1 РЕШЕНИЕ № 141/23.09.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 507 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Касаторите Е. Н. Ч., С. М. Ч. и Н. С. Ч. обжалват въззивното решение от 26.3.2012 г по гр.дело № 282/2012 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Шести състав, с което е отменено решение № 493 от 8.11.2011 г по гр.дело № 902 по описа за 2010 г на Карловски районен съд, Трети състав и вместо него е постановено друго, с което е прогласена на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., т..., рег.№ ..., дело № ... от.....г на нотариус Т. Р. с предмет мансарден етаж със застроена площ от 90 кв.м, завършен до степен „груб строеж” от двуетажна жилищна сграда, в [населено място], обл.Пловдивска на [улица], построена в УПИ.... в кв...., целият с площ от 545 кв.м, одобрен със заповед № 1060/1973 г, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и е уважен иска по чл.108 от ЗС в установителната му част, като е признато за установено по отношение на Е. Н. Ч., че Д. Д. Д. е придобил въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № ... ,т..., рег.№..., дело № ... от ..... г на нотариус С. Р. ½ ид.част от общите части на двуетажна жилищна сграда в [населено място] на [улица]. В касационната жалба касаторите подържат, че въззивното решение в частта, с която исковете са уважени е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. не е взел становище по същата. Ответницата по касационната жалба М. С. С. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение, след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното : Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 121 от 6.3.2013 г по гр.дело № 507/12 г на Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение. Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД и иск по чл.224 ал.1 от ГПК за собственост на ½ ид.част от процесния имот. Ищецът Д. Д. Д. подържа в исковата молба, че с нотариален акт № 161, т.2, рег.№ 2584, дело № 506/1999 г на 30.8.1999 г е закупил от Н. С. Ч. втори жилищен етаж и гараж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], обл.Пловдивска, заедно с ½ ид.част от дворното място, при съседи : А. Л., П. К., А. К., Н. Б. и улица, за който имот е отреден парцел .. в кв....На 26.4.2010 г С. М. Ч. и Ц. Н. Б. са продали на внучката си Е. Н. Ч. мансарден етаж със застроена площ от 90 кв.м, завършен до етап „груб строеж” от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], построена в УПИ .... в кв..., целия с площ от 545 кв.м, като сделката е обективирана в нотариален акт №..., т...., дело № .... г.Ищецът счита, че тази сделка е нищожна, тъй като т.нар мансарден етаж всъщност не е самостоятелен обект на правото на собственост, а е таван, представляващ обща част, която не да бъде предмет на разпореждане. На основание чл.26 ал.2 от ЗЗД ищецът е поискал прогласяването за недействителна на разпоредителната сделка, оформена с нотариален акт акт №..., т..., дело №.... г и осъждането на ответницата Е. Н. Ч. да му предаде собствеността и владението върху ½ ид.част от таванското помещение, в двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица]. Ответниците Е. Н. Ч., С. М. Ч. и Н. С. Ч. са оспорили исковете с доводи, че предявения иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД е недопустим поради обстоятелството, че ищецът не е страна по сделката и не може да оспорва нейната действителност.Ответницата Е. Ч. е оспорила основателността на предявения иск по чл.108 от ЗС с твърдението, че продадения мансарден етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а не обща част, поради което може да бъде предмет на разпоредителни сделки. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.част от процесното дворно място и втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, а другият собственик М. С. С. притежава правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда и ½ ид.част от дворното място.При това положение е приел, че се касае за жилищна сграда в режим на етажна собственост и всеки от двамата собственици притежава идеална част от общите части на сградата, в това число и изграденото тованско помещение.Приел е също, че по делото липсва представен от ответниците архитектурен проект за построяване на жилищната сграда, а представеното удостоверение, издадено от [община] за степен на завършеност на подпокривното пространство и съществуването му като мансарден етаж, не представлява доказателство за обособяването му като самостоятелен обект на правото на собственост.Приел е, че други доказателства за преустояването на таванското помещение не са ангажирани.Предвид това е обосновал извода, че се касае за таванско помещение-обща част на двуетажната жилищна сграда, което е съсобствено между етажните собственици и на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД е прогласил нижощността на сделката, обективирана в нотариален акт № .., т...., рег.№...., дело №... от ..... г на нотариус Т. Р..Искът по чл.108 от ЗС е уважил в установителната му част като е признал за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на ½ ид.част от процесното таванско помещение.Потвърдил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС в осъдителната му част за предаване на владението, тъй като ищецът не бил доказал, че именно ответницата Е. Ч. упражнява фактическа власт върху таванското помещение. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по материално-правните въпроси „ кога подпокривното пространство или таванът на сграда, притежавана в режим на етажна собственост, представлява обща част и може ли таванския етаж в сграда, в която има учредена етажна собственост на бъде притежание на трето лице, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 34 от 15.8.1983 г по гр.