3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 192 Софи, 06.07.2012 година В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: : Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова |Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 40/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Г. Ц. Г. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение от 12.07.2011 г. по гр. д. № 38541/2010 г. на Софийския районен съд. Твърди, че поради нарушаване на правилата за призоваване по чл. 38, чл. 44, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 ГПК била лишена от участие в делото - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК. Ответницата по молбата Л. Н. Н. я счита за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намери следното. С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е уважен предявен срещу молителката иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на апартамент, находящ се в [населено място],[жк]. Молителката твърди, че е узнала за влязлото в сила решение на датата, когато й е връчена призовка за доброволно изпълнение по изп. д. № 20118430400581 от ЧСИ Ел. П. - 01.11.2011 г. При липса на данни, опровергаващи това твърдение, молбата за отмяна от 16.11.2011 г. следва да се приеме за допустима като подадена в законоустановения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. В исковата молба като адреси за призоваване ищцата е посочила:@@9@[жк], [жилищен адрес] и адрес по месторабота на ответницата: [населено място], [улица], военен хотел «Ш.», в кухнята на ресторанта. Съгласно чл. 38, изр. 1 и 2 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото; когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Видно от приложеното в цялост на л. 29 от делото съобщение с преписи от исковата молба и приложенията, връчване съобразно чл. 44, ал. 1 ГПК не е осъществено, без да са посочени причините за това, и разписката не е оформена. По делото липсват данни на връчителя на съдебните книжа да е указано съобразно чл. 43, ал. 2, предл. 2 ГПК връчването да стане чрез залепване на уведомление, но на л. 30 от делото е приложено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, което той залепил на 13.11.2010 г. на вратата на ап. 25. Удостоверено е, че по сведение на Р. П.-съседка от апартамент 26, лицето живее на адреса, но не е намерено при посещенията на 29 октомври - 19 часа, 6 ноември - 15 часа и 13 ноември - 8 часа. Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В разглеждания случай от разписката към залепеното уведомление не се установява живущата в съседния апартамент, дала сведението за ответницата, да не е била съгласна да получи съобщението - отбелязване в този смисъл липсва. Основателно се поддържа и това, че съдържанието на уведомлението не е достатъчно, за да даде на ответницата необходимата информация за мястото на получаване на книжата. Макар в горния ляв ъгъл на уведомлението да е посочен адресът на съда, това не е достатъчно указание, след като на обозначеното за това място в образеца не е записано /има непопълнен текст над изброените в скоби съд, община, кметство/ къде следва да се яви адресатът в двуседмичен срок, за да получи призовката и книжата по гр. д. № 38541/10 г. По делото няма данни дали ответницата се е явила да получи книжата. На 13.12.2010 г., след като взел предвид направените отбелязвания във върналото се в цялост съобщение, изпратено до ответницата, районният съд разпоредил да се изиска служебно от Националната база данни „Население” справка за постоянния и настоящ адреси на ответницата /л. 31/. На 17.12.2010 г. съдът разпоредил съобщението и съдебните книжа да се връчат на адреса, отразен в получената справка: [населено място],[жк], № 631, вх. А, ет. 6, ап. 27, посочен като постоянен и настоящ адрес на ответницата /л. 32/. Първоначалното съобщение е върнато в цялост, без отбелязвания /л. 34/, а впоследствие на 21.01.2011 г. на вратата на апартамент 27 е залепено, а в пощенската кутия на апартамента е пуснато уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, макар връчителят да е удостоверил, при отразени дати на посещения в рамките на един месец, че лицето не е открито и не живее на адреса /л. 35/. Видно от определението от 15.02.2011 г. районният съд приел, на основание чл. 47, ал. 5 и 6 ГПК, че съобщението до ответницата се счита за редовно връчено и следва да се приложи към делото /л. 36/. При осъществено по описания начин призоваване съдът разгледал делото, след като назначил за особен представител на ответницата адвокат Л. К. М., на която връчил преписи от исковата молба и приложенията /л. 42/. В Гражданския процесуален кодекс е установена поредност на начините на връчване на съобщения и призовки по делата: на съдебен адресат, лично /включително и на представител/, чрез друго лице, чрез прилагане на съобщението към делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление. Всеки следващ начин може да се приложи след изчерпване на предходния. Призоваването по чл. 47, ал. 1 ГПК - връчване чрез залепване на уведомление, е мярка, която следва да се прилага при стриктно спазване на изискванията в закона. В разглеждания случай според настоящия състав на Върховния касационен съд те не са спазени с императивното им формално съдържание - липсва разпореждане на съда връчването се извърши по този начин; в залепеното уведомление не е посочено къде следва да се яви адресатът, за да получи призовката и книжата. В нарушение изискванията на чл. 38 ГПК не е извършено връчване на втория, посочен в исковата молба, адрес за призоваване на ответницата. От друга страна въведените от закона определени писмени формалности при удостоверяване на връчването правят недопустими гласните доказателства, поискани от ответницата по молбата /ищца по делото/, за установяване на твърдението й, че съобщението действително е достигнало до адресата и моментът, в който това е станало - чл. 54 ГПК. Разпоредбата следва да се разбира в смисъл, че ако при връчването има нередовности, вследствие на които то е опорочено, извод дали е налице надлежно уведомяване може да се направи от приложените към делото писмени доказателства, но не и чрез събиране на гласни такива, които са недопустими предвид формалния характер на действията и удостоверяванията по връчване на съобщенията и призовките. След като връчването чрез залепване на уведомление на адреса, на който ответницата живее, не е осъществено при спазване изискванията на процесуалния закон, било е необходимо да се извърши връчване по местоработата на страната, на посочения в исковата молба адрес. По делото няма данни това да е сторено. От изложеното следва извод, че молителката като ответница по иска е била лишена от участие в делото, поради неспазване на правилата за призоваване по чл. 38 вр. чл. 47 ГПК и това е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане, което да започне с връчване на преписи от исковата молба и приложенията. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 12.07.2011 г. по гр. д. № 38541/2010 г. на Софийския районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, което да започне от действията по връчване на преписи от исковата молба заедно с приложенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: