Р Е Ш Е Н И Е№ 191
София, 09.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 3300 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
С определение №695 от 19.08.2015г. е допуснато касационно обжалване на решение №1408/4.07 2014г., постановено по в.гр.дело №458/2014 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №7758 от 19.11.2013г., постановено по гр.дело № 9217/2013г. на СГС, 1-12 състав, с което е [фирма] е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на А. П. К., представляван от законния представител П. А. К. обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжка по чл.139 СК, която той би получавал от майка си З. М. Б. в размер на 600 лв. месечно, считано от 29.05.2012г. до настъпване на основанията за прекратяване на плащанията, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първо число на всеки месец до окончателното й плащане и е отхвърлен искът като неоснователен в тази му част, както и в частта, с която е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен искът за разликата от 600 лв. до 800 лв. за периода след 29.05.2012г.
Касационното обжалване е допуснато при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „ За правото на увредения пълнолетен - недееспособен на обезщетение за търпени от него имуществени вреди от деликт, изразяващи се в лишаването му от издръжка, получавана от починалия преди злополуката родител. При определяне на обезщетението взема ли се предвид полученото от увредения обезщетение за неимуществени вреди?”.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с чл.51, ал.1 ЗЗД и за нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че ищецът е поставен под пълно запрещение и по аргумент на чл.141, т.1, чл.140, т.2 и чл.142 от СК има право на издръжка, от която е лишен с факта на смъртта на майка му З. Б.. Налице е вреда в имуществената му сфера, представляваща загуба на издръжка, която следва да бъде компенсирана от застрахователя в обема, в който е съществувало имущественото право преди настъпването на увреждането. Излага доводи, че полученото обезщетение за неимуществени вреди не може да се схваща като доход, съответно не представлява увеличение на имуществото на ищеца по аргумент на чл.13, ал.1, т.13 от Закона за данъците. Според цитираната норма не подлежат на облагане с данък сумите, получени като обезщетение за неимуществени вреди, поради което полученото обезщетение за неимуществени вреди не може да се взема предвид при определяне на имуществените вреди и по конкретно по иска за търпяна загуба от лишаване от получаване на издръжка. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира друг вид вреди, причинени от загубата на близък човек, затова не може да се схваща като доход, съответно не представлява увеличение на имуществото на увреденото лице. Доказаната по делото сума, която въззивният съд е приел в мотивите си като необходима на пострадалия за посрещане на месечните разходи за лекарства, консумативи, рехабилитация, болногледач, специален транспорт са в размер на 1400 лв. и платената от застрахователя сума за неимуществени вреди би стигнала да покрие разходите на пострадалия за срок от седем години. Искането е за уважаване на иска за сумата от 800 лв. месечно, считано от 29.05.2012г. занапред до настъпване на основания за прекратяването на плащането , ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от посочения в исковата молба начален момент.
В отговор на касационната жалба и молба –становище, депозирано за публичното съдебно заседание, ответникът [фирма] поддържа становище за неоснователност на иска. Счита, че застрахователят не дължи издръжка, че този вид задължения са елемент от семейноправните отношения, че преди настъпването на ПТП, ищецът не е получавал издръжка, нито такава му е била определена по силата на съдебно решение или административен акт. Договорът за застраховка компенсира материални загуби, а не учредява нови вземания, ако не се вземе предвид изплатеното обезщетение за неимуществени вреди ще се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца, което би било несправедливо. Искането е за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като обсъди доводите на страните и поддържаните касационни основания в съответствие с правомощията си по чл.292, ал.2 ГПК , приема следното:
Основен елемент от непозволеното увреждане е вредата. На определяне и присъждане подлежат всички вреди, които са настъпили или могат да настъпят в бъдеще, като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане / чл.51, ал.1 ЗЗД/.
Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. по гр.дело №2/68г. на Пленума на ВС, по силата на чл.45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи болки и страдания – физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със засягане на определено имущество на пострадалия. Имуществените вреди се изразяват в накърняване на съществуващи материални блага - лишаване от правото на получаване на трудово възнаграждение, на доходи от допълнително извършвана работа преди увреждането, извършване на допълнителни разходи, необходими за възстановяване на здравето след увреждането и др. Според цитираното Постановление на Пленума на ВС при причиняване на смърт на пострадалия, неговите близки, които са били издържани и са имали право на издръжка също търпят имуществени вреди, поради лишаването им от такава издръжка. Определени са критериите и са посочени обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени и имуществените вреди. В Постановление № 4 от 25.05.1961г. по гр.дело № 5/61г. и Постановление №2 от 30.11.1984г. по гр.дело № 2/84 г. на Пленума на ВС също се прави разграничение на вредите при непозволено увреждане на неимуществени и имуществени съобразно вредата, както и кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Право на обезщетение на неимуществени вреди имат най-близките на пострадалия, в случай на неговата смърт – низходящи, съпруг и възходящи, както и лицата установили отношения сходни с тези на лицата, посочени в Постановление №4/61г. при осиновяване и сключването на брак, но не са оформени по съответния ред. Право на обезщетение за вреди от лишаването от право на издръжка имат близки на починалия /непълнолетни низходящи и пълнолетни, неработоспособни низходящи/, тогава когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която имат право/ т.8 на Постановление №4/68 г. на Пленума на ВС и Постановление 4/61г. на Пленума на ВС, раздел ІІІ/. Постановленията на Пленума на ВС не са изгубили значението си и са задължителни са за съдилищата в Република България.
Приетото деление на вредите на неимуществени и имуществени в правната теория и съдебна практика, определя самостоятелния характер на исковете за обезщетяване на отделните видове вреди. Искът за имуществени вреди е самостоятелен от иска за неимуществени вреди. По двата иска подлежат на доказване различни факти и обстоятелства, поради различното съдържание на вредите, които трябва да бъдат възмездени, в зависимост от това дали са засегнати материални блага на пострадалия или неговото телесно или психическо здраве.
Следователно, след като на обезщетяване подлежат конкретни вреди които могат да бъдат имуществени и неимуществени, с полученото обезщетение по иск за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД не може да се компенсират търпените от пострадалия имуществените вреди от деликта. Обезщетението за неимуществени вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия. Въпреки, че обезщетението има паричен еквивалент, функцията на обезщетението за неимуществени вреди е да облекчи състоянието на страдащия от причинените му от деликта болки и страдания. Материалните вреди са отделен вид вреди и подлежат на самостоятелно възмездяване. Ако се приеме, че с полученото обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъде покрита/ компенсирана/ причинената на ищеца имуществена щета, това би означавало отпадане на отговорността на деликвента, респ. на застрахователя при предявен пряк иск, за останалите вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, извод който ще е в противоречие с разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Или отговорът на правния въпрос е: При определяне на обезщетението за понесените от пълнолетен – недееспособен имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му да получава издръжка от родител, поради причинена смърт, не се взема предвид полученото обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт.
За предпоставките са упражняване на правото на иск от пълнолетен – нетрудоспособен, лишен от издръжка поради причинена смърт на лицето , от което е получавало издръжка, е налице задължителна съдебна практика / Постановление №4/68 и Постановление №4/61 на Пленума на ВС/. Активно легитимирани да получат обезщетение за имуществени вреди при смърт на едно лице са тези лица, които поради нетрудоспособност или са били издържани, или са имали право да бъдат издържани от загиналия. Увреденият от непозволено увреждане, настъпило поради смъртта на издържащия го родител, има право на обезщетение на имуществени вреди до размера на действителните вреди, но не повече от издръжката, която е получавал от родителя и ако щетите не могат да бъдат покрити от получаваната наследствена пенсия.
