О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 София, 31.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември , две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №2465/2021г. Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Р. В. В.-С. от [населено място],чрез адв.В.Д. срещу решение №620 от 30.03.2021г по в гр.д № 420/2021г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 29.12.2020г по гр.д 8816/2020г на Варненски районен съд, постановено по трудов спор. Отхвърлени са исковете на жалбоподателката с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 ,3 КТ за отмяна на уволнението , извършено от работодателя „Астра Зенека България“ЕООД със заповед №03/1470-2020/11.06.2020г. поради съкращение на щата,на основание чл.328, ал.1 т.2 , предл. второ КТ Ищцата е оспорила реалния характер на съкращението,доколкото е била съкратена само тя и трудовите функции са продължили да съществуват. Новото щатно разписание е било в сила от 01.12.2019г., а уволнението на ищцата е осем месеца по-късно.Оспорвала е подбора-първоначално като неизвършен, а след изнесените от ответника в отговора на исковата молба факти -като незаконосъобразен. Твърди се , че работодателят не е извършил подбор спрямо всички лица,заемащи длъжност„регионален мениджър“, а само между служителите в [населено място],заемащи тази длъжност.Оспорва,че подборът е осъществен съобразно действително притежаваните от ищцата квалификация и ниво на изпълнение на работата ,по опорочени критерии. Въззивният съд на свой ред е приел за установено че ищцата е заемала длъжността “Регионален мениджър продажби-лекар“ с място на работа [населено място] ,като за длъжността е имало по една щатна бройка във всеки от двата отдела за [населено място] ,обособени като отдели „диабет“ и „кардиология“.С утвърждаване на новото щатно разписание отделът за гр В. вече е един - „Кардио- метаболитен отдел“ , една е и предвидената щатната бройка за регионален мениджър-продажби в този отдел.Въззивният съд е приел,че извършеното съкращение е реано.След влизане в сила на новото щатно разписание на 01.12.2019г ищцата действително е продължила да изпълнява работата си в продължение на шест месеца. Упражняването на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работник или служител при съкращаване на щата обаче не е обвързано със срок от законодателя. Подборът е бил задължителен ,като в него е следвало да участват и са участвали всички лица , назначени на еднородни длъжности ,но само в съответното населено място. В случая, те са две служителки,посочени в заповедта на работодателя .За работодателя не е имало задължение да извърши подбор между служители с място на работа в други населени места(според ЛТД), тъй като той не може едностранно да променя мястото на работата, определено в трудовия договор. звършен е подбор от назначена комисия , като на сравнителна оценка са били подложени ищцата и другата служителка,заемаща еднородна длъжност , в другия обособен отдел преди промяната.При съдебния контрол в производството,както е очертан в Тълкувателно решение No3/16.01.2012г. по т.д No3/2011г. ОСГК на ВКС,работодателят е защитил оценката си по законовите критеии за подбор. В случая съдът е оценявал единствено писмени доказателства Критериите, по които ще се извършва подбор не са посочени подробно от работодателя в заповедта за назначаване на комисията Комисията е определила детайлно критерии за оценка в рамките на законоустановените по чл.329 КТ.Взето е решение по отношение на трудовото представяне,преценката да се извършва за период от две години,предхождащ оценката – 2018г. и 2019г.Той е достатъчен на обективна оценка , а също и обстоятелството че са вети становищата на пректите ръководители относно нивото на изпълняваната работа ,както и данните по действалото в предприятието периодично оценяване.