дело № 11/83 на ОСГК и Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г на ВС на РБ и в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в следните влезли в сила решения на ВС на РБ : решение № 1858 от 31.7.1974 г по гр.дело № 146/74 г на Първо ГО на ВС на РБ, решение № 1135/8.8.1961 г по гр.дело № 3481/61 г на Първо ГО на ВС на РБ, както и решение № 173 от 21.5.2009 г по гр.дело № 2562/2008 г на Четвърто ГО на ВКС.С тези решения е дадено тълкуване на въпроса обща част ли е таванското помещение в сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, може ли да се прехвърли собствеността върху таванско помещение, което има височина между пода и покрива му и може да се ползва за живеене, както и има ли значение дали таванското помещение е преустроено в жилище по одобрен архитектурен проект и кои строителни правила и норми следва да бъдат съобразени при извършване на преценка за обособяване на самостоятелния обект -тези към момента на изграждането или тези, действащи към момента на предявяване на иска.По начало, подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, представлява обща част на сградата. Тази обща част може да бъде такава по своето естество или по предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните правила и норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти /сервизни помещения/ или не. Когато подпокривното пространство /таванът/ е обща част, същото не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на съдебна делба, нито да бъде придобивано по давност, преди да е било променено предназначението му /срвн. ТР № 34 от 01.08.1983 год. на ОСГК на ВС/. Разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, което означава, че общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на собственика на отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост. Мотивите на въззивният съд противоречат на посочената по-горе задължителна практика и представената от касаторите практика по реда на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като спорният обект още към момента на построяване на сградата е предвиден и изграден като самостоятелно жилищно помещение, следователно той не е бил обща част по предназначение. Изводите на въззивния съд са необосновани, тъй като са погрешни фактическите констатации на съда.Погрешните фактически констатации на съда са довели до опорочени правни изводи, оттам и противоречието им с посочената по-горе съдебна практика. По основателността на касационната жалба. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че процесната сграда е построена в периода 1963-1965 г.Според заключението на в.л.К. липсва одобрен архитектурен проект.Изграденото на място обаче отговаря напълно в хоризонтално и вертикално отношение на представения типов проект.Съгласно този проект сградата предвижда изграждането на изба и два етажа.Понастоящем е установено, че избата е преустроена в жилище, а над него се изградени първи и в груб строеж втори етаж, над който е покрива, направен от плоскости.Следователно процесния етаж е предвиден за изграждане като самостоятелно жилище още с построяването на сградата / в този смисъл изводите на в.л.К.-л.108 от делото/.Той не представлява конструктивна обща част и не е предназначен за общо ползване от етажните собственици.Същият е с височина на билото 3,30 м, а на надзида 1,15 м. с прозорци и самостоятелно стълбище, снабден е с ВиК и електроинсталации, самостоятелен санитарен възел и тераса.От представеното от ответниците удостоверение, издадено от Техническата служба на [община] е също е видно, че се касае за изграден в груб строеж етаж от сграда.С оглед на това не е необходимо провеждането на процедура за промяна на неговото предназначение.Следователно първоначалните собственици на сградата С. и Ц. Ч. са били собственици на процесното жилище, изградено в груб строеж, поради което са можели самостоятелно да се разпореждат с него, което и са сторили в полза на внучката си Е. Ч..Сделката не е нищожна на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД, тъй като предмет на същата е годен обект на разпореждане, поради което е породила вещно-правния си прехвърлителен ефект.Процесното жилище не е обща част по предназначение, поради което Д. Ч. не е станал собственик на идеална част от него, а предявения иск за собственост е неоснователен. Въззивното решение е необосновано, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част, а исковете отхвърлени. По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 26.3.2012 г по гр.дело № 282/2012 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Шести състав в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. Д. срещу Е. Н. Ч., С. М. Ч., М. С. С. и Н. С. Ч. иск по чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .., т..., рег.№ ..., дело № ... от ... г на нотариус Т. Р. с предмет мансарден етаж със застроена площ от 90 кв.м, завършен до степен „груб строеж” от двуетажна жилищна сграда, в [населено място], обл.Пловдивска на [улица], построена в УПИ ... в кв...., целият с площ от 545 кв.м, одобрен със заповед № 1060/1973 г, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата като неоснователен. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. Д. срещу Е. Н. Ч. установителен иск за собственост на 1/2 ид.част от описания по –горе недвижим имот като неоснователен. ОСЪЖДА Д. Д. Д. да заплати на Е. Н. Ч., С. М. Ч., М. С. С. и Н. С. Ч. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за всички инстанции в размер на 983, 59 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.