О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 407 гр. София, 04.07.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 175 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аурига България“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 87 от 2. 08. 2021 г. по в. т. д. № 135/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ състав, с което след отмяна на решение № 260012 от 18. 01. 2021 г. по т. д. № 1915/2019 г. на Варненски окръжен съд, ТО е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на „Елмон пропъртис“ ЕАД. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено по подробно изложени в касационната жалба съображения. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи?; 2. Следва ли заявеното от страната оспорване достоверността на датата на частен документ, какъвто в конкретния случай са договор за поръчка ЕЛ-АУ-01 от 6. 11. 2018 г., протокол от 3. 06. 2019 г. и фактура № 1/3. 06. 2019 г., да бъде доказано от оспорващия чрез пълно и главно доказване съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК и може ли въззивният съд да пренебрегне законовите ограничения по отношение на допустимите доказателства при оспорването?; 3. Обвързваща ли е с доказателствена сила за издателя на частен документ посочената в документа дата, когато достоверността на тази дата не е оспорена от него или не е доказано оспорването?; 4. Представлява ли действие без представителна власт от името на търговеца по смисъла на чл. 301 ТЗ такова, извършено от лице, представляващо търговското дружество, и може ли търговецът да се брани срещу такова действие чрез противопоставяне по чл. 301 ТЗ, когато действието е извършено именно от представляващия го?“. Поддържа, че произнасянето на въззивния съд по въпросите по т. 1, 2 и 3 от изложението противоречи на практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – на решение № 202 от 25. 01. 2018 г. по т. д. № 1826/2016 г., І т. о., по втори въпрос – на решение № 23 от 14. 04. 2020 г. по т. д. № 950/2019 г., ІІ т. о., по трети въпрос – на решение № 128 от 20. 08. 2018 г. по т. д. № 1744/2017 г., ІІ т.о. Твърди, че последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба „Елмон пропъртис“ ЕАД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт при спазване на указания в решението едномесечен срок за обжалване и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното въззивно решение, Варненски апелативен съд е приел, че молителят извежда материалноправната си легитимация по молбата по чл. 625 ТЗ от качеството си на носител на вземане към длъжника за неизплатено възнаграждение по договор за поръчка от 6. 11. 2018 г., по силата на който „Елмон пропъртис“ ЕАД е възложило на молителя да извърши всички необходими фактически и правни действия от името и за сметка на длъжника за придобиване на правото на собственост върху недвижими имоти в кв. В., м. К. тепе, [община], между които и недвижим имот с площ от 17 072 кв. м., като разходите за придобиването му не трябвало да надвишават 330 110 евро. Установил е, че с постановление за възлагане от 21. 03. 2019 г., издадено от ЧСИ З. Д., рег. № 808 на КЧСИ и район на действие – ОС Варна, по изп. д. № 1277/2015 г., имотът бил възложен на „Елмон пропъртис“ ЕАД – взискател по изпълнението за сумата от 153 600 лв., като в изпълнителното производство посоченото дружество се представлявало от адвокат Ж., нарочно упълномощен за това от изпълнителния директор Ц. Б.. В решението е обсъден протокол от 3. 06. 2019 г. за приемане на извършените действия по договора за поръчка, подписан от страните по спора, в който е прието, че изпълнителят е изпълнил изцяло и в срок задълженията по договора за поръчка относно недвижимия имот от 17 дка в землището на кв. В., в резултат на което възнаграждението в размер на 255 110 евро подлежи на изплащане. Прието е, че на същата дата е издадена и фактура № 1 на стойност 498 951, 79 лв. Решаващият състав е посочил, че договорът, протоколът и фактурата са подписани от името на длъжника от изпълнителния директор към момента на изготвянето им Ц. Б.. Констатирал е, че с протокол от заседание на СД на „Елмон пропъртис“ от 5. 11. 2018 г. е взето решение на основание чл. 22 от устава на дружеството за упълномощаване на изпълнителния директор Б. да сключи договора за поръчка с молителя при изрично посочени параметри на сделката, като този протокол не е подписан от Ж. Ж. – член на СД. В решението на въззивния съд, по повод оспорването на датата на съставяне на договора, фактурата и протокола за приемане на действията от страна на длъжника с твърдения, че същите са съставени след като Б. е освободена като изпълнителен директор с решение на СД от 10. 07. 2019 г., е изтъкнато, че когато търговско дружество оспорва достоверността на датата на документ, съставен от негово име, то носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването – чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК, както и че при възражение за антидатиране посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица. В решението, при позоваване на заключението на счетоводната експертиза, е прието, че процесната фактура не е осчетоводена при ответника, не е включена в баланса му за 2019 г., липсват данни „Аурига България“ ЕООД да се е регистрирало по ЗДДС с оглед стойността на фактурата и установения в ЗДДС праг за това /50 000 лв. за последните 12 месеца/. Констатирано е, че процесната фактура е осчетоводена от подалия молбата по чл. 625 ТЗ кредитор, който я е включил в данъчната си декларация пред НАП, като липсват отчетени разходи във връзка с реализирания приход. Обсъдени са показанията на свидетелите Ж. – съдружник в едноличния собственик на капитала на длъжника относно съществуващите инвестиционни намерения на длъжника и на М. К., както и за узнаване за процесния договор след получаване на препис от молбата по чл. 625 ТЗ, и показанията на свидетелката Д., че същата в качеството на счетоводител на длъжника не е получавала процесния договор и фактура и не е била уведомявана от изпълнителния директор Б. за сключването на такава сделка. Решаващият състав на въззивния съд е намерил, че липсата на счетоводно отразяване, при отчитане на конкретните обстоятелства около сключване на договора за поръчка, има достатъчно доказателствено значение за формиране на извода, че договорът за поръчка не е съставен, респ. сключен на посочената в него дата и/или докато Ц. Б. е била изпълнителен директор на „Елмон пропъртис“ ЕАД. С оглед изложеното и като е взел предвид обстоятелствата, че в договора и протокола за извършените по него действия не са разписани осъществените от изпълнителя дейности по неговото изпълнение, че имотът е придобит чрез участие на купувача „Елмон пропъртис“ ЕАД в публична продан, осъществена в рамките на проведеното изпълнително производство и без да се установява връзка с договора за поръчка, че недвижимият имот е придобит за сумата от 153 600 лв., а стойността на твърдяната поръчка за закупуването му е 498 951 лв. – разлика, за която липсва житейско или правно обяснение, както и че дружеството е оспорило сделката по реда на чл. 301 ТЗ, решаващият състав е формирал извод, че активната материалноправна легитимация на молителя като кредитор по търговска сделка на ответника не е доказана, поради което и молбата за откриване на производството по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, които е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основата на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, но не е налице селективната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която жалбоподателят се позовава. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 09. 12. 2013 г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянната практика на ВКС, целта на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните /решение № 183/21.11.2018 г. по т.д. №542/2018г. на ВКС, I т.о., решение №93/27.11.2020г. по т.д. №2013/2019г. на ВКС, I т.о., решение №125/15.01.2020г. по т.д. №1204/2018г. на ВКС, II т.о., решение №240/15.01.2019г. по т.д. №518/2018г. на ВКС, I т.о., решение №209/20.02.2018г. по т.д. №1096/2017г. на ВКС, I т.о., решение №112/28.10.2020г. по т.д. №2029/2019г. на ВКС, I т.о./. В този смисъл е и решение №210/09.02.2018г. по т.д. № 1115/2017 г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че само след цялостна преценка на доказателствения материал- поотделно и в съвкупност, съдът, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което е съобразено със сочената практика на ВКС. Неоснователен е конкретният довод, във връзка с който е въведен процесуалният въпрос, че във въззивното решение не е обсъден протоколът от заседание на СД на „Елмон пропъртис“ ЕАД от 5. 11. 2018 г., доколкото мотивите на решението обективират преценка на това доказателство, както и подчертаване на обстоятелството, че същият не е подписан от члена на СД Ж. Ж.. Въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението на касатора, които касаят приложението на чл. 180 и чл. 181 ГПК, са били обсъждани от въззивния съд във връзка с направеното от ответното по молбата по чл. 625 ТЗ търговско дружество оспорване на датата на сключване и съставяне на процесните договор за поръчка, фактура и протокол с твърдения, че са антидатирани - съставени след освобождаване на изпълнителния директор Б., подписала ги като органен представител на дружеството. В цитираната от касатора по повод поставените питания практика на ВКС – решения по т. д. № 950/2019 г., т. д. № 2413/2015 г., т. д. № 1744/2017 г., както и в известното на състава решение № 100 от 6. 10. 2020 г. по т. д. № 2133/2019 г. на ВКС, І т. о. се приема, че съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само третите спрямо документа лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването /чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК и чл. 165, ал. 2 ГПК/. В случая въззивният съд се е позовал на тези разрешения в практиката на ВКС и след съвкупен анализ на относимите доказателства е намерил, че липсата на счетоводно отразяване, при отчитане на конкретните обстоятелства около сключването на договора за поръчка, има достатъчно доказателствено значение, за да се приеме, че не е съставен, респ. сключен на посочената в него дата и/или докато Ц. Б. е била изпълнителен директор на дружеството. В този смисъл не би могло да се приеме, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС и е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал, не би могла да бъде контролирана във фазата по селекция на касационните жалби. Независимо от изложеното, заключението на въззивния съд за опровергаване на верността на отразената в договора за поръчка дата не е единствено обуславящо крайната преценка на съда, че молителят не притежава парично вземане към ответника, породено от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Наред с този аргумент в решението на Варненски апелативен съд е посочено, че по делото не се установява осъществяването от молителя на дейностите по изпълнение на договора за поръчка, като са налице данни за придобиване на имота от длъжника в проведено изпълнително производство без връзка с тази сделка и то за сума, която е много по-ниска от стойността на твърдяната поръчка, за което несъответствие липсва обяснение. Посоченото изключва възможността разглеждането на въведените процесуални въпроси по т. 2 и т. 3 от изложението на касатора да доведе до различен изход по делото, съответно разкрива и несъответствието им на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като въпросът по т. 3 от изложението на касатора е поставен и в контекста на доводите на касатора, че датата на представения по делото протокол от заседанието на СД на „Елмон пропъртис“ ЕАД - 5. 11. 2018 г. е обвързваща и задължителна за посоченото дружество, доколкото не е оспорена от него, трябва да се посочи, че изводите на въззивния съд относно това доказателство са основани на съображения, че същият не е подписан от члена на СД Ж. Ж.. В този смисъл въпросът не може да се приеме за съобразен с аргументите на въззивния съд. Освен това, неуместно е позоваването на издаването на документа от „Елмон пропъртис“ ЕАД, доколкото се касае до протокол от заседание на СД на дружеството, носещ подписите на председателя и на един от членовете на този орган на дружеството. Последният въпрос, въведен с изложението на касатора, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Въпросът е предпоставен от включеното в него твърдение за сключен от представител на търговеца договор, което не е възприето от съда с оглед изводите му, че процесният договор не е съставен на посочената в него дата или докато Ц. Б. е била органен представител на ответното търговско дружество. В този смисъл последният въпрос на касатора не е съобразен с решаващите аргументи на въззивния съд за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 2. 08. 2021 г. по в. т. д. № 135/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІ състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.