1 Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 30.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА МАРГАРИТА СОКОЛОВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1179/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл.ГПК. С решение №838 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 155/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и оставеното с него в сила решение от 5.02.2009 г. по гр.д.№ 2540/2006 г. на Софийски градски съд, Втори-д състав е уважен ревандикационен иск, предявен от ТПК „Д. Б.” относно един недвижим имот с площ 1667 кв.м., представляващ част от УПИ І-1121 в кв.10 а по плана на Н. „Х. Д.”, С.. За да уважи иска съдът е приел, че се касае за кооперативно имущество, което е било одържавено, а понастоящем е възстановено по силата на §1 от ДР на ЗК от 1991 г. Извод за наличието на одържавяване е направен с оглед на събраните доказателства, че през 1966 г. имотът е бил предаден с административен акт в оперативно управление на ПУ „Л.”, което е държавно стопанско предприятие. Решението е постановено срещу ответниците М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Н. И. А. и Л. Н. А.- Ш., които претендират възстановяване на същия имот по силата на чл.1 ЗВСОНИ. От тяхна страна е подадена молба за отмяна на горното решение на Върховния касационен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като твърдят, че са налице нови писмени доказателства, които не са им били известни при разглеждане на делото и имат значение за правилното му решаване. Представените писмени доказателства са свързани с твърдяното от молителите обстоятелство, че имотът на ТПК „Р.” / праводател на настоящия ищец ТПК” Д.Б.”/ не е бил одържавен безвъзмездно или отнет, за да е възможно да се възстанови по силата на §1 от ДР на ЗК от 1991 г., на каквото основание ищецът е признат за собственик, а е бил заменен с друг държавен имот, което според молителите изключва възстановяването. Относимите към този въпрос нови доказателства са таблици за установените печалби и загуби на ТПК „Д.Б.” през 1976 г., в които е отразено, че ТПК е била собственик по пътя на замяната от 1964 г. на имота на [улица]и не е била собственик на процесния имот на [улица], № 8-10, както и обяснителна записка към годишния счетоводен отчет на ТПК „Р.” преди сливането с ТПК „Д.Б.”, баланс на ТПК „Р.” за 1964 г. и форма № 4 за движение на основните средства на кооперацията, извлечение от сметка 73 и заповед № 52/65 г., според които обектите на [улица]/ получените в замяна на процесния имот/ са третирани като собственост на кооперацията. Представени са и доказателства в подкрепа на тезата на молителите, че ТПК „Родина” не е придобила валидно имота по силата на регулацията, тъй като видно от писмо ТИ 94 Л-1/18. 01.2010 г. планът от 1956 г. не се съхранява и не може да се установи, че имотът е отреден за кооперацията. Представят се и балансите за 1975, 76 и 77 г. на ТПК „ Д.Б.” в подкрепа на довода на молителите, че тази кооперация не е придобила имота по пътя на сливането с ТПК „Р.”, тъй като в балансите няма данни имотът да е бил в активите на ТПК „Р.” и да е преминал в активите на ТПК „ Д.Б.”. При условия на евентуалност се поддържа и наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие на атакуваното решение с влязлото в сила решение по гр.д.№ 3178/2910 г. на СГС, ІІ-д отд., отнасящо се до друга част от същия имот, както и основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с решението по същото дело на практика бил отменен отказ за деактуване на имота, на който административен акт било основано атакуването решение. Ищецът ТПК „Д. Б.” оспорва молбата и всички изложени в нея основания за отмяна като неоснователни За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: С влязло в сила решение № 838 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 155/2010 г. на ВКС, І г.о е оставено в сила решение от 5 февруари 2008 г. по гр.д.№ 2540/ 2006г. на СГС, ІІ-д въззивен състав, с което е признато за установено, че ищецът ТПК „ Д.Б.” е собственик на УПИ І-1121 от кв.10а по плана на Н. „Х. Д.