Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 06 декември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 837 по описа за 2018г.г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на частните обвинители М. А. М., Ш. А. М., Ш. М. М., М. С. М. и К. М. К. чрез техен повереник срещу решение № 95/26.06.2018г., по ВНОХД № 115/2018г. по описа на Великотърновски апелативен съд. В касационната жалба на повереника се релевира касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна на чл.66 от НК и увеличаване размера на наложеното наказание. Същевременно се ангажират и другите касационни основания, свързани с неправилното приложение на закона и на процесуалните правила. Твърди се, че е пренебрегната генералната превенция за сметка на индивидуалната, не била отчетена конкретната обществена опасност на деянието и повторяемостта им в обществен план. Оспорва се възприемането на извършени административни нарушения като не многобройни, а по-скоро като незначителни. Твърди се, че степента на обществена опасност на подсъдимия е висока и с оглед на това трябва да се наложи максимално наказание, което да се намали с една трета по реда на чл.58а от НК. Излагат се подробни съображения защо е наложително деецът да изтърпи ефективно наказанието – нарастващия брой подобни пътнотранспортни произшествия и необходимостта от поправително въздействие върху личността на подсъдимия. Иска се отмяна на решението и и по същество връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъде увеличено наказанието, при промяна на режима. Практически обаче се иска това да бъде извършено от настоящата касационна инстанция. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационната жалба на частните обвинители се явява неоснователна. Според него не са налице основания за отмяна на приложението на чл.66 от НК, като двете съдебни инстанции са обсъдили всички обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на наказанието. Правилно било прието, че не е налице тежко нарушение на правилата за движение, както и по същия начин правилно бил отчетен фактът, че смъртта настъпила през 2017г., а деянието било осъществено през 2016г. Моли да се остави касационната жалба без уважение, а атакуваното решение – в сила. Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, представляват се от преупълномощен повереник, който поддържа изложените в жалбата съображения. Позовава се и на настъпилите тежки последици- смъртта на човек в трудоспособна възраст, който липсвал изключително много на всичките си близки, като последиците били необратими. Настоява да се отчитат при определяне на наказанието и наложените преди инцидента административни наказания-като отегчаващо вината обстоятелство. Подс.И., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник, който моли да се остави жалбата на частните обвинители без уважение. Оспорва в рамките на проведената процедура по съкратено съдебно следствие да се навеждат доводи за нарушения на чл.14 от НПК. Твърди че въззивната инстанция е обсъдила възраженията в съответната инстанционна жалба относно наказанието и се е солидаризирала със съображенията, изложени от съда от първата инстанция. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 6/26.01.2018г. по НОХД № 761/2017г. на Окръжен съд-Русе подс.И. И. И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3-то от НК и му е наложено наказание по реда на чл.58а от НК лишаване от свобода за срок от две години. Това наказание е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 4 години. Наложил е по реда на чл.343г от НК и наказание на подс.И. лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Деецът е осъден да заплати направените по делото разноски. По жалба на частните обвинители по делото , както и на подсъдимия И., въззивната съдебна инстанция в лицето на Великотърновски апелативен съд е потвърдила с решение № 95/26.06.2018г. по ВНОХД № 115/2018г. първоинстанционната присъда. Касационната инстанция констатира, че касационната жалба на частните обвинители подадена в срок и е процесуално допустима. Възраженията, съдържащи в себе си касационните оплаквания, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав като неоснователни. При проведената съдебна процедура на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27-ма от НПК – чл.371, т.2 от НПК, инстанциите по същество са длъжни да се съобразят с фактите, посочени за установени в обвинителния акт. Тяхното задължение е да проверят дали доказателствата по делото съответстват на твърдяната от обвинението фактическа обстановка, но нямат самостоятелна възможност да възприемат нови и различни факти. Касационната инстанция няма основание да не се съгласи с изложените доводи, че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Съдилищата с основание са възприели обвинителните факти по делото и са били задължени да се съобразят с тях. В този смисъл единственото релевантно оплакване е относно твърдяната явна несправедливост на наложеното наказание. Съдилищата са отхвърлили исканията на подсъдимия за приложението на чл.55 от НК. Претенцията в случая е обаче на частните обвинители за подценяване на извършените административни нарушения от дееца. Този въпрос не е подминат от въззивната съдебна инстанция, която се е съобразила с доводите и на съда от първата инстанция. Не може да се оспори изводът им, че установените административни нарушения не дефинират подс.И. като водач с потенциална опасност за движение, доколкото подсъдимият е наказван три пъти, два пъти от които за липсата на винетен стикер. Касационната инстанция намира за уместно да отбележи, че съдът е бил задължен да съобразява личността на дееца към момента на извършеното деяние, а към него деецът е бил санкциониран само два пъти, единият от които е за незалепен винетен стикер. Това не са многобройни нарушения, а тези, извършени след деянието, не следва да се отчитат при определяне на конкретното наказание. Въззивната инстанция е имала възможността да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, като на нейното внимание са били поднесени идентични възражения, каквито се ангажират с касационната жалба. Изброени са педантично смекчаващите отговорността обстоятелства и касационната инстанция няма основание да не се съгласи с нито едно от тях.Те са преобладаващи и с основание са отхвърлени възраженията на частното обвинение да се възприемат не те, а отегчаващите отговорността обстоятелства като такива със значителен превес. Касационната инстанция счита, че те са много по-малко от смекчаващите, а и конкретната им относителна тежест не може да надделее в никакъв случай над преобладаващите и по брой и по тежест смекчаващи такива. С основание е възприето, че младата възраст и трудова ангажираност на дееца ще му позволят по-бърза реинтеграция в обществото и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да бъде изолиран от него. С положителност е верен изводът, че това е деец с ниска степен на обществена опасност, а в такъв случай касационната инстанция намира, че ожесточеното прилагане на пенитенциарната принуда в никакъв случай не е израз на обществена необходимост. Определен е достатъчно дълъг изпитателен срок, чието съществуване и възможността за приложение на чл.68 от НК се достатъчно ефективно препятствие пред възможността на дееца да извърши отново същото или друго престъпление. Разбира се, управлението на моторно превозно средство е дейност, която е източник на повишена опасност и затова напълно справедливо и в съответствие със закона подсъдимият е лишен от право да управлява МПС. Определеният срок е достатъчен, за да предпази останалите членове на обществото от неговото непредпазливо поведение, а и дава възможност на подсъдимия да преоцени отношението си към тази дейност, за да я възприеме съвсем отговорно и внимателно в бъдеще. С оглед изложеното касационният състав намери, че са налице условията за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно решение, при липса на основания за ревизията му. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 95/26.06.2018г. по ВНОХД № 115/2018г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: