема, че становището на съда по тези въпроси следва да бъде отразено в диспозитива на решението, доколкото именно по тези въпроси с решението по допускане на делбата се формира сила на пресъдено нещо. Частите на всеки съделител (делбените им права или квотите в съсобствеността) се посочват в диспозитива на решението ясно и точно чрез обикновени дроби или в проценти, а не описателно чрез препращане към представени по делото доказателства или към друг съдебен акт, тъй като именно при съобразяване на определените с решението по допускане на делбата квоти следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството. Недопустимо е въпросите, по които съдът се произнася в първата фаза на делбеното производство с решението по чл.344, ал.1 ГПК да бъдат пререшавани във фазата по извършване на делбата, освен в случаите на правоприемство или при настъпили промени в имота, които съдът е длъжен да съобрази. Поради това въпросът с делбените права следва да бъда разрешен по ясен и категоричен начин, който да не предполага последващи спорове между съделителите във фазата по извършване на делбата.
По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Производството е за делба във фазата по допускане.
А. М. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч. са предявили срещу Х. И. Ч., А. С. Х. и С. С. Ч. иск за делба на основание наследство от общия им наследодател С. И. Ч. на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], заедно с построените в дворното място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ....и постройка на допълващо застрояване с идентификатор .... Поддържат, че наследодателят С. И. Ч. е бил едноличен собственик на имота, като сключил граждански брак с ответницата Х. И. Ч. през 2006г., а последната се разпоредила в полза на А. С. Х. и С. С. Ч. като с договор за дарение от 14.03.2011г. им прехвърлила 5/8 ид.части от имота, макар по наследство да притежава 1/4 ид.част. Твърдят, че Х. И. Ч. се е разпоредила с права, които не притежава, както и че по отношение на тях сделката се явява недействителна по смисъла на чл.76 ЗН.
В подадения отговор на исковата молба съделителите Х. И. Ч., А. С. Х. и С. С. Ч. са изразили становище, че по отношение на Х. И. Ч. искът за делба е недопустим, тъй като тя е прехвърлила правата си. Поддържат, че С. С. Ч. също е прехвърлил притежаваните от него 7/16 ид.части от сградите, (от които 2/16 ид.части, придобити по наследство от баща му и 5/16 ид.части, прехвърлени му по договор за дарение от неговата майка) като на 31.03.2014г. дарил на сестра си А. С. Х. 5/6 ид.части от поземления имот и сградите, а на М. А. Х. продал 2/6 ид.части от сградите в дворното място. Поддържат, че М. А. Х. следва да участва в делбата като съделител.
С определение от 05.07.2016г. първоинстанционният съд е конституирал М. А. Х. като съделител в производството по делото, след което с определение от 21.07.2016г. е конституирал като съделител и Х. Ш. П. – съпруг на М. А. Х..
От фактическа страна по делото е установено, че от 1954г. С. И. Ч., [дата на раждане] , се е установил да живее в [населено място], Р. окръг, заедно с Х. И. Ч., [дата на раждане] , където от съвместното им съжителство се родили децата им С. С. Ч., А. С. Х. и С. С. Ч. и където живели до 1962г., когато заминали заедно с децата си за [населено място].
Установено е, че на 02.07.1965г. С. И. Ч. закупил дворно място от 1000 кв.м., съставляващо парцел .... в кв.... по плана на [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, по реда на Закона за реда за прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти (н.а.№....г.), след което въз основа на одобрени (съгласувани) проекти на 08.11.1984г. и издадено разрешение за строеж №25, заедно с Х. И. Ч. съборили старата постройка и на нейно място построили друга.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ на в.л.А. В. е установено, че по регулационния план на [населено място] от 1971г. от двор с пл.№...са образувани два парцела – ...и ....
На 03.11.1987г. (н.а.№....г.) С. И. Ч. и Х. И. Ч. дарили на сина си С. С. Ч. празно дворно място в [населено място], представляващо парцел ... в кв.... по плана на града, урегулиран за 525 кв.м.
С. И. Ч. и Х. И. Ч. сключили граждански брак на 02.03.2006г.
С. И. Ч. починал на 26.08.2008г. и като наследници по закон оставил преживяла съпруга Х. И. Ч., син С. С. Ч., дъщеря А. С. Х. и син С. С. Ч..
С. С. Ч. починал на 06.02.2009г. и като наследници по закон оставил преживяла съпруга А. М. Ч., син С. С. Ч. и син Д. С. Ч..
Установено е, че на 14.03.2011г. (н.а.№....г.) Х. И. Ч. дарила на децата си А. С. Х. и С. С. Ч. при равни квоти собствените си 5/8 ид.части (по 5/16 ид.части) от ПИ с идентификатор ...., ведно с изградените в него самостоятелни обекти, а именно самостоятелен обект с идентификатор 53045.501.100.1.1 (жилище на първия етаж на сградата), самостоятелен обект с идентификатор .....(жилище на втория етаж на сградата), самостоятелен обект с идентификатор ....(гараж в сградата), след което на 31.03.2014г. (н.а.№....г.) С. С. Ч. дарил на сестра си А. С. Х. своите 5/16 ид.части от трите обекта в сградата.
Установено е също така, че на 14.03.2016г. А. С. Х. дарила на дъщеря си М. А. Х. 5/16 ид.части от ПИ с идентификатор ...., както и от ПИ с идентификатор ....и ПИ с идентификатор ....(н.а.№....г.). На същата дата (14.03.2016г.) С. С. Ч. продал на М. А. Х. по време на брака ѝ с Х. Ш. П. 2/16 ид.части от обектите в сградата – ПИ с идентификатор .....; ПИ с идентификатор ....; ПИ с идентификатор .....
В хода на делбеното производство на 15.09.2017г. е починала Х. И. Ч., чиито наследници по закон са дъщеря ѝ А. С. Х., синът ѝ С. С. Ч. и внуците ѝ С. С. Ч. и Д. С. Ч..
От заключението на изслушаната по делото СТЕ на в.л.А. В. е установено, че в дворното място е изградена двуетажна еднофамилна жилищна сграда въз основа на одобрени архитектурни планове от 04.06.1984г. и разрешение за строеж №25 от 11.08.1984г. на два етажа и гаражен етаж, както и масивна сграда, изградена от бетонови тухли, измазана, разположена в северния край на имота, със застроена площ от 33 кв.м., представляваща навес, който е използван за барбекю, която сграда е построена без строителни книжа и според вещото лице е на допълващо застрояване (заявено при разпита в открито съдебно заседание).
Според допълнителното заключение на в.л.А. В. няма образувано административно производство по чл.225а ЗУТ за премахване на постройката, наречена навес или барбекю.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че макар С. И. Ч. да е станал едноличен собственик на имота, след като го закупил на 02.07.1965г., волята му била да не упражнява единствено той владението върху него, а това да бъде съвместно с Х. И. Ч., с която той бил във фактическо съжителство и от закупуването на имота фактическата власт върху него принадлежала и на двамата. С оглед на това първоинстанционният съд е приел, че съвладението, което двамата се съгласили да упражняват, е имало за последица придобиване на половината от имота от страна на Х. И. Ч. след упражнявано в продължение на 10 години владение или на 02.07.1975г. Прието е, че тази воля е намерила израз в решението на двамата да съборят старата жилищна постройка и на нейно място да построят нова, както и при сключването на договора за дарение на част от имота на 03.11.1987г. Прието е също така, че като съсобственици на дворното място към 1984г. двамата са придобили и собствеността върху изградената от тях постройка, която понастоящем представлява сграда с идентификатор .... при равни квоти в съсобствеността и поради това към 14.03.2011г. Х. И. Ч. е имала правото да се разпорежда с притежаваните от нея 5/8 идеални части от поземления имот и от самостоятелните обекти в тази сграда.
Прието е, че до смъртта си С. И. Ч. е притежавал заедно с Х. И. Ч. при равни квоти (по 1/2 ид.част) правото на собственост върху ПИ с идентификатор ....; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ жилище на първия етаж на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ жилище на втория етаж на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ гараж в сградата. След смъртта на С. И. Ч. първоинстанционният съд е приел, че Х. И. Ч. е продължила да бъде собственик на 1/2 ид.част от имотите, а останалата 1/2 ид.част е придобита на основание наследство от наследниците му по закон, които по правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН са придобили по 1/4 ид.част от тази 1/2 идеална част или Х. И. Ч. е притежавала 5/8 ид.части, а по 1/8 ид.част са притежавали С. С. Ч., А. С. Ч. и С. С. Ч..
Отчитайки извършените разпоредителни сделки, първоинстанционният съд е приел, че понастоящем А. М. Ч., С. С. Ч. и Д. С. Ч. притежават по 2/48 ид.части от поземлен имот с идентификатор ...., самостоятелен обект в сграда ...., самостоятелен обект в сграда ....и самостоятелен обект в сграда ....; А. С. Х. притежава 6/48 ид.части от имот ....; 21/48 ид.части от самостоятелен обект ....; 36/48 ид.части от самостоятелен обект ....и 21/48 ид.части от самостоятелен обект ....; С. С. Ч. притежава 21/48 ид.части от имот ....; М. А. Х. притежава по 15/48 ид.части от имот ....; от самостоятелен обект ....и самостоятелен обект ....; М. А. Х. и Х. Ш. П. притежават в режим на СИО по 6/48 ид.части от самостоятелен обект ...., от самостоятелен обект ....и от самостоятелен обект .....
При тези квоти и между тези съделители съответните обекти са допуснати до делба от първоинстанционния съд, като в частта по предявения иск за делба на самостоятелни обекти с идентификатори ...., ....и .....решението му като необжалвано е влязло в сила и понастоящем между страните не съществува спор за обема на правата в съсобствеността за тези обекти, както и за правното основание за придобиване на тези права.
Пред въззивния съд решението на първоинстанционния съд е било обжалвано само в частта, с която е допуснато до делба дворното място, както и изградената в дворното място постройка на допълващо застрояване, представляваща навес-барбекю.
По отношение на дворното място въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което същото е допуснато до делба между съделителите А. М. Ч. с дял от 2/48 ид.части; С. С. Ч. с дял от 2/48 ид.части; Д. С. Ч. с дял от 2/28 ид.части; А. С. Х. с дял от 6/68 ид.части; С. С. Ч. с дял от 21/48 ид.части; М. А. Х. с дял от 15/48 ид.части. В тази част решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила, поради което следва да се приеме, че понастоящем между страните не съществува спор за обема на правата в съсобствеността на дворното място.
По отношение на масивната постройка в северната част на имота, представляваща навес-барбекю със застроена площ от 33 кв.м., въззивният съд е приел, че има характер на допълващо застрояване и е незаконен и нетърпим строеж (както е посочено от вещото лице в заключението, прието от първоинстанционния съд), но няма влязла в сила заповед за премахването му (както е установено от допълнителното заключение на вещото лице пред въззивната инстанция). Изложени са съображения, че това обстоятелство е ирелевантно в първата фаза на съдебната делба, доколкото незаконни строежи могат да бъдат предмет на делба. Прието е, че обстоятелството, че сградата е „търпима“ по смисъла на §16 ПР на ДУТ е без значение за основателността на иска за делба, доколкото търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали този строеж подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост върху сградата. И доколкото по делото е установено безспорно, че няма влязла в сила заповед за премахването на незаконната постройка, въззивният съд е приел, че нетърпимостта на строежа следва да бъде отчетена във втората фаза на делбата при оценката на имотите с оглед евентуалното им бъдещо премахване.
