Р Е Ш Е Н И Е № 854 С. 29.12.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 578 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по е касационна жалба от Министерство на вътрешните работи срещу решение № V-139 от 28.12.09г.по в.гр.дело № 299/09г.на Б. окръжен съд.С него е отменено решение № 2/2.06.06г.по гр.дело № 1084/05г.на Б. районен съд и вместо него е постановено друго,с което е прогласен за нищожен поради липса на основание сключения между З. Л. Д.,Е. Л. П. и Я. Л. Г. от една страна като продавачи и от друга- МВР-С.,представлявано от началника на Управление”Т.”МВР като купувач, договор за покупко-продажба от 22.06.1976г.на недвижим имот. С определение № 1037 от 7.10.2010г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.2 ГПК по материалноправния въпрос нищожна ли е продажбата на недвижим имот от несобственик. Поддържано е противоречие между приетото разрешение на материалноправния въпрос в обжалваното решение и приетото с решение № 1124 от 19.07.02г.по гр.дело № 1208/01г.на ВКС,ІV г.о.и решение № 227 от 19.03.09г.по гр.дело № 5175/07г.на ІІІ г.о.В тях е прието,че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна,а няма вещнотранслативно действие. Настоящият състав на ІV г.о. на ВКС на основание чл.291 ал.1 ГПК приема следното: Когато несобственик се разпорежда с един имот не може да се изпълни предназначението на сключения договор –купувачът да придобие правото на собственост.Приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост.Договорът за покупко-продажба е действителен договор,който обаче не поражда вещен ефект по отношение на неговия приобретател,тъй като действителният собственик на имота не е загубил своите права. С оглед разпоредбата на чл.291 ал.1 ГПК ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката,обективирана в посочените по-горе решения на състави на ВКС. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. За да прогласи нищожност на атакуваната сделка на основание чл.26 ал.2 ЗЗД с обжалваното решение въззивният съд е приел,че държавата е придобила на оригинерно основание чрез отчуждаване по реда на чл.101 ЗС процесния недвижим имот още през 1968г.директно от собственика Л. Г..Щом това е така,сделката,сключена впоследствие между неговите наследници и МВР С.,няма основание,което я опорочава до степен на нищожност. Данните по делото сочат,че ищците са наследници по закон на Л. Г.,починал на 31.08.1970г.Същият е бил собственик по силата на нот.акт № 86/52г.на дворно място в[населено място],ведно с построената в него къща.Имотът е станал предмет на отчуждаване с РМС № 418/5.11.1968г.за нуждите на К. по туризма.Предвидено е собствениците да бъдат обезщетени парично и само ако нямат друг имот –чрез построяване на ново жилище от ДСО”Т.”.Данъчната оценка на имота била 6241.50 лв.С писмо от м.май 1975г.МВР С. е изискало от Председателя на К. за отдих и туризъм да му се прехвърли правото на ползване върху дворното място и къщата на Г..На 16.10.1975г.бил съставен А. № 301,в който е посочено,че отчуждаването е за нуждите на МВР и имуществото е предоставено в оперативно управление на ОУ на МВР-Б..С договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.26 ЗСГ от 22.06.1976г.наследниците на Л. Г. са продали на МВР С. същия имот за сумата 6241.50лв,равняваща се на данъчната оценка.Въпросната сума е била преведена от Б. на 25.09.1975г.на Д.-Л. район по депозитна сметка за обезщетение за отчужден имот за нуждите на МВР.От съдебно-счетоводната експертиза е установено,че сумите са били изплатени на тримата наследници – З.,Е. и Я. след сключване на договора- между 29.07.76г.и 5.08.76г. При тези фактически данни по делото,обоснован е изводът на въззивния съд,че държавата е придобила на оригинерно основание чрез отчуждаване по реда на чл.101 от ЗС процесния недвижим имот през 1968г.от собственика Л. Г..Съгласно този текст отчуждаването за особено важни нужди на държавата се извършва с разрешение на М. съвет и собствеността се придобива от датата на решението,т.е. обстоятелството дали е изплатено обезщетението не е елемент от фактическия състав на отчуждителното производство.Неправилно обаче е прието,че сделката,сключена на 22.06.76г. между наследниците на Г. и МВР, е нищожна поради липса на основание – чл.26 ал.2 ЗЗД.В случая атакуваната сделка не е без основание – целта е да се придобие правото на собственост,но продавачите не са собственици на имота,предмет на договора. В изчерпателно изброените в чл.26 ЗЗД основания за нищожност продажбата на чужда вещ не фигурира.Ето защо продажбата,с която наследниците на Л. Г. са се разпоредили с имот,който вече не е тяхна собственост,а на държавата, не е нищожна,но не е породила целения правен ефект – прехвърляне правото на собственост. По изложените съображения настоящият състав намира,че на основание чл.293 ал.1 ГПК решението следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо него следва да бъде постановено друго,с което да се отхвърли предявения иск по чл.26 ал.2 ЗЗД като неоснователен. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № V-139 от 28.12.09г.,постановено по в. гр.дело № 299/09г.на Б. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от З. Л. Д., Л. Г. П.,В. Г. П.,Зоя Я. Н. и Л. Я. Г.,всички със съдебен адрес:[населено място],[улица],ет.3,адвокатска кантора „К. и Ко”-адв.Г. К. против Министерство на вътрешните работи-гр.С. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 22.06.1976г.поради липса на основание,като неоснователен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.