Прето е ,че приложеният като доказателство по делото протокол на комисията за подбор свидетелства за оценяване по съответстващите на закона критери по Кодекса на труда - квалификация и качество на работа. Ищцата е изтъквала в процеса,че след заемането на длъжността е била оценявана положително и затова повишена в „старши“ - направление „кардиология“. Въззивният съд е изтъкнал ,че по критерия справяне с работата е получила по- ниска оценка от тази на другата служителка. Относно критерият също така съдът е приел ,че за разлика от другата оценявана служителка ищцата има медицинско образование, но с оглед изискванията по длъжностната характеристика не е имало основание за приотизиране на ищцата по този критерий . В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при формулирани три въпроса: Първият въпрос е задължен ли е работодателят чрез пълно и главно доказване да докаже извършването на законосъобразен подбор с всички доказателствени средства когато отразените в протокол за извършен подбор обстоятелства се оспорват от уволнения работник или служител.Изтъква се противоречие с реш. №107/2010г на 4 г.о ,реш. № 297/2012г на 4 г.о. реш.№274/2016г на 4 г.о. , според коятосъдебна практика документиране на подбора не е задължително , протоколът сам по себе си не доказва законността , при оспорване на протокола работодателят следва да докаже обстоятелствата с всички допустими доказателствени средства , вкл свидетели , каквито в процеса не са ангажирани . Вторият въпрос е допустимо ли е комисията по подбора да въвежда допълнителни критерии ,след като работодателят ги е посочил с назначаването на комисията .Според касатора подборът е опорочен поради това разминаване , изводимо от представените писмени доказателства Противоречие с практика на ВКС се изтъква предвид реш. № 778/2010г , реш. №322/2011г , реш.№ 128/2017г на 4 г.о и др.,според които комисията е помощен орган . Третият въпрос е допустимо ли е работодателят да въвежда различни критерии на база на оценката си ,които са извън регламентираните критерии. Противоречие с практика на ВКС се изтъква предвид реш. № 109/2013г на 4 г.о и, реш. №274/2016г на 4 г.о и др. Въпросът се обосновава със съдържанието на заповедта за назначаване на комисията за подбор ,в която са посочени критериите „образование,допълнителна професионална квалификация, професионален опит и трудово представяне „ , докато комисията е взела сама решение при трудовото представяне да ползва и наличните средногодишни оценки на служителите за последните две години ,(текущи атестационни оценки на служителите за продуктови познания и формирани финансови резултати ) Ответникът по жалбата е заявил писмен отговор,чрез пълномощник адв М.. Няма нито един въпрос ,разрешен в противоречие установената практика на ВКС ,който би бил съществен ,решаващ и годен да обуслови допускане до касационно обжалване. Жалбоподателката е оспорила факта на извършване на подбора и използваните критерии , което е очертало и необходимите, ангажирани от ответника доказателства, кэоето разрешение следва и от изтъкнатото реш. №107/2010г на 4 г.о на ВКС Проведено е пълно доказване по отношение на това , което ищцата оспорва .Ищцата не е оспорила оценяването ,както и представените годишни оценки (атестации), а е оспорила подходът на комисията да ги включи като измерител по критерия „трудово представяне“. Подобно възражение не влияе на законността на подбора . Съобразяването на обективни източници от този вид също е указвано в практиката на ВКС ( реш. № 53/2015г на ВКС ) След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване . На първия въпрос е даден отговор в ТР №3/2011 по т.д №3/2011 ОСГК.Въззивният съд не е освободил ответника от пълно и главно доказване по предмета на спора законосъобразно ли е извършен подбора при така протоколираните от комисията насоки по провеждането му,при оспорване съответствт ли дефинираните критерии на законовите изисквания и съответстно ли са приложени те за подбор,а е приел доказването за проведено. Протоколът на комисията за извършването на подбор с дадени оценки на участниците не е недопустим като доказателство в трудовия спор друг е въпроса за доказателствената му стойност по отношение на определени релевантни за изхода на спора обстоятелства,съответно каква доказателствена задача има работодателят при оспорването на засвидетелствани там факти,които въпроси са разяснени с приемането на ТР №3/2011 по т.д № 3/2011 ОСГК. В случая ищцата няма твърдение,че работи по-добре от другата съпоставително оценявана в подбора служителка по продажбите в [населено място]. Основала е оспорването на други обстоятелства,които съдът съответно е обсъдил от фактическа, и от правна страна. Въпросът как се доказва законосъобразен подбор,в правния си аспект, е намерил разрешение в ТР №3/2011г ОСГК, с което практиката е уеднаквена по отношение на предмета на доказване, доказателствената тежест и доказателствените средства. Въззивният съд е съобразил тази задължителна за него практика. Позоваването на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необосновано. Вторият въпрос няма обуславящо за изводите на съда значение и не е решаващо произнесен в обжалвнатото решение. Тезата на защитата за формален ,процесуален подход към работата на комисията няма опора в установената съдебна практика на ВКС . Както е изяснено в редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК , работата на комисията и начинът на документирането й са без значение за законността на уволнението (реш.по гр.д№428/2011г ІV г.о ВКС реш. №33/2012 гр.д №1172/2011 ІV г.о реш. по гр.д №695/2011 ІV г.о на ВКС) Освен това,противопоставя се съдържание на документиращи подбора актове ,които не съдържат противоречиво и различно означаване на критериите за подбор .Придаваното от защитата решаващо значение на начина ,по който в акта за назначанате на комисия по подбора работодателят указателно е посочил критериите съгласно чл.329 КТ – най общо и без подробни насоки,не препятства,нито изключва комисията по подбора да протоколира насоки и обстоятелства ,по които ще оценява участниците , стига същите да са в рамките на законовите критерии и работодателят да ги е възприел при уволнението ,както е в случая. Обективният израз на несъответствие със законовите критерии при подбора не се онагледява от обстоятелства като изтъкваните във въпроса .В практиката на ВКС не се съдържа указание да се следи за така изведените при въпроса съответствия , те са ирелевантни. Зададеното в съдържанието на въпроса условие не е от значение за обстоятелствата,обуславящи проверката на съда законосъобразно ли е извършен подбора. Спазването на критериите по чл.329 КТ, за което съдът следи в трудовия спор , е изводимо от въприета от работодателя оценка кой е по- квалифициран и работи по-добре ,която се обективира при извършването на подбор, а не при възлагане на провеждането му. Не отговорено на изискването в чл. 280 , ал.1 ГПК за поставяне на решаващо произнесен от въззивния съд правен въпрос. Третият въпрос също не отговаря на общия селективен критерии в чл.280 , ал.1 ГПК да е относимо поставен , тъй като изразява единствено теза на защитата ,че при подбора в настощия случай двете служителки са оценявани по критерии извън регламентираните в чл.329 КТ.Това твърдение не кореспондира с фактическата обстановка по делото- установена и възприета от решаващия съд, незащитимо е като фактически извод и правна логика. Не е посочено къде и не е ясно защо в изтъкнатата практика на ВКС ( реш. № 109/2013г на 4 г.о на ВКС реш. №274/2016г на 4 г.о на ВКС ) защитата вижда подкрепа за отстояваното разбиране ,че съобразяването на годишни атестационни оценки на служителите за резултати от работата им представлява различен от посочения в чл.329 КТ законов критерии . Преценката по критерия може да бъде формирана при съпоставяне на предходни оценки , в цялостната преценка на трудовата характеристика на работника се включват всички обстоятелства, сочещи отношението на служителя към работата без дори да е необходимо оценката да се ограничава до предварително зададен период(реш№.63 от 21.02.2012 ІV г.о , реш.№207 от 02.08.2012 ІІІ г.о, реш. 106 от 09.05.2012 ІІІ г.о ,реш. по гр.д № 1354/2011 ІV г.о и др).Освен това в заповедта работодателят е указал на комисията с оглед извършването на оценката да изиска доклади за трудовото представяне от преките ръководители , което е изпълнено и съобразявано при оценката в решаваща степен Следва да се присъдят разноски в полза на за ответника по жалбата в размер на 1877,60 лева Воден от горното Върховен касационен съд ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение №620 от 30.03.2021г по в гр.д № 420/2021г на Варненски окръжен съд Осъжда Р. В. В.-С. от [населено място] да заплати на „Астра Зенека България“ ЕООД сумата 1877,60 лева разноски за настоящата инстанция ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.