-М.”, [населено място] и ответниците са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на кооперацията част от имота с площ 1667 кв.м., така както е показана на скица, съставляваща неразделна част от решението. По делото е установено, че бивш собственик е бил И. Н. З., от когото имотът е одържавен по ЗНЧИМП през 1952 г. През 1956 г. по силата на отреждане с уличнорегулационния план имотът е станал собственост на ТПК „П.и м.”, а тя през 1961 г. го продала на ТПК „Р.”. През 1964 г. имотът е бил одържавен от ТПК „Р.” и предаден на държавното предприятие ПУ „Лебед”. През 1975 г. ТПК „Р.а” заедно с други кооперации се е сляла с ТПК „Д.Б.”, която се явява неин правоприемник. На това основание ТПК „Д. Б.” е поддържала, че собствеността на имота е възстановена в нейно лице по силата на §1 от ДР на ЗК от 1991 г, поради което при влизане в сила на следващия реституционен закон –ЗВСОНИ, имотът не е бил вече държавна собственост и не е могъл да се възстанови на ответниците които са наследници на първоначалния собственик И. З.. Относно установяване на факта на одържавяването на имота и предоставянето му на ПУ „Л.” са били представени протокол от 18.03.1964 г., заповед № 316 от 26.03. 64г. на ИК на СГНС и договор от 27.03. 1964 г. между ТПК „Р.” и ПУ „Л.” за предаване на процесния имот. Относно придобиването на имота от ТПК „П. м.” по силата на отреждане по плана съдът се е позовал на заповед № 5 600 от 20.11.1956г. на МКСБ, на н.а.№19/57г. и на заключението на съдебно-техническа експертиза. Доколкото тези доказателства възпроизвеждат отреждането на имота за нуждите на кооперацията и съгласно чл.39 ЗПИНМ съдът е направил извод, че ТПК „П. м.” е станала собственик по силата на самата регулация. 1.Относно последното обстоятелство в молбата за отмяна се твърди, че е намерено ново доказателство - писмо ТИ 94 Л-1/18. 01.2010 г. от Столична община, в което се посочва, че планът от 1956 г. не се съхранява и не може да се установи дали имотът е бил отреден за кооперацията. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че представеното писмо не сочи на ново обстоятелство, които да е от значение за изхода на делото. Съдът е достигнал до извода за придобиване на собственост от кооперацията по силата на чл.39 ЗПИНМ въз основа на други доказателства, които еднозначно установяват този факт, а именно представените скици- извлечения от плана, заключението на съдебно-техническата експертиза, заповед № 5 600 от 20.11.1956 г. на МКСБ за одобрение на плана, както и нот.акт № 19/57г. на ТПК „П. м.”, издаден на основание отреждане на парцела за нуждите на кооперацията, което съгласно чл.39, ал.1 ЗПИНМ и във вр. с §95 и § 100, ал.2 ППЗПИНМ е водело и до придобиване на собственост. При наличието на тези доказателства обстоятелството, че в техническия архив на Направление „Архитектура и градоустройство” на Столична община не се съхранява регулационния план, одобрен със заповед № 5600/ 20.11.1956г. не би довело до промяна в изводите на съда, поради което по този въпрос следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. 2.Останалите доказателства имат отношение към въпроса дали имотът е бил одържавен и при какви условия- според молителите представените от тях доказателства установяват твърдението им, което са поддържали и при разглеждане на делото, че през 1964 г. е била извършена замяна на имот на кооперацията с държавен имот- т.е. одържавяването на кооперативното имущество е било възмездно, а според поддържаната от тях теза само при безвъзмездно одържавяване или при отнемане на кооперативен имот същият може да се възстанови по силата на §1 от ДР на ЗК от 1991 г. От събраните по делото доказателства и изложените от съда мотиви към решението обаче е видно, че обстоятелството за извършена замяна през 1964 г. е било известно както на въззивния съд, така и на ВКС, който е потвърдил решението му. Това е така, защото по делото са били предоставени доказателства, пряко удостоверяващи тази замяна- протокол от 18.03.1964 г., заповед № 316 от 26.03. 64г. на ИК на СГНС и договор от 27.03. 1964 г. между ТПК „Р.” и ПУ „Л.” за предаване на процесния имот. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не установяват за първи път този факт, а само косвено и допълнително го потвърждават, нито установяват други обстоятелства, които да не са били известни на съда при разглеждане на делото. Различието по двете решения е в тълкуването на тези доказателства и по приложението на закона. Според въззивния съд през 1964 г. на ПУ „Л.” е било предадено само ползването на имота, като той е останал кооперативна собственост, а според състава на ВКС, решил делото, е налице одържавяване на имота и предаването му в оперативно управление на държавно стопанско предприятие, каквото е ПУ „Л.”. При тези данни е прието, че са налице и предпоставките на §1 от ДР на ЗК от 1991 г. за възстановяване на имота. Въпреки че в доказателствата, установяващи предаване на имота на ПУ „Л.” са се съдържали и данни, че това е станало под формата на замяна и че за предоставения имот ТПК „Р.” е получила бившия държавен имот на ПУ „Л.”, находящ се на [улица], № 57 и 87- раздел ІІІ от Договора от 27.03.1964г., съдът не ги е обсъдил в тази светлина и не се е произнесъл по въпроса дали при такава замяна, което сочи, че одържавяването на кооперативния имот не е било безвъзмездно, същият може да се възстанови по силата на §1 от ДР на ЗК 1991 г. Следователно в случая не са налице нови обстоятелства / факта на замяната/, които да не са били известни на съда, а въпросът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон, което не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не попада в нито една от изчерпателно посочените хипотези на чл.303, ал.1 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че и в тази хипотеза молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и да се остави без уважение.. 3. Не е налице основание за отмяна и по евентуално поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. От представеното решение по гр.д.№ 3178/ 2010 г. на СГС е видно, че то има за предмет спора за собствеността на друга част от същия имот от 202 кв.м., като ищци по делото са настоящите молители, а ответник- държавата и следователно липсва необходимото съвпадане по страни и предмет на спора. Изразеното в мотивите към решението становище, че имотът е възстановен изцяло в полза на молителите по силата на чл.1 ЗВСОНИ е непротивопоставимо на ТПК „Д.Б.”, тъй като кооперацията не е била страна по делото, нито е правоприемник на държавата, за да е обвързана от решението. 4. Няма основание за отмяна и по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението не е основано на административен акт / ако за такъв се приеме отказът за деактуване на 202 кв.м. в полза на молителите/, нито този акт е отменен от съда. Отношение по този отказ е взето с представеното решение от 21.07.2008 г. по гр..№ 9315/ 2007г., / респ. с оставилото го в сила решение на СГС по гр.д.№ 3178/ 2010 г./ и то в порядъка на обсъждане на доказателствата по делото, но по настоящото дело този административен акт / отказът за деактуване/ няма обуславящо значение за решението, каквото се има предвид в хипотезата по чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Представеното решение от 21.07.2008г. по гр.д.№ 3178/ 2010 г. няма характер и на ново писмено доказателства или ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за да е основание за отмяна на решението. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице нито едно от заявените основания за отмяна, поради което молбата следва да се остави без уважение, с присъждане на ответника на направените разноски за производството. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р.а, Е. Б. Ш., Н. И. А. и Л. Н. А.- Ш., подадена чрез адв.К. М. от [населено място], [улица], № 8, ет.3 за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1,3 и 4 ГПК на влязлото в сила решение №838 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 155/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. Осъжда М. Л. Г., Е. Л. А., Б. В. Р., Е. Б. Ш., Н. И. А. и Л. Н. А.- Ш., съдебен адрес чрез адв.К. М. от [населено място], [улица], № 8, ет.3 да заплатят на ТПК „Д. Б.”, С. разноски по делото за производството по отмяна в размер на 570 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: