1 Р Е Ш Е Н И Е № 259 гр. София, 19.12.2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1746/2014година. Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е по касационна жалба на Е. А. Е. от [населено място] ,обл. Шумен срещу решение от 25.11.2013г по в.гр.дело № 602/2013г. на Шуменски окръжен съд в частта , с която е изменен размера на присъденото с решение от 10.07.2013г по гр.д. № 4474/2012г на РС [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука по чл. 200 , ал.1 КТ и същият е определен на 10 000 лева, както и в частта за размера ,до който искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхъвърлен . В частта , с която обективно съединените искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди са уважени , въззивното решение влязло в сила , а също и в частта ,с която са отхвърлени изцяло или до пълния предявен размер обективно съединени искове за обезщетение на имуществени вреди . Касаторът е обжалвал решението с довод за нарушение на процесуалния закон поради необсъждане на всички относими доказателства, незаконосъобразност при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД и необоснованост предвид неоценяването на обективно установените по делото обстоятелства , свидетелстващи за вида и степента на уврежданията при трудовата злополука . Съображения са развити в жалбата . В писмен отговор ответникът ДП„К. „ [населено място] изтъква ,че същата е неоснователна . С определение №887 от 02.07.2014г гр. дело № 1746/2014г., ІІІ г.о в обжалваната от касатора Е. А. Е. част и по иска за обезщетение на неимуществени вреди е допусната инстанционна проверка на въззивното решение по същество при основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК , по въпроса за обективно установените критерии , от които се ръководи съда при определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и за задължителния характер на указанията , дадени в ППВС №4/1968г и редица решения ,постановени по реда на чл. 290 ГПК , между които изтъкнатите от защитата реш. № 749/2008г по гр.д № 387/2008г ТК , реш. №350 от 2011г по гр.д №1382/2010 ІV г.о По поставения правен въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о изтъква следното : Като е намалил размера на присъденото на първа инстанция обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат на трудова злополука , в противоречие с указанията по ППВС № 4 от 23.12.1968г въззивният съд се е задоволил да изложи като мотив единствено преценката си , че присъденото на първа инстанция обезщетение е завишено , без да изтъкне обстоятелствата, които обосновават определения по-нисък размер . Когато формира извод ,че присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и определя друг , по- нисък размер , въззивният съд следва да мотивира и обоснове този свой извод не абстрактно , а въз основа на конкретните обстоятелства по делото , независимо че на основание чл.272 ГПК да е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по останалите спорни въпроси. По касационната жалба . Тя е основателна в основния си довод ,че в решението на въззивния съд не са изтъкнати обстоятелствата, които обосновават определения размер на обезщетението при съблюдаване критерия на чл. 52 ЗЗД . Липсват на първо място обосновани изводи по отношение на конкретните вредоносни последици, резултатни от претърпяната трудова злополука и поради това въззивният съд е определил по размер едно обезщетение , което не е съответно за тях. Ищецът, работещ в ответното предприятие като коневъд и при изпълнение на възложената му работа , е претърпял трудова злополука, като на 07.05.2011г е бил ритнат от кон. От причиненото нараняване в гръдната и коремна област е изпаднал в безсъзнание, по спешност е бил подложен на животоспасяваща операция, тъй като травмата на гръдния кош е била критична ,с последващо засягане на перикарда (околосърдечната торбичка) и масиран кръвоизлив в нея- т.нар. „сърдечна тампонада”,силно рискова за живота. Бил е в шоково състояние , както е посочено и в заключението на вещото лице д-р И., което не е отчетено Заключението е възприето от съда извън констативната му част ,т.е че при това състояние (в безсъзнание ) трудно може да се определи интензивността на болката . По време на лечението болката е била умерена и понастоящем постепенно отшумяваща, като според приетата СМЕ, пълно възстановяване на здравето е „напълно възможно предвид сегашното състояние на пострадалия”. Ако бе обсъдил тези медицински изводи ,основавани изрично и пряко на осъществения две години след инцидента преглед на пострадалия , наред с останалите изводи на СМЕ , както и във връзка с преките медицински данни за травмата : продължило повече от пет месеца в стационарни и домашни условия оперативно и следоперативното лечение и възстановяване (епикриза на Клиника по кардиохирургия [населено място] и заключението на в.р д-р И.) , въззивният съд щеше да достигне до друг извод за степента и интензитета на претърпяните боли и страдания ,съответстващ на вида и естеството на уврежданията . След периода на временна нетрудоспособност и домашно лечение с наблюдение на кардиолог , при медицинско освидетелстване по ЕР на ТЕЛК от 14.11.2011г. , констатираната при ищеца артериална хипертония ІІІ ст., заедно с трудовата злополука (при водеща диагноза сърдечна недостатъчност) и мотив : травматичен перикарден излив ,сърдечна тампонада, стернотомия с евакуация на кръв и коагулуми от перикарда е обусловила извод за 50 на сто трайна неработоспособност за срок от три години .Законът предвижда да бъдат обезщетени вредите , причинили конкретна, установена по реда на съответни подзаконови нормативни актове степен на неработоспособност - временна или трайна ,като сочи и възможните форми , в които вредата намира проявление . Вредите от професионално заболяване или трудова злополука могат да се изразяват в претърпени болки и страдания , временна нетрудоспособност , или трайна неработоспособност , както в случая . Могат да се изразят както имуществено , така и чрез засягане на неимуществената сфера . За имуществените вреди ищецът е обезщетен. В касационната му жалба е посочено , че за отхвърлената разлика по обезщетението за имуществени вреди над сумата 1902лв - до присъдения на първа инстанция размер от 9000лв , отменителното въззивното решение се обжалва , но не са били изтъкнати никакви конкретни съображения този обективно съединен иск да е основателен за отхвърлената разлика , а въззивното решение – неправилно, не е бил формулиран правен въпрос в тази връзка и съответно касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество в тази част. Следва да се присъди справедливо обезщетение за неимуществените вреди , в тази част оплакванията на касатора са основателни. В случая се претендира неимуществена вреда , изразяваща се както в претърпени физически болки и страдания в резултат на медицински установено травматично увреждане , така и прякото отражение на това състояние с оглед констатираната неработоспособност. Предписанието на здравните органи по ЕР на ТЕЛК относно условията на труд , на практика са сложили край на професионалната реализация на ищеца при неговата квалификация и възраст .В конкретния случай трайно увредени вътрешни органи няма и благоприятната прогноза следва да се отчете , но причинените болки и страдания по време на инцидента и лечението , първите интензивни до степен ,че пострадалият да загуби съзнание, съществувалата опасност за живота , наложилата се спешна операция , следоперативното възстановяване и активно лечение след травмата при пациент на шестдесет години , допълнително утежнено от други здравословни проблеми и довело до трайна неработоспособност за срок от три години ( констатирано шест месеца след инцидента , съгласно приложеното ЕР на ТЕЛК ) Всичко това ,при конкретните обстоятелства сочи като справедливо и достатъчно обезщетение от 12 000 лева Предвид гореизложеното , касационната жалба на ищеца е частично основателна. Следва за се присъдят още 2000 лева .В претендирания по-висок размер от 50 000 лева, обезщетението за неимуществени вреди ще е прекомерно, поради обстоятелствата , вече изтъкнати при определянето му . В частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърления размер на иска и над определените по настоящето решение 12 000 лева , до пълния предявен размер от 50 000 лева , въззивното решение следва да се потвърди. Основателено е искането по чл. 86 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за периода за периода от 07.05.2011г до предявяването на иска на 10.09.2012г Тъй като върху една част от обезщетението лихвата от датата на увреждането вече е присъдена отделно с диспозитив , а в друга част въззивният съд е отменил този диспозитив по обусловения иск , тук настоящата инстанция следва да отмени въззивното решение частично , а лихвата върху сумата от 2000 лева да се присъди за периода от датата на увреждането 07.05.2011г ,до завеждане на иска на 10.09.2012г. Същата е в размер на 278,83 лева . Ищецът е освободен от такси и разноски по исковете с правно основание чл. 200 ал.1 КТ независимо от тяхната основателност или неоснователност , но не и от разноските , които ответникът е направил по делото , в случай на частична неоснователеност.Поради това и ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски на първа инстанция в размер на 2121,04 лв, срещу присъдени му 585,34 лв. предвид частично уваженият размер на претенциите.Въззивният съд , тъй като е намерил за частично основателна единствено въззивната жалба на ответника , е отменил за разноските , които последният следва да заплати на ищеца над сумата 275 лева , но е потвърдил решението по разноските в останалата част , както е посочил и в определението си от 30.01.2014г, постановено в производство по чл. 248 ал.2 ГПК. Няма основание за отмяна на въззивното решение в тази негова част , от настоящата инстанция. Разноските на ответника за въззивното производство , общо установени на 1780 лв за адвокатска защита, са били присъдени според това в каква част въззивната му жалба е приета за основателна , или за сумата 1178 лв. В тази част въззивното решение по разноските следва да се отмени , разноските и за тази инстанция да се изчислят предвид изхода на делото и според окончателното решение. По разноските на ответника по иска - за касационно обжалване , следва да се има предвид, че касационната му жалба не е допуснатата до разглеждане .Разноски на ответника следва да се присъдят с оглед изхода на делото , предвид частичната отмяна на въззивното решение и уважаването на иска за неимуществени вреди в една част ,от настоящия съд , или като му се присъдят 741 лева с настоящето решение . Също така ответникът дължи на бюджета на съда таксата ,от която ищецът е бил освободен ,за разликата над определената и присъдена по въззивното решение, с оглед частичната му отмяна и уважаване на иска за още 2000 лева, съответно на основание чл. 78 ал.6 ГПК следва да заплати 80 лева по сметка на съда. При въззивното обжалване от адвокат Ст. Ч. е бил представен списък с изчислено от него адвокатско възнаграждение по наредба, според предявения размер на иска , в който списък е изтъкнато основание по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА , но искане , придружено със съответното заявяване от страна на адвоката и представлявания ищец ,че защитата му е поета безплатно ,не е било направено , съответно произнасяне по реда на чл.38 ал.2 ЗА от този съд не е имало , включително по повод искането за изменение на решението в частта за разноските.Пред настоящата инстанция не е направено искане в тази връзка от представляващия ищеца адвокат,а единствено за присъждане на разноски в полза на ищеца при уважаване на иска в обжалваната част.Разноски обаче ищецът не е установил . Водим от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 25.11.2013г по в.гр.дело № 602/2013г. на Шуменски окръжен съд в частта , с която е отхвърил предявения от Е. А. Е. от [населено място] срещу ДП „К.” [населено място] иск с правно осонвание чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди , претърпени от трудова злополука за сумата над 10 000 лева , до размера на сумата 12 000 лева , в частта , с която е отхвърлил иск за заплащане на лихва за забава за периода от датата на увреждането 07.05.2011г ,до завеждане на иска на 10.09.2012г. върху сумата от 2000 лева по чл. 86 ал.1 ЗЗД , или за размера на сумата 278,83,както и в частта по отхвърленото искане за присъждане на законна лихва върху главницата за размера на сумата 2000 лева , в частта , с която Е. А. Е. от [населено място] е осъден за заплати на ДП „К.” [населено място] 1178 лева разноски и вместо това постановява : Осъжда ДП „К.” ЕИК[ЕИК] със седалище и адр. [населено място],[жк], да заплати на Е. А. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място] обл. Шумен , [улица] , още 2000 лева (две хиляди лева ) на основание чл. 200 ал.1 КТ , като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука , настъпила на 07.05.2011г, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата 07.05.2011г ,до окончателното изплащане. Оставя в сила решение от 25.11.2013г по в.гр.дело № 602/2013г. на Шуменски окръжен съд в останалата обжалвана част Осъжда ДП „К.” ЕИК[ЕИК] със седалище и адр [населено място], кв. Макак да заплати в полза на бюджета на Върховен касационен съд сумата 80 лева ,държавна такса Осъжда Е. А. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място] обл. Шумен да заплати на ДП „К.” ЕИК[ЕИК] със седалище и адр [населено място], кв. Макак сумата 741 лева разноски . Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.