6 Р Е Ш Е Н И Е № 234 [населено място], 30.01.2019г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№711/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Грийн парк“ЕООД/н/,представлявано от синдика на дружеството И. А. М. против решение №240/20.11.2017г. по в.т.д.№514/17г. на Варненски апелативен съд.Със същото е обезсилено решение №486/14.07.17г. по т.д.№1601/16г. на Окръжен съд Варна в частта му,с която „Здравец тур“ООД е осъден на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да заплати на „Грийн парк“ЕООД/н/ сумата 93 647 лв. и в тази му част делото е върнато на ВОС за ново разглеждане от друг състав,както и е отменено решението на ВОС в останалата му осъдителна част за сумата 24 657,84 лв. и вместо това е отхвърлен искът за заплащане на тази сума като направени от дружеството в несъстоятелност за сметка на ответника разноски по охрана на вещ – употребяван кулокран. В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост на така постановеното въззивно решение, неправилност, поради допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилване на съдебния акт,евентуално – разглеждане по същество по реда на касационния контрол и отмяната му. Ответникът „Здравец тур“ООД в писмения си отговор на касационната жалба е изложил доводи за допустимост на решението на ВАпС , за правилност на направените в него изводи и за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания срещу съдебния акт. В съдебно заседание това становище е поддържано от процесуалния му представител. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Грийн парк“ЕООД/н/,чрез назначения синдик И. А. М. с два осъдителни иска, обосновани с твърдения,че дружеството е било страна по договор за лизинг от 2006г.,сключен с „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, по силата на който последният се задължил да придобие на свое име и му предостави за ползване на лизинг употребяван кулокран при доставна цена,която дружеството следвало да изплати на 48 равни месечни вноски. С влязло в сила съдебно решение на основание чл.646 ал.2 т.2 ТЗ /ред. ДВ бр.70/98г./ е обявена за нищожна безвъзмездната сделка - цесия на правото на вземане на „Грийн парк“ЕООД срещу „И Еф Джи Лизинг“ЕАД - да придобие собствеността върху лизинговата вещ, обективирана в подписана от управителя на дружеството и нотариално заверена декларация от 2011г.,с която /след изплатени всички лизингови вноски/ то се отказва от това си право в полза на ответника „Здравец тур“ЕООД,който в писмен договор, сключен с лизингодателя е приел да придобие собствеността върху вещта. Сочи се в исковата молба,че със същото решение е уважен и частично предявен от синдика срещу последното дружество иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД за сумата 30 000 лв. /част от паричната равностойност на кулокрана/. Въз основа на тези обстоятелства е поискано на основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да бъде осъдено дружеството да заплати в полза на „Грийн парк“ЕООД/н/ останалата част от сумата,представляваща паричната равностойност на кулокрана в размер на 93 647 лв., ведно със законната лихва. С уточнителна и допълнителна искова молби ищецът е изложил допълнително обстоятелства,че по договора за лизинг е заплатил всички дължими лизингови вноски,поради което за дружеството е възникнало правото да придобие собствеността върху лизинговата вещ; същата никога не е била част от масата на несъстоятелността,тъй като до сключването на договора за покупко-продажба, тя е била собственост на лизингодателя,а с факта на отказа на „Грийн парк“ЕООД от правото да придобие собствеността и придобиването й от ответника последният се е обогатил неоснователно за негова сметка, доколкото я е придобил срещу вече платените лизингови вноски. Варненски окръжен съд е разгледал иска на посоченото от ищеца правно основание,като е уважил същия изцяло. Изложил е съображения,че признаването с влязло в сила решение,постановено в предходно съдебно производство за нищожна спрямо кредиторите на несъстоятелността на безвъзмездната цесия на вземането за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ има за последица неоснователно разместване на имуществени блага,поради което цесионерът дължи връщане в масата на несъстоятелността на пазарната стойност на правото , от което се е възползвал, равностойна на пазарната равностойност на вещта, получена при упражняване на цедираното му право,тъй като получаването на имущественото право е станало при начална липса на основание.Доколкото правото да придобие собствеността върху лизинговата вещ е надлежно упражнено от приобретателя му с договора,сключен с лизингодателя и самата вещ не може да бъде върната в масата на несъстоятелността, той дължи онова, от което се е възползвал, определено по размер от пазарната стойност на вещта, получена при реализирането на правото. Сезиран по реда на въззивното обжалване, Варненски апелативен съд е приел в решението си,че твърденията в исковата молба навеждат на иск по чл.59 ЗЗД,а не на такъв по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,доколкото няма дадено от ищеца на ответника по признат за нищожен договор,което да подлежи на реституция. Посочил е,че съдът е разгледал иска на посоченото основание само въз основа на влязлото в сила осъдително решение по частичния осъдителен иск, което, според въззивния съд, не се ползва със сила на пресъдено нещо за остатъка от вземането.В допълнение е приел от съдържанието на допълнителната искова молба,че с нея ищецът е заявил нещо различно от първоначалния петитум,а именно – че търси всъщност направените от дружеството лизингови вноски, с които „Здравец тур“ЕООД се е обогатил неоснователно, придобивайки актива – кулокран,който поради това не е част от масата на несъстоятелността.Заключил е,че с това страната е изменила по същество петитума при запазване на същото основание – чл.59 ЗЗД,но съдът не е указал на ищеца да направи уточнение в него,за да би било допуснато изменението.По-нататък съдът е разсъждавал,че в случая ответникът би се обогатил със заплатените от ищеца лизингови вноски,но последният би се обеднил само със сумата за тях,намалена с дължимото обезщетение за ползването на кулокрана и ако съдът е определил правилно правната квалификация на иска би разпределил правилно доказателствената тежест,което не е сторил.В заключение е посочил,че като се е произнесъл по иск с основание,което не се извлича от твърденията в исковата и допълнителната молби,съдът е разгледал непредявен иск,което прави решението му в тази му част недопустимо и като такова – подлежащо на обезсилване. С определение №399/31.07.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд в частта му по първия иск,с която е обезсилено решението на Окръжен съд Варна, за проверка на неговата допустимост,при извършването на която съставът намира следното : Съгласно т.9 от ППВС № 1/1985 г. ако съдът не е разгледал иска на предявеното основание,а е разгледал иск, който не е предявен,постановеното от него решение е недопустимо. В този случай въззивната инстанция обезсилва същото и връща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. Произнасяне по непредявен иск, според формираната задължителна практика на Върховен касационен съд /в т.см. решения по т.д.№1091/2012г. на първо т.о., по т.д.№118/2010г. на второ т.о., по т.д.№748/2015г. на първо т.о. и др./ , е налице тогава,когато съдебният акт е постановен в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса - при съобразяване на невъведени в процеса факти, или при несъобразяване на надлежно въведени такива, релевантни за квалифициране на претендираните права, резултат от което е подмяната на предмета на делото. Субективните и обективните рамки на предмета за разглеждане,надлежно сезиращи съда за произнасяне, се определят от исковата молба,в която ищецът е длъжен да посочи фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си и, които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него претендирано или отричано субективно право или правоотношение. Задължение на съда е да определи правното основание на иска само въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум и да разгледа и се произнесе по обстоятелствата, така, както са заявени. Единствено когато съдът се е произнесъл по заявените факти,но ги е подвел под погрешната материално-правна норма,това му процесуално действие не води до недопустимост на постановеното от него решение,а до неправилността му. При такава констатация въззивната инстанция,която е инстанция по същество, следва да определи правилната квалификация,да даде съответните указания на страните във връзка с правилното разпределяне на доказателствената тежест при тази квалификация и да даде разрешение по същество на спора /в т.см. следва да се съобразят мотивите към ТР №2/29.02.2012г. по тълк.д.№2/2011г. на ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът се е позовал на недопустимост на съдебното решение,постановено от Варненски апелативен съд, обоснована с направена от последния преквалификация на предявения от него иск с въвеждане на обстоятелства,каквито същият,в качеството му на ищец, не е твърдял. Доколкото въззивният съд не се е произнесъл по същество, разрешавайки спора, а е обезсилил първоинстанционния акт и върнал делото на окръжния съд за произнасяне по предявения иск,който според него не е бил разгледан, не би могъл да бъде формиран извод за произнасяне на въззивния съд извън предмета на делото.Не следва да бъде споделено и оплакването за позоваване от Варненски апелативен съд на обстоятелства,които не са били заявени и които са в относимост към определянето на материалната правна норма,представляваща основание на иска, по съображения, изложени по-долу. В този смисъл постановеният от въззивната инстанция акт не е недопустим,а разгледан по същество – е и правилен. Факт е,че в исковата молба синдикът на „Грийн парк“ЕООД/н/ е навел твърдения за наличие на влязло в сила решение,с което е уважен иск по чл.646 ал.2 т.2 ТЗ - за относителна нищожност спрямо кредиторите по несъстоятелността на сделка по безвъзмездно прехвърляне на право за придобиване право на собственост върху лизингова вещ ,обективирана в различни писмени документи /декларация за отказ от правото,изходяща от „Грийн парк“ЕООД и договор за прехвърляне на собственост,сключен между лизингодателя и ответника „Здравец тур“ООД,с който последният е приел да се възползва от отстъпеното му право/. В този смисъл неправилно е съждението на въззивната инстанция,че окръжният съд бил приел,че искът се основава единствено на влязлото в сила предходно съдебно решение,с което е бил частично уважен и иск на правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, тъй като в първоинстанционното решение изрично е акцентирано върху това,че връщането в масата на несъстоятелността на равностойността на кулокрана се дължи на основание признатата за нищожна безвъзмездна цесия, с което е обоснована начална липса на основание. Правилно обаче е констатирано от въззивната инстанция,че с направеното с допълнителната искова молба уточнение и допълване ищецът е въвел в предмета на спора твърдението,че лизинговата вещ никога не е била част от патримониума му,поради което и правото на собственост върху нея, като имуществено право, не го е напускало; доколкото дружеството е заплащало лизинговите вноски /които в крайна сметка са били напълно изплатени/ , с отказа си от правото да придобие вещта, то е пропуснало да увеличи имуществото си,а ответникът, придобивайки вещта от лизингодателя без да заплати цена, си е спестил средства за негова сметка /което,съгласно постановките на ППВС №1/1979г., са твърдения за наличие в причинна свързаност на елементите обедняване и обогатяване, относими към института на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД/. Правилно е прието и,че по този начин в предмета на спора не е било въведено твърдение за реално преминаване на определено имуществено благо от патримониума на ищеца в патримониума на ответника чрез прякото му предаване, което поради начална липса на основание да подлежи на реституция. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази,че навеждането в исковата молба на обстоятелството за наличие на обявена по съдебен ред относително нищожна цесия е само твърдение за общ между страните факт /представляващ част от групата факти,наред с този на юридическото прехвърляне на собствеността чрез сключения между ответника и трето лице договор/ от който произтичат обедняването и обогатяването, но не и непосредствено основание,на което е настъпило неоснователното разместване на имуществените блага, за да би могло с осъдителен иск по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД да се иска обратно полученото по него. В този смисъл настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение споделя изводите на въззивната инстанция досежно правната квалификация на предявения от синдика иск като такъв по чл.59 ЗЗД. В случая не се касае само до промяна на правната квалификация от въззивната инстанция с последиците, относими към процесуалните й задължения, разяснени в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като първоинстанционният съд не е разгледал иска,съобразно въведените в предмета на спора обстоятелства. Доколкото същият не е изследвал фактите по обедняването и обогатяването и причинната връзка между тях,като елементи на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, апелативният съд,в качеството му на съд по съществото на спора, не би могъл да се произнесе за първи път по тях, преквалифицирайки иска, а, съгласно цитираната задължителна практика е следвало да обезсили решението и да върне делото на окръжния съд за ново произнасяне за произнасяне на посоченото основание, което и е сторил. Въззивното решение,като правилно и законосъобразно, подлежи на потвърждаване. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4510 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №240/20.11.2017г. по в.т.д.№514/17г. на Варненски апелативен съд. ОСЪЖДА „Грийн парк“ЕООД /н/ с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление гр. Козлодуй ул.“Жилищен комплекс“№26 ет.11 ап.21 да заплати на „Здравец тур“ЕООД с ЕИК[ЕИК] , седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски к.к.“Златни пясъци“ х-л „Грийн парк“ сумата 4510 лв. разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.