По съществото на касационната жалба:
Решението на САС, с което са уважени преките искове по чл.226, ал.1 КЗ отм. за обезщетяване на А. П. К. за причинени му имуществени вреди от лишаването му от издръжка, която ищецът би получавал от майка си З. М. Б. за периода от 19.10.2007г. до 23.04.2008г., за периода от 23.04.2008г. до 29.06.2011г. и за периода от 29.06.2011г. до 29.05.2012г. в размер от 800 лв. месечно, е влязло в сила, поради необжалването му от страните по делото. Следователно със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че гражданската отговорност на делинквента, причинил при ПТП смъртта на майката на А. К. З. Б. е застрахована при застрахователя ответник, както и наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждаща отговорността на прекия причинител на вредите. Установено е също, че въпреки пълнолетието си, ищецът е с определена 100% пожизнена двигателна и умствена недостатъчност, с право на чужда помощ, както и че ежемесечно майката е предоставяла около 800 лв. за покриване на необходимите разходи за издръжка на ищеца, а разликата е допълвана от бащата. Отчитайки специфичните с оглед на здравословното състояние на ищеца нужди, САС е преценил, че месечно са му необходими около 1400 лв. за покриване на необходимите разходи. Установени са месечните доходи на ищеца. Те възлизат на 228 лв., в която сума се включва наследствена пенсия за инвалидност, лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ. За да отхвърли искът за имуществени вреди за периода след 29.05.2012г., съдът е отчел изплатената на ищеца от застрахователя сума от 183 731.96 лв. и е приел, че с получаването й е отпаднала една от предвидените в чл.139 СК предпоставки, пораждащи право на издръжка за пълнолетни и неработоспособни лица – недостатъчност на имуществото на лицето да се издържа.
Решението на САС, в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на сумата от 800 лв. месечно за периода, считано от 29.05.2012г. занапред, до настъпване на основание за прекратяване на плащанията, както и в отхвърлителната част по отношение на дължимата върху всяка месечна вноска законна лихва е неправилно, поради противоречие със закона – чл.51, ал.1 ЗЗД.
Според задължителните постановки на Постановление №4/68 г. на Пленума на ВС /т.8/ и раздел ІІІ на Постановление №4/61г. на Пленума на ВС, ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за лишаването му от издръжка след смъртта на майка му, от която е получавал издръжка приживе и поради факта, че получаваната пенсия не покрива размера на вредата.
При съобразяване на отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, с оглед на предмета на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм., полученото от ищеца обезщетение по уважен иск за неимуществени вреди се явява изцяло ирелевантно при преценката на основателността на иска за имуществени вреди от лишаване получаването на издръжка. Обезщетението за неимуществени вреди е платено именно във връзката със загубата на майката на ищеца, която е била негова морална опора, полагала ежедневни грижи за него, освен , че е осигурявала и средствата за неговата издръжка. То трябва да помогне да се облекчи състоянието на ищеца и да се справи с мъката от загубата на най-близкия за него човек неговата майка.. Ищецът обаче търпи и материални вреди от смъртта на майка си – лишаване от издръжка поради нетрудоспособност, които на основание чл.51, ал.1 ЗЗД подлежат на възмездяване. Материалните вреди са отделен вид вреди и подлежат на самостоятелно възмездяване.
Решението на САС, с което е искът по чл.226, ал.1 КЗ отм. за периода след 29.05.2012г. за сумата от 600 лв. е отхвърлен като неоснователен, както и в частта с която е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен искът за разликата от 600 лв. до 800 лв., като неправилно следва да бъде отменено и постановено решение, с което искът за имуществени вреди, представляващи пропусната полза от издръжка бъде уважен в претендирания размер от 800 лв. месечно, считано от 29.05.2012г. до настъпване на основания за прекратяване на плащанията, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първо число на съответния месец до окончателното й заплащане.
С оглед на изхода от касационното обжалване въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която А. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 103.68 лв. ДТ.
Искане по чл.81 ГПК от касатора за присъждане на разноски за касационното производство не е направено, не е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК.
На ответника по касация не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, поради уважаване на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1408 от 4.07.2014г., постановено по гр.дело №458/2014г. на Софийския апелативен съд, гр.отделение, първи състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. П. К. против [фирма] пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжка, която А. К. би получавал от майка си З. М. Б. по 600 лв. месечно, считано от 29.05.2012г. до настъпване на основания за прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първо число на съответния месец до окончателното й заплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение № 7758 от 19.11.2013г. по гр.дело № 9213 на СГС, І-12 с-в в отхвърлителната част за разликата между 600 лв. и 800 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. П. К., представляван от законния си представител – настойник П. А. К., обезщетение за имуществени вреди , представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка, която А. К. би получавал от майка си З. М. Б. за периода след 29.05.2012г. в размер на 800 лв. месечно, до настъпване на основания за прекратяване на плащането й, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от първото число на съответния месец до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решение №1408 от 4.07.2014г., постановено по гр.дело № 458/2014г. на Софийския апелативен съд, гр.отделение, първи състав, с което А. П. К. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 103.68 лв. част от ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: