Р Е Ш Е Н И Е   № 316   София,20.04. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 14 април две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                             Светла Димитрова                         при участието  на секретаря Анжела Богданова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 503/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура гр. П., по касационна жалба на Р. съд гр. П. и по касационна жалба на О. д. на МВР гр. П., всички ответници по делото против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 525 от 29.10.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год., с което е оставено в сила решение № 824 от 23.05.2008 год. по гр. д. № 2351/2007 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която О. д. „Полиция” гр. П. и Прокуратурата на РБ са осъдени да заплатят солидарно на С. С. Х. сумата 18000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на незаконно обвинение, за което впоследствие е оправдана и за незаконно задържане със законна лихва считано от 27.06.2007 год. и в частта, с която Р. съд гр. П. е осъден да заплати на С. С. Х. сумата 6000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие осъждане на наказание по Наказателния кодекс, за което впоследствие е оправдана, ведно със законна лихва считано от 27.06.2007 год. и отменил горното решение в частта за разноските, като осъдил О. д. „Полиция” гр. П., заместена от правоприемника си О. д. на МВР - П. и Прокуратурата на РБ да заплатят на С. С. Х. сумата 600 лв. разноски за първоинстанционното производство и 600 лв. разноски във въззивното производство и Р. съд гр. П. да заплати на С. С. Х. сумата 200 лв. разноски за първоинстанционното производство и 200 лв. разноски във въззивното производство. Решението е обжалвано в уважената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по отношение на солидарно осъдените ответници О. д. „Полиция” гр. П. и Прокуратурата на РБ за сумата 18 000 лв. и на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по отношение на Р. съд гр. П. за сумата 6000 лв. обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Ответницата С. С. Х. оспорва касационните жалби и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби и като провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: С определение № 647 от 19.06.2009 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 525 от 29.10.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год. на Пловдивския апелативен съд по материалноправния въпрос - при какъв фактически състав възниква отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при „осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано” - при наличие на влязла в сила осъдителна присъда и след това отменена по реда на извънреден способ за съдебен контрол, след което подсъдимия е оправдан или е достатъчно осъждане с присъда, без да е необходимо тя да е влязла в сила, след което лицето е оправдано, какъвто е настоящият случай - ищцата е била осъдена от районния съд и оправдана от окръжната инстанция. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на трайно установена съдебна практика по приложението на цитирана разпоредба. Поставен е и въпроса, следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи, в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така поставени, първият материалноправен въпрос касае решението в частта му, с която ответника Р съд гр. П. е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. В тази част обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна между страните не е спорно, че по отношение на ищцата на 15.04.2004 год. е било образувано полицейско производство за престъпление от общ характер от органите на дознанието, на 30.04.2004 год. по разпореждане на районна прокуратура ищцата е следвало да бъде привлечена като уличена за посочени престъпления, на 10.05.2004 год. по нареждане на дознантел е била задържана за 72 часа, когато е разпитана като уличено лице, на 13.05.2004 год. с определение на Пловдивски районен съд е била определена постоянна мярка „задържане под стража”, изменена на 14.07.2004 год. в „подписка” и на 22.06.2004 год. дознанието е било изпратено в районната прокуратура с мнение за предаването и на съд. Обвинителният акт е бил внесен в Пловдивски районен съд на 02.09.2004 год. и по образувано нох дело № 1668/2004 год. на същият съд, ищцата е била осъдена с присъда № 359/11.12.2006 год. на една година лишаване от свобода условно с тригодишен изпитателен срок. С присъда № 140/12.06.2007 год. по внох дело № 785/2007 год. на Пловдивски окръжен съд ищцата е била призната за невинна и оправдана по посочените обвинения. Оправдателната присъда е влязла в сила на 27.06.2007 г. Незаконосъобразно възивният съд е приел, че Р. съд П. следва да отговора по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за незаконно осъждане на наказание по Наказателния кодекс (НК) и последвало оправдаване. Отговорност за вреди от осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговаря самостоятелно за вреди по посочения текст. Когато осъдителната присъдена е отменена и лицето оправдано по реда на инстанционният контрол, както се е получило в настоящия случай, съдът не отговора по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Правилността на осъдителната присъдата се проверява от функционално по -горестоящият съд, който оправдава лицето, преди влизане на осъдителната присъда в сила. В тази случай, съдът може да отговаря солидарно с други правозащитни органи по т. 2 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. При тези съображения, решението в частта, с която Р. съд гр. П. е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като незаконосъобразно ще следва да се отмени и по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което иска срещу този ответник се отхвърли. Решението ще следва да се отмени и в частта за разноските за сумата 400 лева. По касационната жалба на А. прокуратура гр. П. и О. д. на МВР гр. П.. Двамата ответници са осъдени да заплатят на ищцата солидарно обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ в размер на 18 000 лв. В тази обжалвана част решението е правилно. Размерът на присъденото обезщетение за морални вреди е определен, като съдът е установил причинната връзка между незаконното обвинение за извършеното престъпление, осъждането и последвалото оправдаване на ищцата, продължило над три години, период през който ищцата е била и задържана по мярката за неотклонение повече от два месеца и действително претърпените вреди. Размерът е съобразен с принципа за справедливост установен в чл. 52 ЗЗД и не е завишен. Съдът е присъдил обезщетение за моралните вреди пряка и непосредствена последица от незаконните действия на двамата ответници. Обсъдил е всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди и по вътрешно убеждение е преценил, че тази сума най - справедливо ще поправи лично понесените болка и страдание от ищцата. Съдът е отчел, че субективно ищцата е понесла тежко задържането под стража и последвалите съдебни процеси пред двете съдебни инстанций, случилото се и нанесло психотравма и наложило продължително медикаментозно лечение. Присъденото обезщетение по отношение на двамата ответници е определено общо съобразно изискванията на т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС. Изложеното дава основание да се приеме, че в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА решение № 525 от 29.10.2008 год. по гр. д. № 685/2008 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която Р. съд гр. П. е осъден да заплати на С. С. Х. 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от осъждане на наказание по Наказателния кодекс, за което впоследствие е оправдана и в частта, с която е осъден да й заплати съдебни разноски в размер на 400 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Х. против Р. съд гр. П. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., претендирано на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