1 Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 26 юни 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Т. Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 462/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК. Образувано е по искане на осъдения Е. Н. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 500/2018г. по описа на РС – Ямбол поради неучастието му в съдебното производство. В искането осъденият посочва, че присъдата е постановена в негово отсъствие, а той не е знаел за наказателното производство, съответно - лишен е от възможността на упражни правото си на защита. За присъдата и наложеното наказание осъденият разбрал едва в деня на задържането си във връзка с нейното изпълнение - 23.01.2019 година. Оспорва се и размера на наложеното наказание. Моли производството да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане с оглед предоставяне на възможност за лично участие в процеса. В съдебно заседание пред ВКС защитникът и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият Д. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За дата на узнаване от осъдения Д. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на 23.01.2019г. по повод изпълнение на влезли спрямо него присъди с наложени наказания „лишаване от свобода”. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения: Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения. С постановление от 11.09.2017г. (л. 39 от ДП) Е. Д. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 343 в, ал.2 от НК. На същата дата е проведен и разпит в качеството му на обвиняем, като в протокола е отразен отказа му да дава обяснения. С постановление от същата дата (л. 73 от ДП) са му предявени материалите по разследването. При извършване на действията с участието на осъдения, спрямо него не е взета мярка за неотклонение, но той е поел задължение да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Посочил е като единствен адрес за призоваване – [населено място], [улица]. След внасяне на обвинителния акт срещу Е. Д. за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК е образувано нохд № 1262/17г. по описа на РС - Ямбол. С призовка, връчена лично на осъдения (л. 46 от с.д.) той е бил редовно уведомен за провеждане на разпоредително заседание на 19.12.2017година, когато не се явил. Разглеждането на делото било отложено за 20.02.2018г., като е постановено принудителното му довеждане. В докладна записка (л. 58 от с.д.) на ГД „Охрана” е констатирано, че осъденият не е открит на адреса си в [населено място], [улица], а по сведение на служител в ПУ - Болярово е установено, че осъденият от дълги години не живее на адреса и живее на квартира в [населено място]. Така в следващото заседание е даден ход на делото в отсъствие на осъдения при условията на чл. 269, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК и е постановена присъда № 31/20.02.2018г., с която Е. Д. е признат за виновен по предявеното обвинение и е осъден. По въззивна жалба на подсъдимия, чрез служебния му защитник, е било образувано внохд № 77/2018г. по описа на ОС-Ямбол. С решение № 45/16.05.2018г. посочената по-горе първоинстанционна присъда е отменена, а делото - върнато за новото му разглеждане на РС-Ямбол. След връщане на делото за новото му разглеждане е образувано нохд № 500/18г. по описа на РС-Ямбол, по което е постановена присъда № 126/19.09.2018г.- предмет на настоящия извънреден контрол. Присъдата като необжалвана и непротестирана влязла в законна сила на 05.10.2018 година. С нея подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на осн. чл. 54 от НК му е наложено наказание 1 (една) година и 2 (два) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, както и глоба в размер на 800 (осемстотин) лева. Осъденият Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца . На осн. чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от 1 (една) година лишаване от свобода, наложено по нохд № 206/2016г. по описа на РС-Елхово, като било постановено същото да се изтърпи при строг режим. Със същата присъда Е. Д. е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Съдебното производство е протекло изцяло в отсъствието на осъдения Д., поради неоткриването му на известните по делото адреси. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият Д. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения Д. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, лично е бил уведомен за провеждането на първото по ред разпоредително заседание по нохд № 1262/17г. по описа на РС-Ямбол. Невъзможността да му бъдат разяснени последиците от неявяването му пред съда, а именно, че то може да се разгледа в негово отсъствие, се дължи изцяло на недобросъвестното му процесуално поведение, свързано с отклоняването му от известния по делото адрес, без да уведоми надлежно компетентните органи за това. Същевременно, осъденият е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил съда относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е негов личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения Е. Д. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. В искането за възобновяване се заявява също, че наложеното наказание е в завишен размер - оплакване, които е относимо към основанието по чл. 422, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на наведените оплаквания е съответния апелативен съд, а именно Апелативен съд- Бургас, на който делото следва да се изпрати. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Н. Д. за за възобновяване на наказателното производство по нохд № 500/2018г. по описа на РС – Ямбол. Изпраща делото на Апелативен съд - Бургас за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: