Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София, 19.04.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...Жанина Начева... ЧЛЕНОВЕ: ...Бисер Троянов... ...Петя Шишкова... при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 174/17 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по постъпила касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия Ж. Б. П. срещу решение № 284/22.12.2016г., постановено по ВНОХД № 296/2016г. по описа на Варненския апелативен съд, с което присъда № 22/13.06.2016г., постановена по НОХД № 214/2016г. по описа на Окръжен съд–гр. Добрич, е изменена с намаляване срока на наказанието „лишаване от свобода“ от четири години на две години и осем месеца. В касационната жалба се твърди, явна несправедливост на наложеното наказание, произтичаща от отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, който при това не е мотивиран. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не взимат становище по съществото на делото. Гражданските ищци и частни обвинители и повереникът им намират жалбата за неоснователна. Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Счита, че правилно е отказано приложение на института на условното осъждане. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Ж. П. е обвинен в това, че на 11.05.2014г. в [населено място] причинил по непредпазливост смъртта на Й. И. С., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда на 12.04.2014г., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Признат е за виновен в извършването на престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.2 от НК. Производството пред първата съдебна инстанция е протекло по реда на гл.ХХVII от НПК с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което, след преценка, че на П. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години, на основание чл.58а, ал.1 от НК, Добричкият окръжен съд го е редуцирал на четири години. Присъдил е и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по седемдесет хиляди лева на всеки един от синовете на пострадалия. Варненският апелативен съд е уважил частично въззивната жалба на подсъдимия, отмерил е наказанието на четири години лишаване от свобода, намалил го е с една трета, и е постановил изтърпяването на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, като е потвърдил присъдата в останалите части. Предвид спецификите на дейността по събиране и проверка на доказателствата при провеждане на съкратено съдебно следствие, както и поради липса на наведени други касационни основания, настоящият състав подложи на преценка единствено справедливостта на наложеното наказание, при което намери, че липсва основание за допълнително облекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия П.. Спрямо него е проявена значителна снизходителност от страна на въззивния съд, който не се е съгласил с изводите на първостепенния за превес на отегчаващи вината обстоятелства. Становището на касационната инстанция е, че преценката на Варненския апелативен съд в това отношение е неточна. По делото действително се установява наличие на множество отегчаващи обстоятелства. Първото и най-съществено е съществуващото основание за по-тежка квалификация на деянието. Безспорно установените по надлежния процесуален ред факти във връзка с изпълнителното деяние, както от страна на обвинителната власт, така и от страна на двете съдебни инстанции по същество, са следните: подсъдимият е нанесъл на пострадалия удари в жизненоважна област - главата; ударите са нанесени със средство, годно да причини смърт – метална лопата за смет, юмруци, ритници; силата на ударите е била голяма – причинени са три отделни фрактури; интензитетът им е бил значителен – не по-малко от осем удара за кратък период от време. С оглед изложеното няма как да бъде споделена тезата, че П. не е допускал възможността да причини смърт на пострадалия, но тъй като повдигането и поддържането на обвинение е суверенно право на прокурора, така констатираните от съдилищата обстоятелства, макар и съставомерни, когато не са отчетени с правната квалификация, следва да се ценят като отегчаващи такива. В рамките на определената от прокуратурата правна квалификация също се установяват факти, определящи деянието като по-тежко. За съставомерността на извършеното по чл.124 ал.1 от НК е достатъчно причиняването на едно увреждане, съставляващо средна телесна повреда. В конкретния случай, извън черепно-мозъчната травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, на пострадалия е причинено счупване на челюст, затрудняващо дъвченето, което само по себе си също е средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Причинени са и редица по-леки увреждания по лицето, гърдите, крайниците и половия орган, доведи до разстройство на здравето, неопасно за живота. Отегчаващо обстоятелство представлява и поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, което го характеризира като личност, проявила коравосърдечие, без склонност към разкаяние. Става въпрос за това, че преди да заключи вратата след пострадалия, П. е възприел, че пострадалият е паднал на земята и се е свил, но не му е оказал помощ, оставил го е през нощта навън, окървавен, при това по долни гащи и риза в началото на пролетта, а самият той е заспал. Неоснователно въззивният съд е изразил съмнение по отношение на доказателствените средства, обективиращи негативни характеристични данни. Относно наличието на минало осъждане, каквото липсва в справката за съдимост, инспекторът е посочил изрично, източника на информация, т.е. не става въпрос за проявена от него недобросъвестност, а за грешка в полицейската информационна система. Останалите впечатления, отразени в характеристичната справка, следва да бъдат приети за точни. Това, че П. злоупотребява с алкохол, че е склонен към нарушаване на обществения ред, и че не се ползва с добро име сред съдедите си, е впечатление на двама различни полицейски инспектори – Л.И. и Р.Р.. Същите данни се съдържат и в показанията на св.Д., която не е искала да се прибере преди полунощ, както и не е отговаряла на позвъняванията на П., защото знаела, че е пиян. В идентичен смисъл са и констатациите на комплексната СППЕ, според чието заключение склонността към агресия на подсъдимия произтича от ниския фрустрационен толеранс, лесна раздразнимост и повишена мнителност. Налага се изводът, че лошите характеристични данни за дееца са установени по делото и също следва да се отчетат като отегчаващо вината обстоятелство. Друго съществено обстоятелство, което следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието е личността на пострадалия. Посегателството е особено укоримо поради уязвимостта на жертвата. То е насочено към възрастен човек на 72 години, който при това е бил с ампутиран крайник. Съдебните инстанции са отчели точно установените смекчаващи вината обстоятелства. Правилно като такива са преценени чистото съдебно минало на П., направеното признание още в самото начало на досъдебното производство, напредналата му възраст и фактът, че е бил предизвикан от пострадалия. Нито броят им, нито относителната им тежест, обаче, предпоставят превес над отегчаващите, поради което определеното наказание в размер по-нисък от средния в никакъв случай не е несправедливо, нито по размер, нито с оглед определения начин на изтърпяване. Върховният касационен съд изразява категорично несъгласие с аргументите във въззивното решение, свързани с възрастта на подсъдимия и целите на наказанието. Отдадено е приоритетно значение на генералната превенция с аргумента, че личната „едва ли би могла да бъде постигната, предвид напредналата възраст на подсъдимия“. Съдът се е позовал на данни за смъртността на населението по пол в региона и е преценил, че в близко време П. вероятно ще почине, тъй като му предстои да навърши 70 години. Подобен подход е напълно неприемлив. Всъчност става въпрос за човек, който към датата на деянието е бил на 67 години, активно спортувал през целия си живот, който извън претърпяна операция от хематом е страдал единствено от високо кръвно налягане. Законовото изискване за индивидуализация на наказанието, както и прокламираната първостепенна роля на специалната превенция сред целите по чл.36, ал.1 от НК, вменяват на съда задължение за преценка на адекватната санция в законоустановените рамки с оглед характеристиките на конкретния деец, а не с оглед статистическите данни за средната възраст на починалите в Добричка област мъже през последните две години. За пълнота на изложението, настоящият състав намира за необходимо да обърне внимание на съдилищата върху допуснато нарушение на материалния закон, което не е основание за отмяна на въззивното решение, тъй като попада извън пределите на каксационната проверка, очертани в чл.347 от НПК. Неправилно П. е осъден за престъление, осъществено на 11.05.2014г. Датата на извършване на престъплението е датата, на която е осъществено изпълнителното деяние, дори и в случаите, когато по-тежкият резултат е настъпил след известнен период от време. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284/22.12.2016г., постановено по ВНОХД № 296/2016г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.