11 Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр.София, 08.03.2021г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2601 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Норма“ ООД, [населено място], срещу решение №150 от 21.06.2019г. по т.д.№181/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение №1018 от 19.12.2018г. по т.д.№1539/2018г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Норма“ ООД, [населено място], срещу "Лорка" ЕООД, [населено място], искове за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 25344 лева, претендирана като обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от м.април 2012г., за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к. “Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникнали в гаранционния срок недостатъци, за ремонт на покрива с площ 1280 кв.м. и сумата от 9 563 лева, претендирана като обезщетение за вреди, резултат от некачествено изпълнение на задължения по същия договор и изразяващи се в поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела, с правна квалификация по чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.20, ал.4 и чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена на основание чл.160, ал.3 от ЗУТ, както и сумата от 6704,04 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 25344 лв. за периода 02.07.2014г. /приемане на извършения ремонт на покрива/ – 06.02.2017г. и сумата от 2566,90 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на 9 563 лв. за периода 18.06.2014г. /приемане на извършения ремонт на стаите/ – 06.02.2017г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, немотивирано, необосновано, фактически и логически грешно, като приетото от съда не отговаря на доказателствата по делото. Прави оплакване, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните по обуславящите за изхода на спора въпроси от фактическо и правно естество. Твърди, че въззивният съд не е преценил в тяхната съвкупност представените писмени доказателства - касови ордери, фактури за доставка на строителни материали и не ги е съпоставил с показанията на разпитаните свидетели. Поради това счита, че съдът е формирал неправилния извод, че не е налице договор между страните и че свидетелят Г. А. е изпълнил строителната дейност в лично качество, а не като служител на ответното дружество.
Ответникът по касация „Лорка“ ЕООД оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа, че касаторът не е доказал в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение с ответното дружество, а се домогва да докаже наличието на договор за строителство със закупените строителни материали. Оспорва твърдението на касатора, че фактическият изпълнител на хидроизолацията, е действал в качеството на търговски помощник. Счита, че съдът в изпълнение на задължението си да обсъди всички доказателства по делото, е взел предвид показанията на свидетеля Г. А., от които се установява, че свидетелят в лично качество, а не като представител на „Лорка“ ЕООД, е договарял с управителя на „Норма“ ООД, изпълнявал е договорените СМР и е получавал възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения иск за присъждане на обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение по сключен между страните договор от м. април 2012г. за строително - монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел "Ерма", к.к."Златни пясъци", в размер на разходите за необходими за отстраняване на възникнали в гаранционния срок недостатъци, както и акцесорния иск за мораторна лихва, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява съществуването на договорно правоотношение между страните по делото с предмет ремонт и хидроизолация на покрива на хотел "Ерма". Заключил е, че от представените по делото писмени доказателства не се установява постигнато между страните съгласие за възлагане на строително-ремонтните работи на покрива от „Норма“ ООД на „Лорка“ ЕООД, в качеството му на изпълнител. Посочил е, че влагането на продадени от „Лорка“ ЕООД материали при ремонта на покрива, не води до извод за възлагане на извършване на СМР от страна на „Норма“ ООД на продавача по договора. Изложил е доводи, че десетте разходни касови ордера, представени по делото, установяват получаването на посочените в тях суми от свидетеля Г. А., но във връзка със събраните гласни доказателства и представените по делото фактури за закупени стоки може да бъде направен само извод за получаването на тези суми от А. с цел закупуване на строителни материали за ремонта. Приел за установено от показанията на свидетеля А., че изрично е поел задължението за ремонт от свое име, въпреки че към момента на извършване на строително-монтажните работи е в трудово правоотношение с „Лорка“ ЕООД на длъжност общ работник. Изложил е съображения, че процесуалното поведение на „Лорка“ ЕООД по ч.гр.дело № 5702/14г. по описа на РС – Варна, изразяващо се в неоспорване на фактите, изложени в молбата на „Норма“ ООД досежно съществуването на договор за изработка между двете дружества и некачественото изпълнение на задължението на „Лорка“ ЕООД по него, не може да се свърже с узнаване за договор, сключен от лице без надлежна представителна власт и непротивопоставяне. Посочил е, че производството по ч.гр.дело №702/14г. е по реда на чл.207 от ГПК по молба за обезпечение на доказателства, като в това производство не се изразява становище по твърденията на молителя за накърненото му право, а целта на производството е при участието на двете страни в бъдещ процес да се осигури предварителното събиране на доказателства.
С определение №379/01.06.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по процесуалноправния въпрос "Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?“
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
По посочения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013г. от
09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 от ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 и чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 269 от ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
В настоящия случай във въззивната жалба ищецът е направил оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства относно съществуването на облигационно правоотношение между страните, като не е взел предвид представените писмени доказателства – фактури и разходни касови ордери, както и конклудентните действия на ответното дружество, включително и признанията му в съдебното заседание по обезпечаване на доказателства по ч.гр.д. №5702/2014г. на ВРС, ХХХ състав. Независимо от доводите във въззивната жалба за неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства и несъобразени факти и обстоятелства, значими за спора, въззивният съд в противоречие със съдопроизводствените правила, не е преценил гласните доказателства на свидетеля Г. А. относно обстоятелствата, при които е поел задължение за извършване на ремонт на покрива на хотел „Ерма“, в съвкупност с представените писмени доказателства – връчената на „Лорка“ ЕООД нотариална покана и приложеното гр.д.№5702/2014г. на ВРС, ХХХ състав. Въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля А., служител на ответното дружество, че извършването на ремонта е договорено между него лично и възложителя, въпреки че свидетелят изрично се е посочил като представител на „Лорка“ ЕООД в два от подписаните от него разходни касови ордери, с които възложителят е заплащал стойността на извършената хидроизолация. Не са отчетени в цялост и самите показания на свидетеля, който посочва, че по време на изпълнение на хидроизолацията е бил в трудово правоотношение с „Лорка“ ЕООД и не е бил в отпуск, както и че при работата си на обекта е ползвал служебната кола на дружеството, а също и че при появяващи се в хидроизолацията дефекти управителят на „Норма“ ООД се свързвал с управителя на „Лорка“ ЕООД господин Т., който след това изпращал свидетеля да провери за какво става въпрос. Също така съставът на Варненски апелативен съд, не е обсъдил нотариалната покана, връчена на 27.05.2014г., с която управителят на „Норма“ ООД е поканил „Лорка“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, да отстрани появилите се дефекти в хидроизолацията в рамките на петгодишния гаранционен срок, както и не е съобразил липсата на противопоставяне от страна на управителя на ответното дружество на посочените в поканата твърдения.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при установяване на значимите за спора факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това на основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени като неправилно и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия.
С решение №140/28.10.14г. по т.д.№908/12г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, който е неформален и консенсуален. Договорът за строителство, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен без представителна власт, с конклудентни действия. За да е налице потвърждаване, е необходима преценка за всеки конкретен случай с оглед индивидуализацията на договора, като от значение могат да бъдат и други факти и обстоятелства, като например: преддоговорните отношения при сключването на договора, изпълнението и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя.
Предвид даденото в практиката на ВКС разрешение, за да се прецени наличието на провоотношение по договор за изработка между страните, при липса на писмен договор следва да се преценят всички обстоятелства, при които е възложена, изпълнена и приета работата. Следва да се съобрази изявлението на изпълнилия строителните дейности в процесния обект Г. А., в представените разходни касови ордери от 18.04.2012г. и 13.06.2012г., че действа като представител на дружество „Лорка“. На 18.04.2012г. от „Норма“ ООД е издаден ордер, в който е отразено, че Г. А., като представител на „Лорка“, е получил 5000 лева като цена на строителни материали. В издадените след това ордери от 25.04.2012г., от 30.05.2012г., и от 06.06.2012г. е отразено, че Г. А. е получавал от „Норма“ ООД различни суми, като частично плащане за изолация на хотел „Ерма“. След това е издаден ордер от 13.06.2012г., в който е отразено, че Г. А., като представител на „Лорка“, е получил още хиляда лева - „остатък от плащане“. Видно от съдържанието и последователността на издаване на ордерите, те не са издадени за получаване само на цената на строителни материали, а за плащане на цялостната дейност по изпълнение на изолацията. Липсват доказателства в периода от м. април 2012г. до м. юни 2012г. Г. А., служител на „Лорка“ ЕООД, да е бил изрично упълномощен от управителя на ответното дружество да сключи от негово име договор, включващ и монтаж на хидроизолацията. След изпълнението на договора, обаче, „Лорка“ ЕООД е било поканено да отстрани недостатъците на хидроизолацията с нотариална покана, връчена на 27.05.2014г., като управителят на дружеството не се е противопоставил на договора и не е възразил срещу извършените без представителна власт действия на служителя Г. А.. Следва да се отчете и становището на дружеството в производството по обезпечение на доказателства по гр.д.№5702/2014г. на ВРС, ХХХ състав, приложено към настоящото дело. В хода на това производство представляващата „Лорка“ ЕООД адвокат С., упълномощена от управителя на същото дружество, не е отричала сключването на договор за изработка с посочения от молителя предмет – хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, а е заявила, че между страните е имало коректни отношения и е предложила сключването на споразумение. Изложените обстоятелства налагат извода, че дружеството е узнало за сключения договор за изработка чрез своя управител и тъй като не се е противопоставило, договорът следва да се приеме за потвърден по реда на чл.301 от ТЗ.
При съвкупната им преценка представените писмени доказателства, както и данните за действията на ответното дружество в отговор на претенцията на касатора, опровергават показанията на свидетеля А., че хидроизолацията е произведена от „Лорка“ ЕООД, чийто служител е свидетелят, но полагането й е извършено по уговорка между него лично и „Норма“ ООД. По изложените съображения настоящият състав намира, че между ищеца - касатор и ответника е възникнало правоотношение по договор с предмет изработка и монтаж на хидроизолация на покрив на хотел „Ерма“.
Съгласно разясненията в ТР №88/84г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. Разпоредбата на чл.163, ал.3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл.21 от Наредба №2/2003г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. Размерът на обезщетението се определя във всеки конкретен случай в зависимост от вида на констатирания скрит дефект, като остойностяването на дефекта и на разходите за неговото отстраняване, респ. на пропусната по причина на него полза, обичайно се извършва с помощта на вещо лице.
В рамките на установения в чл.20 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, /ред.ДВ, бр.72 от 15.08.2003г./, 5-годишен гаранционен срок, касаторът е уведомил изпълнителя за появили се дефекти в хидроизолацията на хотел „Ерма“ с представената по делото нотариална покана, връчена на 27.05.2014г. От заключението на съдебно – техническата експертиза, назначена в производството по обезпечение на доказателствата по гр.д.№5702/2014г. на ВРС, ХХХ състав, както и от обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание по същото дело, се установява, че изпълнената хидроизолация не притежава необходимата еластичност, при изпълнението й на големи участъци от покрива не е спазена пропорцията при приготвянето на сместа, а също има пропуски и в технологията при самото полагане на сместа. Следователно недостатъкът в изпълнените СМР, отстраняване на който касаторът е поискал, е възникнал в рамките на определения гаранционен срок. Безспорно е между страните, че ответникът не е изпълнил гаранционното задължение да отстрани появилите се недостатъци, а същите са били отстранени от дружествата „Колос 22“ ЕООД и „Анделесте“ ЕООД по възлагане на касатора - ищец. От заключението на назначената в настоящото производство съдебно – техническа експертиза се установява, че изпълнените от „Колос 22“ ЕООД СМР са били необходими за отстраняване недостатъците на хидроизолацията, констатирани от вещото лице в проведеното производство по обезпечение на доказателствата, като според вещото лице стойността на изпълнените СМР по единични цени от Справочник за цените в строителството за 2014г. би възлязла на 40 536,32 лева. Заплатеното от касатора възнаграждение за изпълнените от „Колос 22“ ЕООД СМР е на стойност 25344 лв., като то съставлява имуществена вреда за ищеца, в причинна връзка с действията на ответника по изпълнение на процесните СМР и е основание за ангажиране на гаранционната отговорност на последния.
По отношение на изпълнените от „Анделесте“ ЕООД дейности по отстраняване на дефектите е налице разлика между количествата СМР, реално изпълнени на обекта и от друга страна, количествата и видовете СМР, които са посочени от вещото лице в производството по обезпечение на доказателствата като необходими за отстраняване на щетите. Относно действително необходимите видове и обеми СМР, както и тяхната стойност към 2014г. - 4168,08 лева, следва да бъде кредитирано приетото в производството по обезпечение на доказателствата заключение, доколкото е изпълнено непосредствено след появяването на недостатъците, вещото лице е извършило оглед на помещенията във вида, който са имали след теча и е имало преки впечатления от щетите, като заключението му не е било оспорено от страните. Съпоставката на двете заключения и представените протоколи обр.19 налага извода, че на изпълнителя „Анделесте“ ЕООД са възложени от касатора ремонтни дейности в по – голям обем от този, който действително е бил необходим за отстраняване на дефектите.
Поради това на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за появилите се в обекта недостатъци в рамките на гаранционния срок в общ размер на 29512,08 лева, от които 25344 лева, разходи, необходими за ремонт на покрива и 4168,08 лева, разходи за поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела. За разликата до претендирания размер от 34 907 лева искът по чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от ЗУТ се явява неоснователен.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забава на дължимото обезщетение от съответните дати на приемане на изпълнените от „Анделесте“ ЕООД и „Колос 22“ ЕООД строителни работи на обекта. Вземането за гаранционните задължения на изпълнителя е възникнало и е станало изискуемо в момента, в който са извършени разходите за отстраняване на дефектите в хидроизолацията. За да бъде поставен в забава длъжникът по задължение без определен ден за изпълнение, обаче, е необходима покана съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, каквато в случая не е представена. Представената по делото покана за отстраняване на недостатъците, възникнали в рамките на гаранционния срок, не съставлява покана за заплащане на разходите за отстраняване на тези недостатъци.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение №1018 от 19.12.2018г. по т.д.№1539/2018г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Норма“ ООД, [населено място], срещу "Лорка" ЕООД, [населено място], иск по чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от ЗУТ, за сумата от 29512,08 лева, претендирана като обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по сключен между страните договор от м.април 2012г. за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникналите в гаранционния срок недостатъци, от които 25344 лева, разходи за ремонт на покрива и 4168,08 лева, разходи за поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която „Норма“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати на "Лорка" ЕООД, [населено място], направените по делото разноски за разликата над 1621,65 лева. Вместо това следва да бъде постановено друго, с което „Лорка" ЕООД, [населено място], да бъде осъдено да заплати на „Норма“ ООД, [населено място], на основание чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от ЗУТ ЗЗД във вр. с чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, сумата от 29512,08 лева, обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по сключен между страните договор от м.април 2012г. за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникналите в гаранционния срок недостатъци, от които 25344 лева, разходи за ремонт на покрива и 4168,08 лева, разходи за поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела. В частта, с която искът по чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от ЗУТ е отхвърлен до размера от 34 907 лева, както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86 от ЗЗД, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото "Лорка" ЕООД, [населено място], следва да бъде осъдено да заплати на касатора "Норма" ООД, [населено място], направените разноски за всички съдебни инстанции, съответно на изхода на касационното производство. Направените от касатора разноски, за които са представените доказателства, възлизат на: 2267,69 лева – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице за първото разглеждане на спора пред Варненски окръжен съд, 3800 лева адвокатско възнаграждение за първото производство пред въззивна инстанция, 883,56 лева държавна такса за второто въззивно производство и 913,56 лева държавна такса за касационното производство. Съобразно изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5253,19 лева. Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, доколкото доказателствата за уговорено и заплатено възнаграждение са представени след заседанието, в което е завършило разглеждането на делото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №150 от 21.06.2019г. по т.д.№181/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1018 от 19.12.2018г. по т.д.№1539/2018г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Норма“ ООД, [населено място], срещу "Лорка" ЕООД, [населено място], иск по чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от ЗУТ ЗЗД във вр. с чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за размера от 29512,08 лева, обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по сключен между страните договор от м.април 2012г. за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникналите в гаранционния срок недостатъци, от които 25344 лева, разходи за ремонт на покрива и 4168,08 лева, разходи за поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела, както и в частта, с която „Норма“ ООД, [населено място], е осъдено да заплати на "Лорка" ЕООД, [населено място], направените по делото разноски за разликата над 1621,65 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лорка“ ЕООД, ЕИК201071595, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Норма” ООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], КК „Златни пясъци“, хотел „Ерма“, на основание чл.163, ал.3, вр. чл.160 ал.3 от ЗУТ ЗЗД във вр. с чл.21 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежи в Република България и за минимални гаранционни срокове за изпълнение на строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, сумата от 29512,08 лева /двадесет и девет хиляди петстотин и дванадесет лева и осем стотинки/, обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по сключен между страните договор от м.април 2012г. за строително – монтажни работи, изразяващи се в направа и полагане на хидроизолация на покрива на хотел „Ерма“, к.к.“Златни пясъци“, в размер на разходите, необходими за поправката на възникналите в гаранционния срок недостатъци, от които 25344 лева / двадесет и пет хиляди триста четиридесет и четири лева/, разходи за ремонт на покрива и 4168,08 лева / четири хиляди сто шестдесет и осем лева и осем стотинки/, разходи за поправка на щети по тавани и стени на стаите от девети подпокривен етаж на хотела, както и сумата 5253,19 лева / пет хиляди двеста петдесет и три лева и деветнадесет стотинки/ - разноски за всички съдебни инстанции, съобразно изхода на производството.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №150 от 21.06.2019г. по т.д.№181/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, 3 състав, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|