Доводите, че тази постройка не е включена в делбата по искане на някой от съделителите и поради това не следва да бъде допускана до делба въззивният съд е приел за неоснователни, като е изложил съображения, че не се касае за самостоятелен обект, а за второстепенна постройка, принадлежност към жилищната сграда, която следва главната вещ съобразно разпоредбата на чл.98 ЗС. С оглед на това е прието, че същата е предмет на делото, тъй като искът за делба на главната вещ включва в себе си и искане за делба на принадлежността му.
С оглед обстоятелството, че тази постройка има характер на допълващо застрояване, въззивният съд е приел, че тя следва да се преценява като принадлежност към жилищната сграда (без гаражния етаж) и навесът следва да бъде допуснат до делба между съделителите, които участват с права в двата жилищни етажа и при права в съсобствеността, посочени във влязлото в сила решение за допускане до делба на жилищната сграда (по 1/2 ид.част от навеса/барбекю за всеки жилищен етаж). Изложени са съображения, че тази постройка е второстепенна, не е самостоятелен обект на право на собственост (т.е. тя е принадлежност към самостоятелен обект – сграда, която сграда е главната вещ), поради което следва да бъде допусната до делба при квоти, идентични с тези на главната вещ.
Лицата, между които постройката е съсобствена, както и квотите в съсобствеността в обжалваното решение не са посочени, макар да са изложени съображения за начина на определянето им.
Така постановеното въззивно решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл.344, ал.1 ГПК) – в противоречие с практиката на ВКС в диспозитива на решението си въззивният съд не е посочил точно правата, които съделителите притежават в допуснатата до делба второстепенна постройка на допълващо застрояване, изградена в северната част на ПИ ....и представляваща навес/барбекю със застроена площ 33 кв.м. Неправилен и в противоречие с правилото на чл.92 ЗС е и изводът на въззивния съд за начина, по който следва да бъдат определени тези права.
Неоснователен е доводът на касаторите, че тази постройка не е включена в делбата по искане на някой от съделителите и поради това не следва да бъде допускана до делба.
Както правилно е прието в обжалваното решение, в случая не се касае за самостоятелен обект на право на собственост, а за второстепенна постройка, която следва съдбата на главната вещ, на която се явява принадлежност. Поради това, когато е предявен иск за делба на главната вещ, постройката, представляваща принадлежност, се включва в предмета на делото, дори това да не е изрично поискано.
Неоснователен е и доводът на касаторите, че постройката не следва да бъде допускана до делба, тъй като представлява незаконен строеж, който няма статут на търпимост.
Както правилно е прието в обжалваното решение, след като няма влязла в сила заповед за премахване на постройката, делбата ѝ е допустима. Обстоятелството дали строежът е законен и търпим е ирелевантно за първата фаза на делбеното производство в хипотеза, при която до делба се допуска дворното място с всички постройки. В подобна хипотеза и незаконните постройки, за които не е издадена заповед за премахване, могат да бъдат предмет на делбата, като обстоятелствата около тяхното изграждане и статут ще бъдат отчетени във втората фаза на делбеното производство при установяване на пазарната цена на имота и формирането на дяловете.
Неоснователни са и доводите на касаторите, свързани с твърденията, че тази постройка им пречи за нормалното използване на сградата, доколкото по делото не е установено да са предявили иск за нейното премахване по реда на чл.109 ЗС.
От съществено значение в случая е обстоятелството по какъв начин следва да бъдат определени правата на съделителите в съсобствеността по отношение на изградената в северната част на дворното място второстепенна постройка на допълващо застрояване, представляваща навес/барбекю със застроена площ 33 кв.м.
Изградената в един имот второстепенна постройка може според предназначението си да обслужва както находящата се в същия имот жилищна сграда, респ. сграда с друго предназначение, така и дворното място, респ. сграда, находяща се в съседен имот. Въз основа на предназначението на постройката и при съобразяване на обстоятелството дали същата обслужва дворното място или сградите с основно предназначение в същото или в съседно дворно място следва да се извърши преценка дали приложение следва да намери правилото на чл.98 ЗС или правилото на чл.92 ЗС. Съображения в този смисъл са изложени в мотивите към ТР №5 от 18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, като за тях е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС, ако са предназначени да обслужват земята, респ. чл.98 ЗС, ако са предназначени да обслужват сградата, при което преценката се извършва винаги конкретно с оглед установеното по делото предназначение на постройката.
В случая по делото е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че съделителят С. С. Ч. е построил в съседния имот семеен хотел, в който настанява туристи и дори преди 1-2 години направил изход през процесния имот, за да могат туристите да влизат с автомобили в двора, като пътят към хотела е направен от бетон. Според данните на изслушаната по делото СТЕ пък постройката е с подход както от УПИ ....(предмет на делбата), така и от УПИ ..... (индивидуална собственост на съделителя С. С. Ч.), като на скицата тази постройка е обозначена в северния край на имота на границата с УПИ ...., а не до жилищната сграда. Не се спори по делото, че процесната постройка се ползва от съделителя С. С. Ч. като барбекю за нуждите на хотела, построен в УПИ ..... Установено е по категоричен начин и обстоятелството, че С. С. Ч. притежава права в дворното място, представляващо УПИ ...., но не притежава права в построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда.
При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че постройката, представляваща навес/барбекю представлява принадлежност към жилищната сграда, построена в УПИ ....и следва главната вещ съобразно разпоредбата на чл.98 ЗС. Неправилен е и изводът, че същата е съсобствена между лицата, притежаващи права в жилищната сграда и следва да бъде допусната до делба само помежду им и при правата, които притежават в жилищната сграда.
След като постройката, представляваща навес/барбекю се използва според нейното предназначение единствено от съделителя, който притежава права върху дворното място, но не и права в жилищната сграда, както и че тази постройка обслужва сграда, находяща се в съседен имот, и при отчитане на обстоятелството, че този съделител не оспорва правата на останалите в съсобствеността върху постройката, следва да се приеме, че същата представлява принадлежност към дворното място, в което е изградена и следва да бъде допусната до делба между съсобствениците на дворното място при квотите, при които тези лица притежават правото на собственост върху същото. Трайно и безспорно установеният начин на ползване на постройката в настоящия случай обуславя извода, че същата не представлява принадлежност към построената в УПИ ....жилищна сграда.
По тези съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това съдебната делба на второстепенната постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение навес/барбекю е допусната до делба между съделителите и при правата в съсобствеността така, както са посочени във влязлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажната еднофамилна жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ..... По реда на чл.293, ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това второстепенната сграда бъде допусната до делба между съсобствениците на дворното място и при квотите им от този обект на делбата.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ въззивно решение №II-221 от 04.12.2020г., постановено от Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав по в.гр.д.№314/2020г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба на второстепенна постройка на допълващо застрояване, без кадастрален номер, изградена в северната част на ПИ с идентификатор ...., със застроена площ 33 кв.м., предназначение: навес/барбекю, представляваща принадлежност към първи и втория жилищен етаж на жилищната сграда, между съделителите и при правата в съсобствеността, така както са посочени във влязлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажната еднофамилан жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор ....и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на масивна сграда без кадастрален номер, изградена от бетонни тухли в северната част на поземлен имот ....по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], одобрени със заповед № РД-18-59/14.09.2006г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 33 кв.м. и предназначение: навес/барбекю,
между съделителите: А. М. Ч., С. С. Ч., Д. С. Ч., А. С. Х., С. С. Ч. и М. А. Х.,
при квоти:
2/48 ид.части за А. М. Ч.;
2/48 ид.части за С. С. Ч.;
2/48 ид.части за Д. С. Ч.;
21/48 ид.части за С. С. Ч.;
6/48 ид.части за А. С. Х.;
15/48 ид.части за М. А. Х..
Решението е окончателно.
Председател:

Членове: