Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 10.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков 2. Маргарита Георгиева при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3080 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. С. против решение от 14.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 9986/2013 г. от ІІІ”в” състав на Софийски градски съд. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 760/04.06.2014 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли квалификацията на работниците, участвували в подбора, да се преценява въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация или може да се доказва със свидетелски показания и следва ли доказателствената тежест от това да се носи от работодателя, при доказване с писмени доказателства. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на възприетото от него от процесуалноправна гледна точка, с отразеното в задължителна практика на ВКС – решения №№ 188/2012 г. по гр.д.№ 428/2011 г. на ІV гр.отд. и 18/2012 г. по гр.д.№ 547/2011 г. на ІІІ гр.отд. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: В тежест на работодателя е да представи доказателства в процеса, относно законосъобразността на извършения подбор, както и да представи доказателства, че при спазването на законовите изисквания за извършването на подбор по критерия „квалификация”, същия се е ръководил от действително притежаваната от работниците и служителите квалификация, която следва да се установи не само от работодателя в хода на съдебното производство, но и с писмени доказателства, установяваща съответното ниво на квалификация от страна на лицата, участвували в подбора. В тази връзка състава на ВКС споделя задължителната съдебна практика, обективирана в посочените по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, така и ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. По касационната жалба на К. С. С., състава на ВКС приема следното: Трудовото правоотношение между страните по спора е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата. Безспорно е между страните, а и въззивния съд е приел обосновано, че е налице реално съкращение в щата на ответното предприятие. Задължението на работодателя да извърши подбор произтича от това, че при съкращението в щата, от предвидените за длъжността, която е заемал ищеца, 14 щатни бройки при старото щатно разписание, при новото са останали 10 щатни бройки. Във връзка с направеното от ищеца оспорване на законосъобразността на извършения подбор, съдът е обсъдил както писмените доказателства в тази насока, представени от работодателя, чиято е тежестта от доказването на законосъобразността – протокол за извършен подбор, така и свидетелските показания, установяващи обективността на поставените оценки на работниците, между които се е извършил подбора. Съдът е приел за спазени законоустановените критерии по чл.329, ал.1 КТ при извършването на подбора от страна на работодателя, като е приел, че е установено по делото, че членовете на комисията по подбора са имали преки впечатления от работата на всеки един от работниците. Съдът е приел, че поставените оценки съответствуват на нивото на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като поставените конкретно на ищеца оценки са резултат от забележки относно работата му, както и по отношение на работа в екип. Въззивният съд е приел, че е налице реално съкращение в щата на предприятието на ответника, извършен е законосъобразен подбор на основание чл.329 КТ, като предявения иск за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли, като съдът на това основание е счел и акцесорните искове с правно основание чл.344, ал.1 ,т.2 и т.3 КТ за неоснователни. Съдът не е изложил мотиви, защо приема, че ищецът е следвало да получи поставената му оценка по показателя „квалификация”, както и не е изложил мотиви във връзка с твърдението на ищеца по исковата молба, повторено и във оплакванията му по същество във въззивната жалба, във връзка с твърдението му, че на работа са останали работници, които притежават по-ниска квалификация , т.е ниво на образование. В тази връзка, съдът е направил правни изводи за спазване на законовите критерии и конкретно по критерия „квалификация”, без да са налице писмени доказателства, удостоверяващи нивото на квалификация за всеки един от работниците, участвували в подбора. В тази насока, съдът е направил своя правен извод без да е установил фактите по този показател въз основа на писмени доказателства, при спазване тежестта от доказването. Оспорването на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение поради неспазването на правилата за извършването на подбора по критерия квалификация, като на работа са останали лица, които притежават по-ниска квалификация от тази на ищеца, е направено още с исковата молба, като тежестта от доказването на квалификацията на всеки един от работниците, участвували в подбора, се носи от ответника по делото, при това с писмени доказателства. Същото оплакване относно незаконосъобразността на извършения подбор е направено и във въззивната жалба, като съдът се е ограничил само да направи извод, че са спазени законовите критерии при извършването на подбора. Липсата на доказателства относно спазването на критерия „квалификация” при осъществения подбор, при тежест от доказването на фактите, свързани с преценката за законосъобразност на същия, върху ответника по делото, води до извод за липса на доказателства, за недоказаност на твърдението на ответника, че при провеждането на подбора са спазени изискванията за извършването на същия по критерия „квалификация „ на всеки един от работниците, участвували при него. Горното налага извод, че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответника, не са спазени изискванията на чл.329 КТ за провеждането на подбор между работниците, заемащи длъжност, която подлежи на съкращаване. Липсата на доказателства за законосъобразен подбор по чл.329 КТ води и до извод за основателност на предявените искове за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. От представения по делото платежен фиш за получено от ищеца трудово възнаграждение за м.ноември 2012 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за този месец е в размер на 1525,76 лева. Този факт не се оспорва от ответника. Направена е констатация от първоинстанционния съд, по трудовата книжка на ищеца, като е констатирано, че липсват нанасяния в същата, които да водят до извод, че същия е работил след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Предвид изложеното, с оглед разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ, дължимото обезщетение на това основание следва да се определи на 9 154, 56 лева. Направено е възражение за прихващане от страна на ответника, с изплатените от него суми като обезщетения при прекратяването на трудовото правоотношение, които не се дължат, при отмяна на заповедта за прекратяването на правоотношението. Заплатените от него суми са в размер общо на 2980 лева и представляват обезщетения по чл.220 и чл.222 КТ. Ищецът не е оспорил направеното възражение за прихващане в законовия срок, както и доказателствата във връзка с него, поради което и с оглед представените доказателства за плащанията на обезщетението по чл.220 и чл.222 КТ, съдът приема същото за основателно. Предвид възражението за прихващане, обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, което следва да се присъди в полза на ищеца по делото е в размер на 6 174,56 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 8 940 лева е неоснователен. Тъй като не се налагат нови съдопроизводствени действия, то след отмяната на решението на въззивния съд, следва да се постанови решение по съществото на спора от настоящата инстанция, в горния смисъл. С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, на основание чл.78 ГПК, общо в размер на 600 лева. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 9986/2013 г. от ІІІ”в” състав на Софийски градски съд, като вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 03/07.01.2013 г. на ЕТ”Б. – Б. Д.”Е.[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], р-н В., [улица] представляван и управляван от Б. Д. Д., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с К. С. С.. ВЪЗСТАНОВЯВА К. С. С. на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност – „машинен оператор, производство на бои, лакове и багрила” в предприятието на ЕТ”Б. – Б. Д.”Е.[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], р-н В., [улица] представляван и управляван от Б. Д. Д.. ОСЪЖДА ЕТ”Б. – Б. Д.”Е.[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], р-н В., [улица] представляван и управляван от Б. Д. Д. да заплати на К. С. С. сумата 6174,56 лева, на основание чл.225, ал.1 КТ, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 600 лева. Решението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.